Неделя, 09.05.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня"Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина." Откровение 21:4

OnLine
RSS Facebook Twitter

Пътуване в последните дни - Долината на скъпоценните камъни

Main Pic
Публикувана: 17.04.2021
Автор: Васил Кривонозов
Прочетена: 352
Коментари: 0
ПРЕДИШНАТА ЧАСТ МОЖЕТЕ ДА СИ ПРИПОМНИТЕ ТУК.
 
Като каза това, изчезна.  А ние възрадвани продължихме по пътя.  Тогава започнахме да пеем една много велика песен:
 
“О, колко чудна Благодат, 
Спасителна за мен,
Изгубен бях, намерен съм,
Бях сляп, но виждам днес.”
 
И така, пълни с радост крачехме напред. Вървяхме докато стигнахме до едно дърво.  То беше много голямо.  Посадено бе при потоци води.  То даваше плода на времето си.  Неговият лист никога не повяхваше. На един от клоните си имаше огледало.  Това бе Библейското Огледало.  Като приближих, успях да застана пред него, но това, което видях не ме зарадва.  
 
Успях чрез огледалото да видя в себе си човекът, наречен Старо Естество.  Тогава се отчаях.  Започнах да питам какво да правя.  Дървото проговори и каза: „Изгони Старото Естество от себе си!  Само тогава ще бъдеш победител!”2
 
Аз го послушах и започнах да гоня този нежелан човек.  Той излезе от мен.  Беше дрипав. Имаше тояга, на чийто край беше завързана торба.  Нищо нямаше на краката си.  Той си тръгна със сълзи на очи.  Аз се натъжих, но разумът в мен каза да не се натъжавам за моя враг номер едно.  Послушах разума и благодарих на дървото, след което заедно с останалите продължихме по пътя.  А като минахме равнината, по пътя си срещнахме един голям цирк.  Имаше табела най-отгоре.  Там пишеше следното: “Евангелизационният цирк на Последните дни.”
 
Влязохме в цирка. Вътре беше пълно с хора.  Въобще нямаше празни места.  Веднага след като се настанихме, на арената излезе един клоун.  Пред него имаше амвон.  Той правеше странни номера и едновременно проповядваше Библията. Попитах един от близкостоящите до мене кой е този клоун и защо се държи по този начин.  Човекът до мен отговори: „Този клоун, който виждаш днес е нашият пастор.  Той и много други правят големи знамения и не само това, но на техните служби ние се чувстваме комфортно.  Тук ние се отпускаме, като че ли гледаш някой филм.”3 
 
О, не ми харесваше въобще какво става.  След него излезе друг човек.  Той държеше в ръцете си двуостър меч, който може да пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.  Човекът беше полугол.  Той размахваше меча наляво и дясно, отпред и отзад, стремейки се да прави номера, които да се харесват на публиката.  Докато го размахваше, мечът го нарани.  Човекът почувства болка.  Това бе забелязано от публиката, но те си мислеха, че това е поредният фокус, затова бурно ръкопляскаха. А човекът беше изведен.  След малко на арената излязоха няколко клоуна, възседнали на коне. Публиката се изправи и започна да вика: “Осанна, осанна на синовете на погибелта.”
 
След няколко обикаляния на арената, един от тях слезе от коня, дойде при публиката и като хвана човекът, който беше в инвалидна количка, му каза: „В името на Исус ти заповядвам,  стани и ходи!”
 
На часа човекът се изправи и проходи.  Хората още по-силно викаха, „Осанна!”  Обърнах се и попитах, кой е този клоун, а в отговор ми казаха, че това е Симон-Великата Божия сила.  Той ги учудва всеки път с магиите си.  Аз не издържах и тръгнах срещу този клоун да го разоблича, че чудесата, които върши, не идват от Божия Дух.  Но не бях допуснат до арената.  Два клоуна, които се казваха Яний и Ямврий5 ми се възпротивиха и не ми дадоха да кажа истината.  Докато се връщах на мястото си, клоуните излязоха и влезе човек, който си играеше с огъня. Той се опитваше да прави фокуси, но огъня го изпояде, защото това бе огънят, който изпояжда.
 
Човекът падна на земята мъртъв. Публиката се изправи и бурно заръкопляска, като си мислеше, че това е някакъв номер.  Но като им бе известено, че човекът е умрял, те казаха: „Благодарим на Бога, че ни изпитва.  Ако ще всички да умрем, ние ще продължим нашите евангелизационни служби по този начин.”
 
Като изнесоха мъртвеца, влязоха човеци-клоуни, които въведоха животни приличащи на зверове.  Те започнаха да ги укротяват и успяваха.  Видях зверовете – леопарди, които имаха бесовска бързина; мечки, които имаха демонска жажда и много други за които едно знам, че те – животните и те – клоуните бяха много близки и се познаваха отдавна. Затова зверовете им се покоряваха.8 
 
Не издържахме до край и напуснахме цирка.  Непосредствено до него имаше един фургон на който пишеше: Вътрешната стаичка.  Отворихме вратата и видяхме няколко човека с голям страх и трепет да изработват нещо.  Като ги попитах какво правят, те ми отговориха следното: „Ние изработваме спасението си със страх и трепет.  Да не би като сме проповядвали или благовестили на другите, самите ние да станем неодобрени.”
 
И отново се обърнаха напред и продължаваха своята работа, а ние продължихме по пътя.  Бях толкова разочарован от този цирк, че едва дишах в молитва.  След доста вървеж ни срещна един човек на име Божията истина.  Бяхме седнали край едни води, когато му  зададох въпроса: „Защо става така, че тези клоуни, които са и пастири, се държат по този начин?  Кои са те? И какво ще ми кажете за водачите от Храма на фанатизма?”
 
Човекът ми отговори: “Твоят въпрос е интересен. Аз ще ти говоря и ще ти кажа само онова, което видях.”
 
Като изрече това, изправи се и каза: „Небесният Цар повика слугите си и им рече: „Слуги мои, тъй като наближава времето да посетя земята ви и да събера скъпоценния плод, то днес ви давам таланти, които ще ви помогнат да послужите между моите деца в земята.  
 
Така той даде на едни пет таланта, на други два, а на трети един.  Още Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, трети учители, други да правят чудеса и знамения, на някои изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене на езици и тълкувания.
 
Получавайки това, те трябваше да се върнат при своите събратя не като господари и началници, а като слуги. Повечето от тях се замислиха в началото, но истината е тази, че малко останаха да живеят между стадата като слуги.  Останалите забравиха заръката на Царя.  Някои даже закопаха таланта си.  Водени от амбиции те разделят стадата.  Много трудно днес може да бъде забелязан Исус в техните религиозни събрания.  А пък и хората отиваха на църква, като че ли отиват на кино да видят супер звездите.  В някои църкви от голямото си мъдруване, някои служители оглупяха.  Като се мислят за мъдри, те глупеят. Липсва им днес Божието помазание.  И знаеш ли кое е най-лошото? Това, че нито служителите, нито църквата го търсят.  Но Царят си е оставил остатък, който не е преклонил, нито ще преклони коляно пред чуждия бог.16  Много от тези служители, на които Царят даде заръка, имат жажда.  Лошото е, че тази жажда е за пари, власт и слава.  Заради пари те лъжат и това не им прави впечетление.  Заради власт, те са в състояние да предадат братята си, заради слава те са готови да похарчат милиони в реализирането на проекти и инициативи. Само че те забравят за какво са изпратени. 
 
Царят никога не им е казвал да вършат работата на общините, като потърят и изчистят боклуците им.  Вместо това, Той им каза да търсят погиналото от този човешки род.  Нито им каза да засаждат фиданки, с цел да бъдат забелязани от света.  Те ще бъдат забелязани от света, когато църквата живее в святост и чистота и извършва всичко онова, за което е призвана. Не фиданки, а дървета на правда му трябват на Царя.  Нито маратоните им са угодни Нему.  Той иска слугите му да търчат в попрището, в нивата, в която са призвани.  Тези слуги позволиха на света да влезе в църквата.  Други слуги пък от големия страх да не направят същите грешки, започнаха да бият църквата с камшици и да я третират като нещо лично.  Те забравят кой я откупи, но идва ден, когато всички ще застанат пред Царя, за да дадат ответ за своята работа като слуги.
 
А сега ме чуйте добре.  Ако искате вие да не допускате подобни грешки, като станете от тука и продължите, слезте в Долината на скъпоценните камъни.  Търсете камъка, наречен Истина! Като го намерите, изследвайте го!  След това го обикнете! Говорете за него!  Защитавайте го от неприятеля, ако е нужно и необходимо дори с живота си.  Само тогава ще имате свободата, за която  говори Агнето.  На добър час!”
 
След тези думи, той си тръгна.  Ние станахме и поехме по пътя.  След доста вървене намерихме тази долина.  Тя беше обсипана с всякакви скъпоценни камъни.  Но ние търсехме камъка Истина.  Най-после го намерихме.  Той блестеше с невероятна светлина.  Красотата му бе неописуема. Започнахме да го изследваме.  Изследвайки го, открихме, че само той е в състояние да ни направи свободни, като го опознаем.  След като го опознахме, го обикнахме и аз се препасах с него.
 
След това напуснахме долината и продължихме по пътя.  Вървейки мнозина си казаха: “Е, ние до тук нямахме кой знае какви борби.  Да свалим някои неща от Божието Всеоръжие.
 
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg