Четвъртък, 22.04.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня"А Той каза: По-добре кажи: Блажени онези, които слушат Божието слово и го пазят." Лука 11:28

OnLine
RSS Facebook Twitter

За мое добро или заради моето его?

Main Pic
Публикувана: 28.03.2021
Автор: Димка Тенева
Прочетена: 46
Коментари: 0
В последно време се натъквам на публикации на християни, които заявяват, че държат за християнските ценности, но намирам в тях неща, които са смущаващи.  Библията ни казва, че не трябва да сме приятели със света. Това не означава да нямаме приятели, които не са християни, а  да не възприемаме техните ценности(които Бог не удобрява) и да живеем според тях. Означава, да не позволя моите приятели да ме отдалечават от Бог. Трябва да признаем, че и в света има хора с много морални ценности.
 
Ние живеем в една култура, която насърчава "Егото" да взема важните решения в живота ни. Това не означава, че не трябва да изграждаме нашата увереност като личности - разбира се, че трябва!  Но, увереността и егото са две различни неща.
 
УВЕРЕНОСТТА 
Библията ни казва, че всеки от нас трябва да поглежда на себе си като ценен, уникален човек, когото Бог е помечтал! Трябва да вярваме, че Той е поставил в нас дарби, които трябва да разбиваме! Трябва да си поставяме цели, да ги постигаме и да се чувстваме удовлетворени от постигнатото. Това е нужда на душата, така ни е създал Бог.  За способностите нямаме заслуга, защото те са дар от Бог. Но, за положените усилията може да се чувстваме доволни от себе си, защото това е наше решение и добра воля.  Постиженията изграждат нашата увереност! Те ни мотивират да продължаваме напред!
 
ЕГОТО - то винаги иска възможно най-добрия резултат, който е в негов интерест. Проблемът е, че човек, който храни егото си, се стреми към резултата, без да обмисля поръженията, които може да причини. И тук често има проблем - дори и ние християните, понякога оправдаваме нараняващите си и разрушителни действията си, като грижа за нашето най-добро. Изкривяваме словото, за да пасне на нашите решения и стремежи. Очакваме другите да ни изтърпят, да понесат, да се примирят, защото ние мислим, че сме прави и това е за "наше добро" .... или за нашето ЕГО. Това може да се отнася за споделяне на мнения, за взаимоотношения, за комуникация, за насърчаване и даване на съвети на някой и всяко друго нещо свързано с живота.
 
Много внимавам, когато искам да натисна "харесвам" под някой пост, който ме окуражава, че Бог ще ми помогне; ще ми даде това, което желая; ще ме освободи от хора, което ми пречат; ще ме благослови .....  Причината не е, че не вярвам в изповядване на словото. Напротив! Направила съм си списък с изповеди и си ги повтарям всеки ден, защото вярвам, че в това има голяма сила! Но, не бързам да харесвам, а първо се питам:
"Има ли нещо в живота ми, поради което Бог не би ме благословил? 
Нужда ли е това, което искам; добро ли е това, което очаквам от Господа?
Наистина ли искам Бог да ме освободи от този човек или аз трябва да изпълня някакво изискване на словото и да продължа това взаимоотношение? 
Мога ли да очаквам благословение или първо има условия, които да изпълня?"
Изповедта без чист живот няма да даде никакви резултати. После ние ще се разочароваме от Бог, понеже не действа според нашата изповед. Едва ли не, словото не е вярно.
 
Може би е добре по-често да се питаме: "Това, което правя за мое ДОБРО ли е или за моето ЕГО?
И още нещо: 
НЕКА НЕ РАЗЧИТАМЕ САМО НА НАШЕТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, А ДА ПОПИТАМЕ НЯКОЛКО МЪДРИ И ДУХОВНИ ХОРА, КАК ИЗГЛЕЖДА ОТСТРАНИ ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ! МОЖЕ ДА ЧУЕМ НЕЩО, КОЕТО НЕ НИ Е ИДВАЛО НА УМ!
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg