Понеделник, 02.08.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня"И ония, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, не си оставил ония, които Те търсят." Псалм 9:10

OnLine
RSS Facebook Twitter

Пътуване в последните дни - Опасната зона

Main Pic
Публикувана: 10.04.2021
Автор: Васил Кривонозов
Прочетена: 463
Коментари: 0
Предишната част можете да си припомните тук...
 
И така, ние навлизахме в зоната.  Бяхме на щрек, непрекъснато се обръщахме в страни да не би някой да ни изненада. Но изненадата дойде отгоре.  Да!  Отгоре падаха големи камъни по главите ни.  Благодарение на Шлема на Спасението оцелявахме, но онези, които нямаха този шлем, умираха моментално.  Ние много внимавахме, защото не знаеше човек какво ще му падне на главата.  Да не би това що пада, да строши шлема.  Видях с очите си колко много шлемове бяха счупени от тези камъни. Чух с ушите си виковете на умиращите, защото след като паднеше камък върху шлема, го строшаваше.  Причина за това строшаване е самият човек. Ако човекът, върху когото бе паднал камъкът, стоеше мирно, камъкът строшаваше шлема и убиваше човека, но ако човекът беше непрекъснато в движение и то в движението на Духа, камъкът падаше на земята. 
 
Е, въпреки всичко, тези, които сме тук успяхме да дойдем на върха.  Чувствам болка за братята, които умряха там долу.  Много ми се искаше днес те да са помежду нас, но уви.  Няма ги.  Господ ми е свидетел, че опитах и направих всичко, което е по силите ми, за да се спасят, но те не ме послушаха.  Съвестта ми е чиста днес пред Агнето и пред мене си, но сигурно онази болка за тях трудно ще изчезне.  Братя, моля ви, обичайте се!  Изслушвайте се един друг!  Не големейте пред ближния си, защото и вашето естество е същото като неговото!”
 
Като каза тези думи, Пътникът седна на мястото си.  Настана мълчание за около половин час.  Всички пътници размишляваха върху разказа на Пътника.  Освен това на тях им стана много мъчно за изгубените братя.  Тогава  Послушен на Бога взе думата. Като се изправи, каза: „Братя, чуйте и моя разказ за преживяното в Планината на Злия Ден.  След като се разделихме, пътят ни заведе пред една голяма сграда.  На нея пишеше следното:  “Централен Универсален Магазин - Хитростите на дявола”.
 
Беше доста любопитно име, пък и самият магазин изглеждаше интересен. Решихме да го посетим.  Като влязохме вътре, един човек ни каза: „Добре дошли, в магазин “Хитростите на дявола”!  
 
Продължавайки напред, видяхме много рафтове, наречени ‘хитрости’.  Приближихме до първия.  Там пишеше: “Хитрост – Еволюция”, а до нея пък беше: “Ученост”1 На този рафт беше изложена философията на един техен хитрец на име Чарлз Дарвин.  Тази философия отричаше съществуването на Агнето и Невидимия град – Ерусалим.  Докато я гледахме, дойдоха от някъде човеци, които започнаха да ѝ се покланят.  В замяна получаваха диплома на която пишеше „учен”.  Те ни поканиха  и ние да станем учени,2 но аз им отвърнах, че човешката ученост е глупост пред Христа.3  За съжаление, някои братя станаха и се поклониха на учението. Те станаха толкова учени, щото започнаха да изопачават Библията.  Проповедите им не се основаваха на Библията, но на хитро измислени басни.4 Какво разочарование имахме заради тези братя.  Ние се дръпнахме  встрани.  Опитахме многократно да им изявим, че се заблуждават, но явно дяволът ги надхитри много добре.
 
Продължихме напред.  На около два метра от първия рафт се намираше и вторият.  Името му бе Хитрост – замести помазанието.  Върху този рафт беше пълно с проекти и архитектурни планове.  Видях как влезе човек на име Глупец и като протегна дясната ръка взе един такъв план, а с лявата остави помазанието и благодатта встрани.  Аз го попитах какво прави, но той не ме разбра.  Приказваше не за Исус, но за тухли, вар, цимент.  Този човек някога е бил пастир, но с течение на времето е станал строител.  Той се хвалеше с хамбарите, които построил за вдовици и сираци, но на мен не ми хареса това, че бе заменил помазанието за един проект. Човекът ни покани да си вземем по един такъв архитектурен план, но ние отказахме.  Е, не всички.  С изключение на човека, който пътуваше с нас, чието име беше Търсещ Слава.  Той протегна ръка, взе един проект и тръгна с Глупеца.5  А като тръгнаха, видяхме отдалече как и двамата паднаха в една яма. И докато се питахме какво значи това, дойде глас от небето, който каза: „Слепец слепеца води и двамата падат в ямата.”6 Тогава разбрахме защо паднаха.
 
И така, ние продължихме напред.  Беше пълно с такива рафтове. Нещо повече, магазинът беше на три етажа. Но ние решихме, че най-разумното ще бъде да напуснем това място.  Излизайки от него се устремихме все надясно.  Ние вървяхме и вървяхме, но все се връщахме на мястото, от което тръгвахме.  Тогава поехме по пътя вляво.  Този път, обаче, разбрахме, че се изгубихме.  Вървяхме без посока.  Умората ни настигна.  С нея дойде и гладът, а с гладът и жаждата.  А с жаждата, притеснението, а като дойде притеснението съвсем се объркахме.  Тогава спряхме и приседнахме в подножието на една гора.  Пред нас се простираха големи полета.  Докато се разговаряхме, в далечината видяхме три фигури, които идваха към нас.  Спряхме да поговорим.  Затаихме дъх и с нетърпение ги зачакахме да дойдат.  Когато приближиха, видяхме и изгледа им, ето и как изглеждаха.  Първият бе един старец.  Косата му беше цялата побеляла.  Дрехите му бяха толкова стари, тъй щото се разкъсваха от вятъра.  На нозете си имаше сандали, направени от дърво.  В ръцете си имаше жезъл.  Много приличаше на старозаветен пророк. Името му бе Закон.  До него стоеше жена, облечена в скъпа коприна и бял висон.  На главата си носеше корона, направена от пречистено злато.  Нозете ѝ не стъпваха на земята, понеже вятърът на Духа я държеше във въздуха на около две педи разстояние.  Когато отваряше устата си, за да говори, бисери излизаха от устата ѝ.  В ръцете си държеше много цветя, които пръскаха аромата на любовта.  Тя беше много красива.  Името ѝ бе Благодат. До нея също стоеше жена.  Тя беше много разголена.  Изглеждаше като блудница.  В ръцете си имаше чаша с вино.  Беше боса.  Името ѝ беше Свободия.
 
Те разговаряха помежду си и спореха.  Тогава аз ги прекъснах и ги попитах, защо е нужен този спор. В отговор Благодатта каза: „Пътнико, твоето име не знам, но вие можете да разрешите нашия спор.  Ние спорим за вас. Законът и Свободията искат да ви вземат и да ви поделят, но аз не искам да ги допусна до вас.  От самото начало на вашето пътуване, аз Благодатта съм с вас.  Аз ви помогнах в Храма на фанатизма да вземете правилното решение.  Във всичките ви борби с врага аз съм била до вас.  Вие обаче не можехте да ме видите, защото аз обитавам в сърцата.  Пратеничка съм на Бога.  Дойдох да ви покажа пътя, по който трябва да продължите, но Законът и Свободията искат вашето решение.  С кого ще тръгнете?”
Тогава аз помолих Закона да каже нещо преди да изберем с кого да тръгнем.  А той като отвори устата си, рече: „Аз също съм пратеник на Бог и ако искате да знаете, всички ще бъдат съдени от Бога чрез ей-тези плочи.”
 
И като каза това, той извади две каменни плочи, на които бяха изписани десетте Божии заповеди.  После добави: „Уверявам ви, че съм много добър. Ако не беше така, апостол Павел в посланието си до Римляните 7:16, нямаше въобще да ме споменува.” Тогава Благодатта в отговор му рече: “Ех, Законе, да , ти си добър.  Знаеш ли, обаче, защо?  Защо си станал един детеводител.  Погледни какво казва Павел в Галатяни 3:24-25!  След моето идване ти вече си ненужен и не по твоя закон ще бъдат съдени хората, но по закона на свободата според Яков 2:12.  Ти си Закон на греха и смъртта!”
 
Като чу това, Законът засрамен наведе глава.  А Свободията каза: „Благодатта е права.  Хората ще бъдат съдени по закона на моята сестра – Свобода, а пък аз съм изпратена от нея да ви помогна да намерите пътя.  Елате с мен!”
 
И този път думата взе Благодатта: „До колкото си спомням, Павел предупреди Галатийската църква да не те приема. Така ли е?”7
 
Свободия не посмя вече да говори.  Пък нито Закона, нито Свободия имаха власт над Благодатта.
 
Сега ние трябваше да направим нашия избор.  Гълъбът на Духа отново слезе и изписа в сърцата ни името на Благодатта и ние избрахме нея.  А тя като ни показа пътя, рече: „Вървете и се не бойте, защото макар и да не ме виждате, аз съм с вас.”
 
Следва продължение...
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg