Никой от тях не осъзнаваше през какво трябва да минат, защото наистина това място беше много опасно. Вървейки все направо по пътя стигнаха до един кръстопът.1 Дълго мислеха по кой път да поемат и най-накрая решиха половината от тях да продължат по единия път, а другата половина - по другия. Първата група водеха Пътникът и Издръжлив, а втората - Послушен на Бога и Войник на Христа. Двата пътя имаха един и същи край и те се разбраха, че като минат тази планина, един друг ще се изчакат и ще си разкажат за преживяното от тях в планината на Злия Ден.
Да, те всички имаха за цел върха на планината, за да продължат нататък. Денят вече преминаваше, а на върха все още нямаше никой. Мястото на върха остана за дълго време празно. Нито едната, нито другата група пристигаше. Пътниците минаваха през много трудности, докато стигнат върха на планината на Злия Ден. Кой знаеше какво ставаше долу. Лесно беше някой да стои отстрани и да ги критикува за това, че оставиха върха дълго време празен, но преживяното от тях надмина всяка човешка представа за Злия Ден. И така, най-после се появи една от групите. Това бе групата на Пътника и Издръжлив. Тя доста намаля, а и повечето от тях бяха ранени. Те си почиваха и чакаха другата група, която всеки момент трябваше да пристигне. Докато чакаха Пътникът помоли всички да застанат на колене и да благодарят на Агнето, че успяха да стигнат до върха. Всички, коленичейки му отдадоха благодарност, слава и почит. Докато те бяха на колене, пристигна и другата група. Тя не беше намаляла много. От друга страна, имаше нови пътници, които се присъединиха към тях. Тя всички започнаха да се прегръщат и да се радват, че успяха да преминат Планината на Злия Ден.
Като седнаха, се успокоиха и тогава започна разговорът. Пръв проговори Пътникът. Той се изправи и каза: „Братя, благодаря на Бога, че сега съм помежду вас, защото това, което ще чуете, е силно доказателство, че по Божия милост оцеляхме.2 След като се разделихме, ние потеглихме все направо. Бяхме попаднали в една местност, пълна с високи скали. Там беше пусто. Единственият, който живееше там, беше Нечестивият. Той държеше в ръцете си лък и имаше много огнени стрели. Като изчака да приближим, започна да ни обстрелва.3 Първата стрела беше Стрелата на съмнението. Той я изстреля във въздуха, а тя се разпадна на хиляди огнени частици. Те започнаха да падат върху нас. Но тъй като имахме вярата за щит, казах: „Братя, вдигнете щитовете и се предпазете!”
Вдигайки щитовете ги отблъснахме. Ала някои нямаха вярата за щит и доста много пострадаха и умряха. На други пък щитовете бяха счупени, затова и те много пострадаха. А като видя Нечестивият, че мнозинството не пострада, пусна следващата стрела. Тя беше още във въздуха, когато гръмна. А като гръмна се издигна от земята голям дим. От дима излязоха човеци, които имаха в ръцете си подигравателни камъни. Те започнаха да ги хвърлят по нас. Аз отново призовах всички да се предпазят с щитовете. Отново мнозина пострадаха, поради това, че щитовете на някои не издържаха на първата огнена стрела. Докато те още хвърляха, Нечестивият пусна друга огнена стрела. От нея също излязоха човеци, които обаче имаха друг вид камъни. Това бяха камъните на осъждението. Подобно на другите и те започнаха да хвърлят камъни върху нас. Ние не сваляхме щитовете, но мнозина пострадаха и умряха, поради това, че щитът на вярата им не издържа на огнените стрели на Нечестивия. Той продължи и пусна още една огнена стрела. Тя беше много по-голяма от останалите. Името и бе Светската стрела. Тя се пръсна във въздуха и от нея излязоха огромни и страшни животни, които тръгнаха право срещу нас. Основната им цел бе да съсипят нашите щитове. Ето и имената на тези зверове: Блудство, Нечистота, Сладострастие, Идолопоклонство, Чародейство, Вражди, Разпри, Ревнования, Ярости, Партизанства, Раздори, Разцепления, Зависти, Пиянства, Пирувания.
Те отвориха широко устата си и приближаваха. Сега вече не знаехме какво да правим. О, те имаха железни зъби и щяха да строшат щитовете ни. Внезапно от небето долетя Гълъбът на Духа и намаза щитовете с помазанието, наречено Плодът на Духа.7 Животните не можеха да стоят в неговото присъствие и започнаха да се топят, докато изчезнаха. Човеците не изчезнаха, но продължаваха да хвърлят двата вида камъни върху нас. Аз поведох останалите и минахме покрай тях. Тогава Нечестивият видя, че аз ги поведох и страшно много се разяри. Аз бях най-отпред, когато той пусна следващата огнена стрела. Тя падна на около пет крачки от мен и предизвика огън, който бе много силен. След изчезването на огъня открих, че на гърба имам залепен човек. Името му бе Себето.8 Опитах се да го отлепя, но всеки път щом го отлепвах, само след малко той отново и отново се залепваше на същото място. Той съсипваше облеклото ми наречено Божие Всеоръжие. Чувствах ужасна болка и тогава започнах да викам. Не знаех как да се освободя от него. Това ме караше още по-силно да викам за помощ. Изведнъж чух глас, който дойде от небето: „Не се чуди, за Голгота тръгни!”
„Но къде е тази Голгота?” – попитах аз.
„Там, гдето биде разпнат Спасът ваш.”- каза гласът.
Започнах едно трудно изкачване към Голгота, бавно и мъчително. Братята не ме оставиха, но дойдоха с мен. Пристигайки там видяхме изправени три кръста. Бяха празни. На един от тях трябваше да разпна Себето. Но не знаех на кой. Над всеки кръст имаше надпис. Над първия пишеше следното: „Приспивай Себето!” Над втория: „Доведи Себето до кома и го остави!” На третия: „Смърт на Себето!”
Беше ми жал за Себето, затова го разпнах на първия кръст. След което то заспа и ние започнахме да се връщаме от там. Не бяхме минали и половината от пътя, когато Себето се събуди и с невероятна бързина ни настигна. То слезе от кръста и отново се залепи за мен. Отново почувствах болка. И затова се върнахме пак до Голгота. Реших да бъда малко по-строг от предишния път и затова го разпнах на втория кръст. Себето вече беше в кома. Ние слязохме и тръгнахме по пътя, за да продължим. Но онези зверове отново се появиха и изядоха щитовете на мнозина и даже ги умъртвиха. А като насочихме щитовете си срещу тях, те отново изчезнаха. Тъкмо се канехме да тръгнем, когато право срещу мен тичаше Себето. То се бе събудило от комата и този път се залепи не на гърба ми, а отпред на мен. Едва дишах от него. Дори почти не виждах нищичко. Този път се ядосах. Осъзнах, че Себето ми е враг и затова отново се запътих към Голгота. Този път го разпнах на третия кръст. Видях със собствените си очи неговата смърт, чак тогава се успокоих и извиках: „Да! Да бъде! Смърт на Себето!”
Следва продължение...
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите