Сряда, 01.12.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Къде се намираме?

Main Pic
Публикувана: 21.03.2021
Автор: Краси Владимиров
Прочетена: 151
Коментари: 0
Чували сме твърдението, че  до голяма степен околната среда определя начина ни на живот. И в това има истина. Затова при запознанство ние питаме събеседника си – в кой град, квартал или гето  се е родил и отраснал. Друга истина е, че опознаваме  хората в една чужда страна, не като туристи, а като поживеем с тях. Те от своя страна очакват да живеем по техните правила, стандарти и закони. Може и да не ни допада, но те ни казват: при нас е така. 
 
Да живееш под юрисдикцията, по правилата и под покрива на Всевишния Бог има доста преимущества (облаги), но и задължения. Това е едната гледна точка – да вярваме, че всичко тук се случва и развива „под покрива на Всевишния.“ Другата гледна точка (бих казал по-разпространената) е живота „под слънцето“. Какво имам предвид? Това, което ни казва Екл. 2:17-20 „Затова намразих живота си защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятъра. Намразих още и целия си труд, с които съм се трудил под слънцето…“  Колкото и разпространен  и привлекателен да е този възглед, накрая той ни води до абсурд, тъга, отчаяние и омраза.
 
Авторът на Псалм 91, който и да е той (Мойсей или Давид) ни посочва друг път. С Божия помощ той е надникнал над ежедневните и земни дела,  огрени само от слънчевата светлина. Той ни помага да погледнем към Слънцето на правдата, към най-високото светило. Това е направил Всевишния и Всемогъщ Господ свой Бог.  „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на когото уповавам.“
Обичаме често да даваме чужденката, вдовицата Рут за пример на вяра и посвещение и то с пълно право. В нейната скръб, самота и болка тя прие да тръгне към покрова (към покрива на Всевишния). Тя реши и направи Бога на Ноемин, свой Бог.  „Тогава Ноемин каза: Ето етърва ти се връща при народа си и при боговете си; върни се и ти заедно с нея. А Рут и отговори: не ме умолявай да те оставя и да не дойда с теб. Където идеш ти, и аз ще дойда, и където останеш, и аз ще остана. Твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог.“ (Рут 1: 15,16ст.)
 
Има и друг герой, за когото обикновено четем малко след Възкресение. Навярно вече се сетихте. Той също е запомнен с тези думи. „Тогава каза на Тома: дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай си ръката и я сложи  в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Тома Му отговори: Господ мой и Бог мой! … Блажени онези, които без да видят са повярвали“ (Йоан 20:27-30). Тома разпозна Исус по раните, това бе Неговият учител и Неговият Бог. 
 
Добре е, да си напомняме и ние за оня момент, в който се доверихме и прибегнахме  под покрова на същия разпнат Господ. Само в Неговите рани можем да намерим свобода от греха, смисъл (и надежда) да продължим. Нашият живот с Бога най-общо включва дела и думи или обратното, първо обмисляме, казваме и тогава действаме.Този псалм може да се раздели на две части – първата е Избавлението на Господ. Чудодейно, всеобхватно, милостиво, изненадващо и насърчаващо. Избавление от всякакъв тип врагове и опасности; избавление по всяко време и място. Втората част обаче (по-кратката, като стихове) говори за човека, за неговата вяра, посвещение и любов. Това можем да видим в стихове 1 и 2-ри, в 9-ти и 14-ти. 
 
Отговорът на човека, нашата  вяра и посвещение към този Избавител. 
В стих 9 четем „Понеже ти си казал: Господ е мое прибежище и си направил Всевишния свое Обиталище затова няма да те сполети никакво зло…“  Първата част в това изречение е казването – благодарността, изразена в песни, думи и молитви. Една благодарност към Избавителя, която препълва сърцето. Една лична опитност, която помни миналото и гледа с надежда към бъдещето. Нека се върнем на Рут отново; и да обърнем внимание на думите на Вооз към нея. „Господ да ти отплати за направеното добро и пълна награда да ти се даде от Господа Израилевия Бог, под Чиито крила си дошла да се подслониш“  ( Рут 2:12 ). Рут намери покой и радост, защото направи „Всевишния свое обиталище“.  Какво обаче на практика за нас означават тези думи? Да направиш Всевишния свое обиталище!? Всевишният не е ли Онзи високо в небето Бог? Да, Той държи в ръцете си светове и галактики, над всеки и над всичко е Той, но авторът на псалма Го бе познал, и като добър и милостив Бог, справедлив, но и състрадателен, верен, праведен и любящ Изкупител и Избавител. И все пак какво ще рече това – „Свое обиталище?“ Тази стара дума, често свързваме с обител, с място в което не само се крием, но стоим и живеем. Коренът на думата идва от бит. С други думи, начин на живот. Битът показва върху какво е устроен, на какво се крепи целият ни свят. Дом, семейство, деца, работа, поминък и т.н..  Дали вс. това е обхванато и повлияно от вярата ни в Бог? Сещам се за книгата на известния бълг. социолог в миналото Иван Хаджийски - „Бит и душевност на българския народ.“
 
Колко хубаво е един човек (и един народ) да може да казва: „Господ (Исус) е мое прибежище, мой Бог и наш Избавител. Реалностите обаче все още са други. Защо ни е трудно да сме такива свидетели? Защо все нещо ни тревожи и безпокои, като ни кара да отлагаме радостта от избавлението до тук, за по-нататък, за после. Защо хората не допускат в живота си, тази светлина да обитава и да ги насочва? В Исая 56 гл. четем за едни хора, обобщени в две групи – чужденци и скопци. Не се споменават имена, но явно Исая пише за точно определени хора. На тях им се заповядва „да не казват“ да не твърдят нещо за себе си, което не е вярно. Те са порицани, но същевременно и похвалени да продължат да стоят в присъствието на Господа.  Интересни стихове. Въпреки че държат здраво завета Му и са се прилепили към Господа, в тях има още някакво колебание, съмнение, че не са като другите „под слънцето.“ Ако сме честни трябва да признаем и за себе си, колко пъти сме изпадали в „капана на ловеца.“ С др. думи  – Аз нямам бъдеще, поради едно или друго. Името ми си отива заедно с мен. От мен нищо не става. Влиянието на матрицата (на хората без Бога), с техните шаблони за щастие и успех, са не само неверни, но и отровни. Това са същите онези горчиви корени, за които четем и в кн. Евреи 12:16, затова сме призовани  да внимаваме. Не думайте, не стойте в това, в което иска да ви хване врага: Защо страдате? Защо ви се случва вс. това, нали Той вие е обещал винаги да ви пази? Да ви звучи познато? „На вас ще дам спомен и име по-добро от синове и дъщери, вечно име, което няма да се заличи“ и забележете къде – „в дома Си и вътре в стените Си, и тях ще доведа в святия Си хълм.“  Това да го чуят едни скопци, едни чужденци, по онова време; а, и по всяко време. О, това е утеха, награда и мир! Балсам за страдащата и вечно подценявана душа.
 
Второто обяснение (защо Избавлението ще дойде) е следното – „Понеже той е положил в Мен любовта си, затова ще го избавя, ще го поставя в безопасност, защото е познал името Ми.“ Не друго, а любовта си. Има един пример в Новия завет за една жена. Лука е записал, че тази жена бе грешница (в Лука 7: 36-50). За нея обаче, Исус каза:  „Прощават ѝ се греховете, защото тя обикна много“ (Лука7:47). Мисля си за тази жена, грешница живяла в собствената си измама, предлагала любов, но получавала обиди, ругатни и срам. Търсила начин да се измъкне, но пропадала повече. И там някъде по пътищата и тъмните улици на Галилея чула, видяла и се докоснала до въплътеното Слово, до въплътената Божия любов, до Сина от Троицата, Исус Христос. От Него почерпила жива вода и станала самата тя, извор на любов. Затова не се срамувала да влезе, непоканена в дома на Симон фарисея, да падне ниско в нозете на Исус, да ги облее с миро и сълзи на очищение и на покаяние. Защото позна името, същността и любовта на Сина Божий.
 
И така, Кой е този, Който изпраща ангелите си, Който простира крилата си и ни прибира, нас пръснатите и уплашени негови деца? Чия е тази благодатна сянка? Къде е този благодатен оазис, в който да се скрия? Но ние знаем отговора, нали?  Тогава нека  да кажем и на други с пресъхнали устни, за живата вода. Да кажем на тези, които познават само жегата и страха „под слънцето.“ Да, пише Всевишен и Всемогъщ, но ние знаем, че тази сянка на спасение и благодат не е другаде, а там близо, под кръста на Голгота. Само там можем да намерим сили и вдъхновение да обичаме, както тази грешна жена и да живеем, както героя от Псалм 91. Само с Него ще укрепим сърцата си с вяра, така както са направили онези чужденци и скопци от времето на Исая. Той ни опазва и избавя от всеки мор и капан, като ни дава Себе Си за обиталище и сянка.
Нека да решим под чии покрив искаме да живеем, Чии закони ще спазваме и към Кого ще бъде насочена любовта ни?
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg