Осанна! Благословен, Който идва в Господното име!
Ев.Йоан 12:12-25
Тържественото влизане на Исус Христос в Ерусалим е единственият случай, в който Той съзнателно привлече вниманието на народа към Себе Си. Свидетели сме на една голяма демонстрация. След възкресението на Лазар народът посрещна Исус като "Израелевия Цар". Въпреки това никой от тях не разбра кой е Той. Те не пожелаха да разберат, че Исус Христос е очакваният Месия.
Наскоро беше публикувана интересна история: Влак тръгва от гарата на Щутгарт. Млад човек в купето демонстрира знания: "Знаете ли колко е голяма Германия, а какво население има? А знаете ли колко е дълъг пътят ни до Хамбург: цели 655 км." Възръстният му събеседник отговаря: Господине, нашият влак пътува за Мюнхен – в съвсем друга посока.
Днес хората около нас са много активни. Преди няколко седмици имахме избори, но знаем ли къде ще ни отведе влакът, в който се качиха мнозина с големи очаквания? Ние не говорим за събития, станали преди 20 века. Всички разбираме, че днес трябва да направим верния избор. Нашата вяра не принадлежи на миналото. Тя ни помага да се справим с проблемите на настоящето. Само вярата може да ни води към едно по-добро бъдеще.
Какво означава днес Исус Христос за нашето общество, за новата българска демокрация с гарантирана свобода на религиозните убеждения? Какво ще покажат телевизионните канали на Цветница? Достатъчно ли е хората да получат само върбови клонки в този ден? Защо се примиряваме с това? Днес светът повече от всякога се нуждае от реалното присъствието на Христос. Духовното обновление е първостепенна необходимост за нашия народ. Ние повече не можем да живеем така. Бъдещето трябва да ни безспокои. Затова много е важно всички да разберат: кой е Исус Христос.
Най-голямото зло не са тези, които се представят за атеисти, а онези атеисти, които се представят за правоверни християни. Тълпите се събират лесно, но малцина са готови да доверят живота си в Божиите ръце. Така беше някога, така е и сега. В прочетения текст виждаме три групи хора. Те олицетворяват различните аспекта в отношението на хората към личността на Исус Христос и християнството.
1. Фарисеите. Те бяха представители на традиционната религия. Исус им пречеше, затова искаха да Го убият. Той не се вместваше в картината на тяхната религия. Те имаха своите мотиви: имаха храма, бяха създали ред, който беше основан на Мойсеевия закон, но надстройката беше човешка. Всичко изглеждаше перфектно, но Христос ги нарече "гробници варосани" и ги изобличаваше. Той прозря тяхната същност и те не можеха да Му простят. Каяфа каза: "По-добре е един човек да умре, отколкото да загине цял народ". Каква перфектна формулировка. Религиозната доктрина при тях отдавна беше изместена от политическата. Юдейските водачи бяха убедени, че Божието дело зависи от тях. Имаха религия, която им подсигуряваше духовен комфорт и високо самочувствие. В същност това бяха хитри политици в религиозни одежди.
2. Гърците. Една група "гърци" искаше да види Исус. Те бяха положително настроени, но имаме чувството, че го правеха от любопитство. Те бяха поклонници, туристи. Тяхното желание провокира въпроса: Кого в същност искат да видят хората? Чудотвореца, учителя, предводителя, който може да поведе тълпите, на когото възлагат надежда, за да реализират своите желания.
3. Тълпата. Един, който може да възкресява мъртви, сигурно може да направи нещо и за тях. Свидетели сме на грандиозно посрещане. Тържество, овации, възгласи "Осанна!". Тези хора вървяха след Исус, защото очакваха да получат нещо от Него. Тълпата се надяваше, че Той всеки ден може ги храни. Други очакваха политическа свобода, промяна на съществуващия ред. Трети искаха да получат власт, привилегии, облаги. Това е равнозначно на познатите политически лозунги на днешните демонстрации.
Но хората от тълпата не разбираха какво става. И днес мнозина търсят политически и обществени дивиденти с религиозни формули. Някои от тях до такава степен се увличат, че цитират Библията. Още помним признанието в последното народно събрание на отминалия режим: "Всички съгрешихме и вкупом ненужни станахме". Даже и политбюро влезе в църква със свещи. Това впечатли тълпата. Но тези хора не промениха отношението си нито към Исус Христос, нито към Неговата църква. Колко е тъжно и колко са тежки последствията.
Какво очаква Христос от нас? Посвещение, а не формално служение. Вяра, а не религиозни форми. Ние от коя група сме? По-просто казано: На кой влак сме се качили?Ентусиасти: пътуваме за Хамбург. И там може да се палят свещи. Екскурзианти: Ще направим един тур и после ще решим. Но ние ако знаем целта, имаме шанс да отидем на правилното място. Нашата цел е вечното и непреходно Божие царство!
Исус Христос отново ще дойде в Ерусалим, но като цар и ще стъпи на Елеонския хълм! Ако днес застанете на това място, гледката е впечатляваща. Пред очите ни е свещеният град. Отдясно е Гетсиманската градина, а в подножието на хълма е долината на потока Кедрон. Виждаме възстановените градски стени на Йерусалим. Там е зазиданата Златна порта – прекият път към храма.
Историята на Златната порта през тези 20 века е заинтригуваща. Старите крепостни стени, издигнати в библейските времена, много пъти са разрушавани и изграждани от различни завоеватели. В стените на Йерусалим има седем порти. Шест от тях са отворени денонощно, свързани с пътища към различни посоки. Седмата е зазидана. Тя е – източната, Златната порта. По времето на Исус е главният вход на града откъм изток. През нея на осле влезе Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите "Осанна! Благословен е идващият в Господното име!"
Името "Ерушалейм" означава "Град на свещения мир". Хиляда години преди Христос Давид завзе града и го направи столица на Израел. След него Соломон изгради храма, в който постави Ковчега на завета, с каменните скрижали, на които Бог записа Своите заповеди. В началото на 5 век пр.Хр. Навуходоносор завляда града и разруши храма. Десетилетия по-късно храмът беше възстановен от Неемия. Разширението и завършването му става през 19-та г. пр.Хр. от Ирод Велики. По времето на Христос храмът е в цялото си великолепие.
Наистина евреите не оцениха времето, когато бяха посетени от Божията милост. Последващите събития са трагични. През 69 г. сл.Хр. Йерусалим е завлядян от Тит и разрушен до основи. Не е останал камък върху камък. От време на време стените са възстановявани от езическите народи. Основите на Златната порта са били изградени от огромни каменни блокове. През 16 век по времето на Сюлейман Великолепни турците започват да възстановяват стените на Ерусалим. Те съзнателно зазиждат Златната порта, за да не се сбъдне очакването на християните, че през таза порта тържествено ще влезе Спасителят Христос. Наистина е чудо, че Златната порта остава зазидана 400 години.
Историята на последното столетие ни предоставя следните конкретни факти: През 1917 г. британските войски под командването на генерал Аленби напредват успешно с танкове през Синайската пустиня и се насочват към Йерусалим. Турският губернатор е укрепил всички порти на града и решава да отвори само Златната – Източната порта, защото пред нея се спуска стръмният склон към потока Кедрон и от тук не може да се очаква навлизане на танкове в Ерусалим. Един ден преди губернаторът да започне да размества огромните каменни блокове на зазиданата порта, генерал Аленби изпраща разузнавателен самолет, който разпръсва листовки над Ерусалим, като приканва да се предадат. На арабски неговото име означава "Син на Бога". Изплашени турците предават Ерусалим без съпротива.
Вторият път, когато е предотвратено отварянето на Златната порта е през 1967 г. Храмовият хълм е в арабския сектор и кралят на Йордания, Хюсеин решава да построи модерен арабски хотел до Стената на плача, непосредствено до едно от светилищата на исляма – джамията "Ал Акса". Затова решава да отвори Златната порта, за да има пряк път за богатите арабски гости. Мощни пневматични чукове и големи кранове са докарани на 4 юни 1967 г. Създадена е организация, но на следващият ден, понеделник 5 юни 1967 г. започна Шестдневната война. Ерусалим е завзет и преминава под еврейски контрол. Така отварянето на Източната – Златната порта отново е предотвратено.
Така се изпълнява пророчеството в книгата на пророк Йезекиил 44:1,2: "Тогава Той ме върна по пътя на външната порта на светилището, която гледа към изток, а тя беше затворена. И Господ ми каза: Тази порта ще бъде затворена. Няма да се отвори и никой човек да не влезе през нея, защото Господ, Израилевият Бог, е влязъл през нея. Затова тя ще бъде затворена."
Исус Христос ще дойде отново на Елеонския хълм. Ще се яви на облаците, под звуците на величествен ангелски хор: "Осанна на Бога във висините!".
Ще бъдем ли готови за тази среща? Нека да Го посрещнем с радостни възгласи: „Благословен Онзи, който иде в Господното Име!”
Нека днес да кажем: "Ела, Господи Исусе!".
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите