начало > Християнски живот > Навици за успешен живот

Навици за успешен живот

Публикувана: 10.05.2021
Автор: Алекс Крейн
Прочетена: 675
Коментари: 0

Сподели

„Те все още ще дават плод в напреднала възраст; ще бъдат пълни със сок и много зелени." Псалми 92:14

Преди да започнете някоя задача или проект, е добре да зададете въпроса „Как искам да завърши това?" Този въпрос помага да се изостри фокусът ви и трябва да доведе до ефективни действия. В Псалм 92 виждаме каква е перспективата на Бога.

Ако единственият ви източник на зрение и мотивация е вашата собствена личност, всъщност това ще доведе до безсилие, въпреки че може да водите живот на ефективни действия и да постигнете целите си.

Хората обикновено виждат идеалния живот като заобиколен от красота, ценни неща и страхотни хора. Искаме много свободно време и здраве, за да се насладим на тези неща. Но без Бога такъв живот е изобразен в Писанието като празен и измамен. Това е самопоглъщащ се сън, който извира от сърце, опетнено от греха. Ако искаме да бъдем наистина ефективни в живота, трябва смирено да започнем с Божията гледна точка, която е на първо място в съзнанието ни.

В Псалм 92 идеалният край, който Бог има за нашия живот, е на една праведна личност, изпълнена с духовна жизненост. Както е описано в Псалм 92:14, животът на праведния е „пълен със сок и много зелен." Дори в края на живота, когато изкушението да мърморим и да бъдем егоисти често е най-силно, ние трябва да изобилстваме с духовно здраве. Вместо да се оплакваме, можем да прославяме Бога, който е наша канара, и в Него няма неправда (ст. 15).

Корените за такава енергичност на душата са коментирани в предходните стихове, където виждаме седем навика за наистина ефективен живот. Те са изброени по-долу:

Праведният разглежда благодарността и похвалата към Бога като нещо приятно, а не като дълг (ст. 1).
Вярващият се фокусира върху Божията милост сутрин и си спомня Неговата вярност през нощта. За праведния човек всеки ден започва и завършва с Бога, което означава, че Бог е на централно място в мислите му през целия ден. Милостта на Бога се отнася до лоялната любов на Божия завет, която се отличава с Неговото обещание за спасение. Праведният човек не е себеправеден или просто външно морален. По-скоро той гледа на Божиите обещания и неизменен характер като основа за правото си да стои пред своя Създател-Съдия. Авторът от ХХ век Франсис Шефер говори за това в осмата глава на своята книга "Истинска духовност": „Завършеното дело на Христос ни помага да не се тревожим за простените грехове, що се отнася до връзката ни с Бога. Всъщност да се тревожиш за тях означава да омаловажиш безкрайната стойност на смъртта на Божия Син. Моето общение с Бога се основава на стойността на кръвта на Исус Христос."
Праведният се наслаждава на хвалението с радост заради Божиите велики дела (ст. 1, 3-4).
Вярващият размишлява върху дълбоките мисли на Бога (ст. 5) - тоест, няма плитка, прагматична гледна точка за Бога, която Го вижда просто като средство за получаване на материални неща.
Праведният възхвалява трансцендентността на Бога - декларирайки, че Бог е „Превъзвишен“, който е преди всички Негови създания. Праведният осъзнава, че човекът по никакъв начин не е равен на Бога. По този начин той никога не може законно да гледа на Бога с подозрение или да Го призовава в съд (ст. 8).
Вярващият се надява и живее с увереност поради факта, че в крайна сметка Бог ще има последната дума по всички въпроси. Той ще се справи с враговете на правдата (ст. 9-11).
Праведният изцяло разчита на Бога за сила - очаква „прясно масло“ (ст. 10), знаейки, че вчерашното снабдяване никога не се касае за днес.

Може би познавате по-възрастен вярващ, който въплъщава тези седем навика. Моята собствена баба е един такъв светия. Тя беше в болница и имаше сериозни здравословни проблеми. Но по време на телефонен разговор с нея тя не ми говори за болката си, а за насладата си от истините, които открива всяка сутрин, докато чете износената си Библия. Тя ме попита за моето семейство, за работата ми и за това, което напоследък съм чел. Говореше за химните и песните, които пее през целия ден. Нейната молитва в края на нашия разговор беше пълна с благодарност и прослава към Господа, доказваща дълбоко, лично познание и доверие в Бога. Докато слушах, си помислих: За това става въпрос в Псалм 92. Ето човек, който по Божията благодат се е научил да практикува навиците на един наистина ефективен живот.

Нека се запитаме честно: колко редовно се виждат и дали практикувам тези седем навика от Псалм 92 в ежедневието ми? Предвид начина, по който живея в момента, ще прекарам ли последните дни от живота си на тази земя в духовна жизненост? Ако не, какъв е източникът на проблема? Не познавам ли Бога? Има ли идол в живота ми? Препрочетете навиците 1-7 по-горе, за да разсъждавате отново върху това, което псалмистът казва.

Източник: Cross Walk

Превод: Петя Зарева

Сподели: