Сряда, 12.05.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня"И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля - това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено." Римляни 12:2

OnLine
RSS Facebook Twitter

Възкресение за вечен живот

Main Pic
Публикувана: 02.05.2021
Автор: Тодор Зарев
Прочетена: 422
Коментари: 0
Днес се сещаме за Възкресението. Добре е да си припомняме какво се е случило тогава. Бог е жив, не е мъртъв - нежен, чувствителен, готов да ни изслуша, да изпълни волята Си в нас, ако изцяло се предадем в Неговите ръце, за да разберем стойността на Неговата жертва. Той възкръсна, за да може Светият Дух да дойде и да обитава, да постави новото начало между човека и Бога - началото на вярата.
 
Често пъти искаме да си обясним, за да разберем. Господ иска да повярваме и после ще разберем. Ако се стараеш да разбереш с ума си, няма да успееш. Пътят на вярата беше поставен с възкресението и продължава и до днес: 1 Кор. 15:1-4. Бог иска да повярваме на евангелската вест. Иска тя да има значение лично за мен. Когато имам скръб, трудности, проблеми, болка, това послание има ли значение за мен? Ако няма значение, вярата е празна.
 
В евангелията намираме подробна информация за живота на Исус, за Неговите дела, думите Му, но защо информацията за възкресението е толкова оскъдна? Знаете ли защо? Защото настъпи новото време и ние не можем да изискваме от Бог да постъпва по стария начин. 
 
Когато Исус беше на земята, Той беше на разположение за изцеление, поучение, помощ, но след възкресението е отдясно на Отца. Защо хората, които Го следваха по време на земния Му живот, не можеха да разберат думите, които им говореше? В Лука 24:1-12 намираме един от вариантите на възкресенската история. Можем да открием и себе си там, но да не забравяме, че Светият Дух още не беше даден. И днес, ако някой няма Светия Дух, той не е Негов.
 
Казаните от Исус думи за Духа в Йоан 14-16 се изпълниха след Неговото възкресение. По-благословени са онези, които без да видят, са повярвали. След Неговото възкресение Исус заповядва да повярват, без да са видели. Някъде Бог може да даде видения и откровения, но не на всички.
 
В първия ден на седмицата жените дойдоха на гроба, но не намериха тялото. Жените Го обичаха, следваха Го, почитаха, готвеха Му, даваха от средствата си, грижеха се за Него. Исус беше умъртвен в петъка, тялото бе свалено от кръста и положено в гробница, издълбана в скалата и в събота всички си почиваха според закона, защото този закон още не беше отменен. В неделя сутринта дойдоха, за да изпълнят ритуала на помазването с аромати, които бяха много скъпи. Жените, които Го обичаха, не жалеха средства за Него, защото Го почитаха, но какво стана? Когато видяха камъка отместен - шок, страх и ужас. Те бяха дошли да свършат нещо за Бога. Те са пример за нас, защото бяха дали всичко от себе си - средства, време, рискуваха и отидоха рано, но виждаме, че това е било напразно. Защо? Защото нямаше кого да помажат. Нямаше полза.
 
Питаме се - дали всичко, което правим за Господа днес, е нужно тук и сега. За нас е лесно, защото сега Светият Дух ни открива истината, но за тях беше трудно, те жертваха пари, време и усилия, за да служат на Него, те са пример за нас. Ние обаче днес трябва да Го питаме какво иска от нас, да знаем дали ще приеме служението ни. Понякога иска от нас да говорим, друг път да мълчим. Той е Цар и Господар.
 
Жените се бояха, бяха озадачени, но Бог работеше по Своя начин. Вярата не е лесна, за нея трябва основание и причина. Жените се чудеха какво да правят - дали да се обадят на учениците, да търсят помощ. Тогава пред тях застанаха двама мъже. Бог беше решил да си послужи с ангели, които да им възвестят. Явно не са били толкова страшни, защото жените не паднаха по лице, а само се наведоха. Кога навеждаме лица? Когато сме засрамени?  И какво?
 
Въпросът на ангелите беше риторичен, криеше в себе си отговора: Защо търсите живия между мъртвите? Бог продължава да ги учи, независимо че вършат неща, които  в момента са ненужни и безполезни. Бог действа по стария начин, чрез ангели. Бог пояснява: Няма ГО, беше мъртъв, но сега е жив. Това беше фактът и Бог искаше да им каже, че това не е нещо ново. Той им казваше това многократно, докато беше с тях. Но когато им говореше, дали разбираха всичко. От всички думи, сякаш точно тези бяха пропуснати.
 
Днес Светият Дух напомня всяка дума на Господ Исус Христос. Ако Светият Дух е в теб, Той ще ти напомня и обяснява. Ако непрекъснато питаш дали дадено нещо е грях, Светият Дух не е в теб. Той е у онези, които са Го приели, дава сила, утеха. Когато дойдат ветровете, да можеш да устоиш, защото вярата ти е дар от Бога, тя не е плод на твоето решение и съгласие на ума. Той е, който изпраща вярата в сърцата ни.
 
Често пъти ангелите ни се чудят как така не помним Божието слово, което е толкова ценно и славно, чудят ни се, когато забравяме и сме нехайни. Думите са написани, за да живеем чрез тях, да ни напътстват. Словото е Сам Той. Проповедта на ангелите сякаш беше безплодна. Едно е да видиш и да пипнеш, да е до теб, за да Му готвиш и да се грижиш за Него, Трудно е да не е до теб. Лесно ли е да се вярва? Не е лесно, иначе всички хора щяха да са вярващи. И за вярващите е много трудно. Цял живот искаме постоянно да е с нас, потоянно да ни дава знаци, да ни уверява в присъствието Си.
 
Кой ще ни даде твърдата увереност? Знанието ли? Тези, които Го разпънаха от завист, бяха изпълнени със знания, но в сърцата им не беше останало място за вяра. Трябва да повярваш, че е с теб през всички дни незавимо какво ти се случва - дали си гладен или сит; беден или гол; успешен или бит. Да се съобразяваш с Неговите думи - това е истинската благодарност! Каквото и да ти се случва - да стоиш при Него.
 
Жените отидоха, разказаха на учениците, но те не повярваха. Как така - няма да се явява лично на нас, а ще изпраща ангели на някакви си жени, а не на нас лично? Ние сме апостоли, ние бяхме с него? Защо? Защо? Защо?  Когато има защо, има празна душа, има неудовлетворение в нас. Затова думите на жените бяха празна приказка. Сякаш Господ така изпраща ангелите Си, сякаш те си нямат друга работа. Жените трябваше да си тръгнат обратно с мирото. 
 
Как приемаш това, когато другите не ти вярват? Жените  наскърбиха ли се? Всеки си мисли, че думите на Бога са много лесни. Не е така. Те са най-скъпо украшение и ти трябва да го пазиш. То е като скъпа огърлица, която пазиш съкровено, няма да я оставиш, където ти падне, нито ще я дадеш на децата да играят с нея. Ще я пазиш като очите си. Няма да я сложиш в скъсан джоб, нали?!
 
Това Слово дава мир и живот - в него има сила за живот и смърт. От нас зависи как ще се отнасяме с него. Словото трябва да е в сърцето и душата. Как ще ми омръзне? То е моята наслада и любов. Заради това слово удряха шамари на Исус, бичуваха Го, разпънаха Го. Можеш ли да живееш без Него, можеш ли да живееш без храна? Защо ядеш всеки ден?
 
Петър реши да отиде на гроба и го направи. Видя само плащеницата, все едно тялото се е изпарило и той започна дасе чуди. Самотен. Защо? Защото още вината беше в него? Петър беше в нужда, имаше нужда Господ да му прости, да го утеши, да го прегърне. Бог знаеше това, но щеше да го направи, когато беше нужно. Вината на Петър му тежеше. Вярваш ли, че Бог ти е простил и те обича, ако още живееш с болка? Означава ли, че ако съм с болка или не съм добре, Господ не ме обича. Можем ли да се научим, да вярваме, че Бог ни обича и когато страдаме? 
 
Вярваш ли, че и когато умреш, ще живееш? Правим всичко, за да опазим това тяло. Но Бог иска да ни приготви за живота във вечността. Но ние искаме да си стоим тук. Христос през цялото време  искаше да си бъде у дома с Отец. Ние искаме ли да бъдем с Него?
 
Без Господа можеш ли да направиш нещо? Той отиде да ни приготви място. Всичко, казано за Него се изпълни, пророчества, казани в пророците, псалмите, Йов, Данаил? Но кой да вярва?
 
Полагането в гроба беше само началото? Който повярва в Него, има вечен живот. Той ни казва да дойдем при Него, защото вратата е още отворена, но ще дойде момент, в който тя ще се затвори. Тогава Той няма да има време за нас. Въпросът е дали си дошъл при Него, дали си Го опитал, дали си Го прославил?
 
Всеки пита: Кой се е върнал оттам, за да повярвам. И аз бях там, и мен ме върна, но кой иска да вярва? Няма значение какво ми казват хората. Интересува ме какво ми казва Той. Искам да съм с Него. Когато Той ме срещна и го приех, това бяха първите ми думи: Жив е! Жив е! Защото преди това животът ми се сътоеше в това да убеждавам другите, че Той не съществува.
 
И днес се моля да ми помага да Го обичам, ако и да се бави, да Го чакам. Цялото небе и земя са Негови. И в болест, и в здраве, Той е с мен. Но за да влезеш в небесното царство, трябва да се насилиш. В грижите и проблемите трябва за запазиш вярата. Да вярваме в Него, защото Той е Пътят, Истината и Животът. Никой не идва при Бог освен чрез Него? Вярваш ли това? Искаш ли да видиш или ще повярваш само на основание на думите му? Вярваш ли на всичко написано? Какво ще стане, когато Той каже: Ставайте всички мъртви за съд! 
 
Тогава няма да ни интересува кой е и какво прави. Ще ме интересува само дали имам лична връзка с Него.
Той е Възкресението и животът. Животът не свършва с гроба. Той е само началото на вечността. Всичко отминава. Сега е ден за спасение. Не закоравявайтесърцата си! Елате при Него! Господ Исус Христос е възкресението и животът!
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg