Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Велики Петък

Main Pic
Публикувана: 29.04.2021
Автор: Васил Кривонозов
Прочетена: 857
Коментари: 0
„И ако го попита някой: Какви са тези рани между мишците ти? Ще отговори: Това са раните, които ми нанесоха в дома на приятелите ми.”
                                                                                                     Захарий 13:6
 
Неотдавна Бог сбъдна една моя мечта, която носих в сърцето си от моето детство. Посредством добрината на братя от Бразилия, аз можах да посетя Израел. Посетих Ерусалим, Назарет, Витлеем и почти всички известни библейски места. Нямах пари да си купувам разни неща, но се постарах да си взема от всяко място, което посетих, камъче, а от Ерусалим взех аромати. Когато се прибрах в България, ги поставих на специално място. Днес аз съм щастлив, когато ги поглеждам или помирисвам.  В мен се събужда споменът от моето посещение на така наречените „свети земи”.
 
Преди повече от 2000 години Божият Син също посети тези земи. За разлика от мен, обаче, Неговите „сувенири", с които се завърна на небето, не бяха камъни и аромати. Неговите сувенири бяха белези от  „рани". Белезите от раните, нанесени върху Неговото тяло, са единственото човешко дело, което днес съществува на небето. Когато говорим за раните на Исус, повечето хора правят асоциация с нашето изцерение, защото обикновено цитират Ис 53:5, където четем, че с Неговите рани ние се изцелихме.
 
Днес обаче, искам да ви напомня за един друг аспект на тези рани, защото те и до днес ни говорят. Раните, за които четем, проповядваме и слушаме, говорят за неописуемата болка, която изпитваше Христос на кръста. Онази физическа и душевна болка, която Господ трябваше да изпита вместо нас. Начинът, по който са направени тези дупки на ръцете и нозете Му, беше ужасяващ. Пробиването на ръцете с гвоздеи разкъсаха кожата, а по-навътре сухожилията, мускулите, може би вени, за да стигне този гвоздей
до дървото, където да се забие и да задържи ръцете и нозете на кръста.
 
Тази болка ставаше още по-голяма, когато Исус, поглеждайки от кръста, не виждаше Своите ученици. Онези, които се кълнеха, че ще отидат с Него дори и на смърт, се бяха разбягали. Приятелите Му Го изоставиха. Болката се увеличаваше и от факта, че тълпата беше обезумяла да Го хули и да клати подигравателно с глава. Неговото творение, хората, на които само преди седмици бе помагал, давайки им правилни съвети за живота, лекувайки болните им, сега с всичка сила се отричаха от Него, слушайки демонизираните свещеници. 
 
Но Христовата болка на кръста не спира дотук. Защото Той можеше да вижда неща, които никой друг не можеше да съзре. Божият Син можеше да види онези паднали ангели, превърнали се в демони как се приготвят да тържествуват, мислейки, че след Неговата смърт са станали победители. Физическите болки, които чувстваше и болката от това, че Неговите ученици са го изоставили, бяха само мъничка прашинка от болката, която почувства, когато произнесе думите:  „Елои, Елои лама савахтани.”
 
Гвоздеите разкъсаха мускулите и сухожилията, но това, че небето замълча, срази душата и сърцето Му. 
 
Скъпоценни приятели, никога не позволявайте на дявола да ви шепне, че Бог не разбира вашата болка. Той е живял като нас. Чувствал е като нас. Плакал е като нас. Вижте Го пред гроба на Лазар как се просълзява. Вижте Го пред тълпите как се смилява над тях. Вижте Го как казва на Петър и останалите:  „Жал ми е за народа." 
 
Както казва старозаветният евангелист пророк Исая в своята книга 63:9: „Във всичките им скърби Той скърбеше..."
Христовата скръб за човечеството не започна на кръста. Началото на Божията скръб започна в мига, когато първите човеци направиха грешния избор. Както тълпата избра Варава вместо Исус, така Адам и Ева избраха змията пред изпълнения с любов Творец. 
 
Раните на Исус свидетелстват за болката, която преживя.  Свидетелстват за болката, която има за нас. И въпреки силата на болката, въпреки връзките на смъртта, въпреки мълчанието на небето, все пак Исус завърши мисията, за която бе дошъл . Той изрече вечните слова: „Свърши се !" 
 
С тези думи Господ Исус Христос, Божият Син свидетелста за Своята велика победа не само над греха, но и над болката. 
Той устоя на болката  без да  проклина тълпата, която Го разпъна. Вместо това Христос изрече думите, записани в Лука 23:34:  „А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.”
 
Той не се ядоса на своите ученици,че Го изоставиха. Но когато възкръсна, им каза къде ще ги чака. Не се ядоса на небето, затова че небето избра да мълчи. Не възропта, че беше изоставен. Не се разсърди на Своя Отец. Но както в градината можеше да приеме Неговата воля, така и на кръста я изпълни докрай. 
 
Господ Исус имаше ясна цел, за което четем в Йоан 6:38:  „Защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.”
 
Той изпълни волята на Своя Отец. Изпълни мисията докрай. Христос направи всичко това, воден от любов. Любовта Го държеше на кръста. Любовта Му към Неговия Отец и любовта Му към падналото човечество. И никой не може да ни отлъчи от тази любов. Тази любов , която е излята в сърцата ни, ще направи и нас победители. Помнете, скъпоценни, победата идва с раните. Раните, които бяха Неговите „сувенири”, с които Той замина на небето. Никога не бива да губим прицелната точка поради нашите рани.
 
Както казва апостол Павел в Рим 8:35-37: „Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож? ( защото, както е писано:  „Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане"). Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.”
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg