начало > Християнски живот > Защо, Боже? Защо?

Защо, Боже? Защо?

Публикувана: 12.04.2021
Автор: Мередит Кар
Прочетена: 1140
Коментари: 0

Сподели

"Следователно не се обезсърчаваме. Макар и да тлее външният ни човек, то вътрешният се подновява всеки ден. Защото нашата временна лека скръб произвежда за нас вечна слава, която далеч ги превъзхожда.” 2 Коринтяни 4:16-17

Наскоро седях в сутрешната тишина и се опитвах да чета Божието Слово, но въпросът "защо?" продължаваше да напира в ума ми. Преди да разбера причината, осъзнах, че врагът се опитва да ограби моята радост: Защо, Господи, защо допускаш тази болезнена борба? Защо, Господи? Този труден сезон няма ли да приключи? Защо?!

Случва ли ви се понякога да се сблъскате с болката от минали събития? Може би травматично преживяване като развод, внезапна загуба или предателство на приятел ви е направило безутешни. Или може би „по-малките“ изпитания на живота са се комбинирали в една страшна болка, която мъчи сърцето ви.

Каквато и да е причината, може да зададете вековния въпрос „Защо?" Това е един от първите въпроси, които се научаваме да задаваме. Обикновено той идва в ума ни, когато в живота ни настъпват трудни обстоятелства. Можем да се молим и да четем нашите Библии, но този страшен въпрос има силата да ни влече надолу и да краде радостта ни. Не след дълго съмненията, подхранвани от врага, започват да завладяват съзнанието ни и ние си казваме:

Чудя се дали Бог е забравил за мен.

Може би ме е изоставил напълно.

Добрите Му планове трябва да са за някой друг, а не за мен.

Сутринта, когато задавах този въпрос отново и отново, Бог любезно спря негативната спирала на мислите ми, като ми напомни на какво бяха подложени някои от духовните гиганти, за които четем в Библията. Спомнете си за Йосиф, който прекара години в робство и затвор, след като беше продаден от братята си. Или Давид, който трябваше да избяга от двореца, за да спаси живота си и да живее години в изгнание, за да избегне меча на цар Саул.

И тогава се сещаме за Павел, авторът на ключовия стих, споменат в началото. Той претърпя множество побоища, години в затвора и натрапчив „трън в плътта“, който Бог никога не отстрани (2 Коринтяни 12:7). И все пак Павел написа тези необикновени думи, които прочетохте по-горе.

Перспективата на Павел ме зашеметява, тъй като изпитанията му бяха всичко друго, но не леки и моментни! И въпреки това той се фокусираше върху Божия план за неговия живот. Как можеше човек с толкова много въпроси „Защо?” да проявява такава силна вяра? Следващият стих разкрива тайната на Павел за непоколебимото доверие: „Така че ние насочваме погледа си не върху видимото, а върху онова, което е невидимо, тъй като това, което се вижда, е временно, но това, което е невидимо, е вечно“ (2 Коринтяни 4:18).

Павел осъзна съществената истина, че на тази земя виждаме само част от историята и посредством заплетената мрежа от неприятности Бог работи за постигането на Своите невидими, вечни цели. Павел разбра, че Бог може да втъче неговите въпроси „Защо?" в нещо красиво и далеч по-ценно от временния, земен комфорт, за който често жадуваме.

Когато гледаме в перспектива, виждаме именно тази истина в действие. Виждаме как Йосиф се възкачва на висок пост в Египет и как Давид заема своето място като помазан цар на Израел. Виждаме, че постоянството на Павел води до много от боговдъхновените книги от Новия завет.

И тези объркващи, болезнени въпроси „Защо?” сякаш намират отговор. Всеки момент играе решаваща роля! Защото без времето, прекарано в тъмницата, Йосиф никога не би могъл да се възкачи на власт. Без ужаса от преследването Давид никога не би могъл да носи короната. И без своите премеждия Павел никога не би могъл да разпространи евангелието в новия свят.

Вашият небесен Отец иска да използва въпросите ви „Защо?” по същия начин. Той не ви е забравил или изоставил. Той не е решил, че не сте достойни за добри неща. Той ви обича дълбоко и дори в момента работи, за да изкупи най-агонизиращите моменти в живота ви.

Можем да ходим с надежда, знаейки, че Божията сила ни подновява всеки ден. И в Неговата сила ние получаваме отговорите на нашите въпроси „Защо?" Те вече няма да ни дърпат надолу или да ни крадат радостта. С вяра можем да положим болката си в Неговите мощни ръце, защото служим на един Бог, който може да превърне нещастието ни в шедьовър.

Скъпи небесни Отче, благодаря ти за невидимото, вечно дело, което вършиш в моя живот. Помогни ми да Ти се доверя, въпреки сърдечната ми болка, знаейки, че това е само част от историята. Дай ми сили да устоя днес. В името на Господ Исус Христос, амин.

Photo: Shutter Stock

Източник: Cross Walк

Превод: Петя Зарева

Сподели: