Сряда, 27.10.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Мъчениците в Палестина...

Main Pic
Публикувана: 23.04.2021
Автор: Евсевий Кесарийски
Прочетена: 389
Коментари: 0
След тези благородни дела на забележителните Христови мъченици пламъкът на гонението затихнал и бил потушен, сякаш от святата кръв, облекчение и свобода били дадени на тези, които заради Христос се трудили в тибериадските мини и за кратко време ние можехме да дишаме свободно.
 
Но по някакъв нов импулс, не зная какъв, този, който имал силата да преследва, отново се надигнал срещу християните. Веднага писма от Максимин против нас били обнародвани навсякъде във всяка провинция. Управителят и военния префект били заставени чрез едикта и чрез писма и публични заповеди на магистратите, генералите и нотариусите във всеки град а изпълнят имперския декрет, който заповядвал, че с най-голяма бързина трябва да бъде отново построен олтарът на идолите и всички мъже, жени и деца, дори невръстните, които все още сучели трябвало да принесат жертва и да направят възлияние и че те трябвало да положат всяко старание и да ги принудят да вкусят от отвратителните приноси и че стоките, които се продават по пазарите следва да бъдат замърсени с възлияния от жертвите и срещу всяка баня трябва да се разположат войници, за да омърсяват с нечестиви жертви тези, които желаят да се окъпят в тях.
 
Когато тези заповеди били изпълнени, нашите хора, както било обичайно, отначало били твърде объркани и дори невярващите езичници обвинявали суровостта и крайната глупост на направеното, понеже тези неща им се виждали крайни и тежки.
 
Докато най-суровата буря нападала всички и от всяка страна, божествената сила на Спасителя отново вдъхнала такава дързост на нашите борци, че без да бъдат принуждавани или влачени от никого, те се хвърлили срещу заплахите. Трима от вярващите, събирайки се заедно, побързали при управителя, докато той принасял жертви на идолите, и извикали към него да се откаже от тези заблуди, понеже няма друг Бог освен Създателят на вселената. Когато той попитал кои са, те смело изповядали, че са християни.
 
Тогава Фирмилиан, твърде разярен ги осъдил на смърт, без да им налага други мъчения. Името на най-възрастния от тях било Антоний, на следващия Зебин, който бил родом от Елеотрополис, а на третия, Герман. Това се случило в тринадесетия ден от месец Дий, в средата на ноември.
 
Заедно с тях била свързана на същия ден и една жена, Ената, от Скитополис, която била надарена с венеца на девствеността. Тя наистина не направила това, което сторили те, но била със сила завлечена пред съдията.
 
Тя понесла бичуване и жестоки обиди, които Максий, един трибун на съседната област, без знанието на по-висшите си началници, посмял да ѝ нанесе. Той бил човек по-лош от името си, кръвожаден в други отношения, крайно суров и изцяло зъл и порицаван от всички, които го познавали. Този човек съблякъл всичките дрехи на блажената, така че тя била покрита единствено от слабините до краката си, а останалото ѝ тяло било голо. Така той я превел през целия град Каесария и смятал за нещо голямо да я бие, докато била влачена по пазара.
 
След такова отношение тя показала най-благородно постоянство пред съдийския престол на самия управител и съдията я осъдил да бъде закопана жива. Той също така показал своята ярост към благочестивите в една нечовешки дълга и противоречаща на закона натура, като не се срамувал дори да отказва погребение на бездиханните тела на светците.
 
Понеже той заповядал мъртъвците да бъдат изложени на открито както храна за дивите зверове и да бъдат пазени внимателно денем и нощем. В продължение на много дни голямо множество хора ставали свидетели на тази жестока и варварска заповед. И те гледали от местата си, сякаш това било нещо, което заслужава внимание, за да видят дали мъртвите тела няма да бъдат откраднати. Дивидте зверове, кучетата и хищните птици разкъсвали тук и так човешките членове и целия град се напълнил с човешки части и кости.
 
Така нищо не можело да изглежда по-ужасно и страшно дори за тези, които преди това ни мразели, макар че те били удивени не толкова от бедите на тези, срещу които били сторени тези неща, колкото от яростта срещу тях и естествената човешка природа.
 
Понеже близо до портите можело да се види сцена, превъзхождаща всяко описание и трагично представяне. Понеже нямало едно място, където се поглъщала човека плът, но тя била захвърляна навсякъде, така че някои казвали, че членове и парчета плът, части и вътрешности можели да се намерят дори вътре в портите.
 
След като тези неща продължили в продължение на много дни, се случило едно удивително събитие. Въздухът бил ясен и чист и небето изглеждало напълно спокойно. Тогава изведнъж в града от колоните, които поддържали обществените веранди започнали да капят капки, сякаш те плачели със сълзи. Пазарът и улиците, макар по тях да нямало мъгла, били измокрени от вода, появила се неизвестно откъде. Веднага след това било докладвано, че земята, неспособна да понесе повече ужаса на тези неща проливала сълзи по тайнствен начин и че като укор за безмилостната и безчувствена човешка природа камъните и безжизнените дървета плачели за случилото се.  Аз добре зная, че този разказ може да се стори празен или измислен за хората, които ще дойдат след нас, но не и за тези, които се уверили в неговата истинност по времето, когато това се случило.
 
Превод: Радостин Марчев
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg