Исус бe погребан в гроба на богаташа Йосиф от Ариматея, който го свали от кръста, след като римската стража потвърди, че е мъртъв. Разпнатите тела обикновено се оставяли непогребани, но това показва, че Исус се радвал на подкрепа във влиятелни кръгове. В неделя сутринта обаче и четирите евангелия твърдят, че гробницата е празна. Те продължават да говорят за около единадесет отделни срещи с възкръсналия Исус в периода, непосредствено следващ тази неделна сутрин. Разнообразният и доста неочакван характер на тези изяви и различните участващи групи (от отделни индивиди до група от над 500) правят невъзможно отхвърлянето им като халюцинации и трудността да се напаснат всички заедно (както при сметките за намиране на празна гробница) правят още по-малко вероятно да е имало умишлено тайно споразумение.
По тази причина християните стигат до извода, че Исус е възкръснал от гроба, с тяло, което, макар и освободено от някои ограничения на времето и пространството (той може да премине през затворени врати и да се появи и изчезне внезапно), е било здраво физически, способно да разчупва хляб и да яде, както и да го сбъркат с градинар или спътник.
Фактът, че Исус наистина е възкръснал от мъртвите, се вижда най-добре, като се разгледат недостатъците на алтернативните възможности. Едната е, че Исус е изпаднал в кома и по-късно е съживен. Но смъртта Му настъпва след жестокия побой, който е претърпял, след шестте часа висене на кръста, пробождането с копие, изтичането на течност от гърдите Му, частичното Му балсамиране и обвиване в плащеница и накрая, запечатване на тялото в гробница. Да се вярва, че Исус не е умрял, ще е необходима почти такава лековерност, колкото се изисква вяра, за да се приеме, че е възкръснал от мъртвите.
Други предполагат, че учениците са откраднали трупа на Исус. Но за да направят това, щеше да им се наложи да надвият римските стражи, което е малко вероятно, или да ги подкупят, също толкова малко вероятно. Стражите знаеха, че ще бъдат подложени на смъртно наказание, тъй като не са защитили тялото на Исус от кражба. Плащеницата, с която Исус беше обвит, беше оставена в гроба, а обикновено крадците не отделят време за подреждане! Вероятно биха взели тялото с обвивките му.
Изненадата, дори неверието на учениците при възкресението на Исус, показват, че те не са откраднали трупа Му, освен ако тяхната изненада и неверие не са измислени, за да изглежда историята убедителна. Но измислицата би била немислима от страна на ранните християни. Освен това е малко вероятно историите да са измислени. Апостолите вярваха във възкресението и ранната църква скоро започна да ги почита.
Трети смятат, че учениците са преживели халюцинации. Но Новият завет свидетелства за появата на Исус на различни места по различно време на различни групи от хора. В 1 Коринтяни 15 Павел предизвиква съмняващите се да попитат очевидците! Появите на възкръсналия Христос бяха твърде много и разнообразни, за да са халюцинации. Освен това учениците бяха психологически неподготвени за халюцинации, тъй като не очакваха Исус да възкръсне и всъщност не вярваха на първата вест, че е възкръснал от мъртвите. Всички невярващи евреи трябваше просто да покажат мъртвото тяло на Исус, когато чуха разказа за възкресението, но никога не го направиха!
Същото възражение се противопоставя на предположението, че учениците са отишли в грешната гробница. Защо евреите не успяха да извадят трупа на Исус от правилната гробница? Сигурно са знаели къде се намира, защото бяха накарали Пилат да постави там стража.
Други противници на възкресението обясняват, че учениците са моделирали разказа за възкресението на Исус съгласно езическата митология. Но разликите са далеч по-големи от приликите. Фактическият стил на разказите в Евангелията рязко контрастира с фантазиите, които изобилстват при митовете. И разказите за възкресението се появяват веднага в ранната църква, без дългия междинен период, необходим за еволюцията на подробната митология. Триумфалното твърдение на Павел, че повече от над 500 души, които са видели възкръсналия Исус по едно и също време и място, все още са живи и следователно биха могли да бъдат попитани, е невероятно дръзко, ако цялата история е резултат от митологично развитие.
Нещо уникално трябва да е накарало еврейските ученици да променят деня си на поклонение от събота на неделя. Или са били измамени - тогава невярващите евреи са можели да смачкат християнското движение, като покажат трупа на Исус - или е психологически невероятно, че те охотно претърпяват изтезания и смърт заради онова, което знаят, че е фалшиво. Също така е немислимо за древния свят, че създателите на такава история биха направили жените първите свидетели на възкръсналия Месия.
По-нататъшно (възможно) потвърждение за възкресението идва от най-неочаквано място. Става дума за Торинската плащаница, имаща отпечатъка на човек, който е бил разпънат. Много експерти смятат, че е на самия Исус от Назарет. Според тях единственият начин, по който толкова много детайли на жертвата биха могли да бъдат отразени върху плащаницата, би бил чрез изгаряне от кратък изблик на радиация със значителна интензивност. Това излъчване на интензивна енергия би съответствало на онова, което християните наричат възкресение. В момента на възкресението тялото на Исус се преобразява за части от секундата и тялото, енергизирано от безкрайна сила, се издига през савана, като по този начин проектира изображението върху него. В този момент плащаницата (която е понесла теглото на 30 килограма смирна и алое, поставени около плата), е останала на своето място в абсолютно същото положение както, ако тялото все още беше там. Именно тази подробност убеждава апостол Йоан, че е настъпило истинско възкресение, а не реанимация на полумъртъв мъж, който оставя погребалните си дрехи на купчина. В Йоан 20:6-8 четем, че Симон Петър видя ленените обвивки, лежащи там, и кърпата, която беше около главата на Исус, беше навита отделно. Тогава другият ученик, който първо стигна до гроба също влезе: видя и повярва ... "
Описанията на възкресението в Матей 28 изглежда потвърждават това тълкуване. Земята започна да трепери; светлина изведнъж засия в тъмнината на онази ранна сутрин. Настъпи огромно земетресение и камъкът пред гроба падна. Ослепителна светкавица изпълни гробницата, докато войниците от стражата избягаха ужасени ...
ПОСЛЕДИЦИ ОТ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО: Възкресението не е просто интересен исторически разказ. То има важни последици за нас, които са, както следва:
1) Доказано е, че Исус е Месията. Не само Старозаветните писания предсказват, че Месията ще възкръсне от мъртвите, но и Самият Исус при много случаи прави това. Следователно, възкресението потвърждава всичко, което Исус твърдеше за Себе Си.
2) Цената на нашия грях е напълно платена. Възкресението означава, че Христос вече не е на кръста, носещ греховете на света. В знак на приемане от Бог Отец заради достатъчността на Неговата жертва, Бог Го възкреси от мъртвите. Показателно е, че в кръгове, в които се отрича достатъчността на жертвата Му, Христос е изобразен като все още висящ на разпятие. Посланието на възкресението е, че и кръстът, и гробът са празни, и затова тук и сега можем да получим пълно спасение.
3) Показано е, че Библията е вярна, тъй като е предсказала, че Христос ще възкръсне (ср. Данаил 12).
4) Възкресението гарантира, че вярващите също ще възкръснат, точно както Исус възкръсна за нов и славен живот, извън обсега на смъртта или греха.
5) Възкресението подчертава принципа на отговорност, тъй като хората ще бъдат възкресени, за да се изправят пред Божия съд и да дадат отчет за живота си. Павел казва, че ако няма възкресение, тогава няма присъда и затова „нека ядем, пием и се веселим, защото утре ще умрем“.
Защо сме толкова неохотни да приемем историческата значимост на Христос, когато не се затрудняваме да приемем историчността на други личности като Юлий Цезар или Клеопатра? Отговорът е, защото залогът е много голям. Ако Исус наистина е живял, умрял и възкръснал отново, това означава, че казаното от Него е вярно: идва съд и ако не направя нищо по въпроса, ще бъда осъден. Трябва да приема Божия път за спасение и това включва покаяние.
Превод: Петя Зарева
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите