Това даде още по-големи сили на пътниците. Радостни вървяха напред. Стигнаха до един град. Името му бе Разбойнически Вертеп. Преди да влязат в града, видяха един, човек плачейки да бяга от града. Те го попитаха защо бяга, а той им отговори: „Приятели, съветвам ви много да внимавате. Тук живее търговецът от Езекиил 28. Той е много лош. Тези, които му слугуват, също са много лоши. Не им се доверявайте. Внимавайте, щото докато влезете в града, изобщо няма да усетите шпионите им. Те ще се промъкват помежду ви и после ще докладват. На мене ми сториха много зло, затова бягам.”
След тези думи той побягна още по-надалеч, а пътниците притеснени крачеха из улиците на града. Така те стигнаха до най-оживената му част. Това бе търговският пазар. Там се продаваха много неща. Преди всичко обаче ще споменем за търговията с воловете. Тя беше много важна за търговците. Те търгуваха с воловете, наречени Служители на църкви. Като такива се деляха на: старейшини, пастири, дякони, проповедници, учители. Търговците се опитваха да продадат своите волове за пари. В лицето на тези търговци се виждаха деноминации, стареи, пастири...
Имаше и друг вид търговци. Те търгуваха с овце. Овцете бяха милите и кротки християни. Те не издаваха нито глас, нито тайните дела на своите лидери. Те кротуваха и чакаха някой богат бизнес-пастир да ги купи. Освен с овце, търговците търгуваха и с агнета. Агънцата бяха новите членове на църквата. Те не разбираха какво става, пък и нямаше как при положение, че млякото, с което се хранеха, идваше от болнавите овце.
Докато пътниците наблюдаваха, стана една голяма разправия. Отнякъде дойдоха хора, облечени като овчари. Те отидоха при търговците и започнаха да ги обвиняват в кражба на волове, овце и агънца. Овчарите искаха да си ги приберат в стадата. Да, това бяха истинските пастири, презвитери, служители на църквата. Те искаха това, но търговците им се възпротивиха. Овчарите, като тръгнаха, извикаха към воловете, овцете и агънцата да станат и да ги последват. Но уви! Много малко бяха онези, които успяха да различат истинския глас от фалшивия. Защото докато овчарите викаха, търговците правеха същото. Така оттам тръгна едно малко стадо от волове, овце и агънца.
На пътниците въобще не им хареса това място, затова говорейки помежду си, решиха да го напуснат. Но шпионите като чуха това, отидоха при търговците и всичко им докладваха. А търговците на надзирателя Мамон дойде при тях и се опитваше да ги купи, но пътниците единодушно отказаха. Това го ядоса, но успя да се въздържа пред тях. След това отиде при търговците и нещо им подшушна. Те отивайки при пътниците започнаха да им предлагат безплатни услуги. Търговците искаха да дадат малко волове, които уж много добре знаели пътя за Невидимия град Ерусалим. Пътниците отказаха. Търговците предложиха и много други неща, като се стремяха с това да ги задържат при себе си докато дойде Търговеца от Езекиил 28. Ето и нещата, с които искаха да ги задържат: храни, продукти, помощи, дрехи, че даже и пари. Пътниците отново отказаха и тръгнаха по пътя. Когато пристигна господарят на търговците, той много се ядоса, че не успяха да ги задържат. Затова изпрати след пътниците глутница вълци да ги преследват и разкъсват. Тези вълци имаха бяс. Те тръгнаха с голяма жажда да разкъсват.
Приближавайки, пътниците не можаха да познаят, че това са вълци, защото отвън бяха облечени в овчи кожи, но отвътре бяха вълци-грабители. Пътниците ги гледаха как идват, без изобщо да се притесняват от тях. Като приближиха съвсем, те хвърлиха овчите дрехи и се нахвърлиха върху тях, изобщо никого не пожалиха.1 А още и помежду пътниците имаше вълци, които като видяха своите братя, постъпиха подобно. Тогава Войник на Христа, Пътник, Послушен на Бога и Издръжлив взеха своите мечове подгониха вълците. След това се върнаха при пътниците и ето ранените бяха много. А над главите им летяха Църковните Лешояди. Те, виждайки малко кръв, се спуснаха върху ранените, но тези четирима, като застанаха твърдо, ги подгониха. Пътниците се засилиха да напуснат града. Преди това обаче срещнаха хора, които търсеха Истината. Затова те им казаха всичко за Истината и ги поканиха да пътуват заедно. Те с радост приеха и благодариха. Още на края на града имаше свине, които искаха от пътниците духовна храна. А като им дадоха от скъпоценните бисери, те не ги оцениха, но ги стъпкаха. Така пътниците напуснаха града Разбойнически Вертеп и продължиха по пътя. Те отново възпяваха Агнето. И този път дойде глас от небето, който обаче каза: „Който устои до край, той ще бъде спасен.”
Този път те се смутиха, защото бяха свикнали друго да чуят, а именно това, че Той е с тях. Да, обаче Агнето им каза това, защото остана само един град, през който трябваше да минат. Там ги чакаше нещо по-различно от онова, което бяха преминали. Там наистина се искаше устояване, защото нещата отиваха все към края.
След седем часово пътуване дойдоха в град Обединени световни религии. Влизайки вътре в града, те установиха, че той има три главни улици, от които тръгват доста разклонения. Името на първата бе Политическата улица, втората бе Икономическата улица и третата бе Религиозната улица. Пътниците искаха да ги разгледат внимателно и тогава да поемат на горе към портата на Обединението, която беше встрани от улиците. Всъщност, ако искаше някой да напусне града, трябваше да се отправи към тази порта. До нея имаше по-малка, която едвам се виждаше. Името ѝ бе Тясната порта. Едната водеше към убежището, наречено Грабването и това бе тясната порта, а другата към Антихрист. Стигайки до началото на трите улици, пътниците решиха отново да се разделят, след което връщайки се на същото място да разказват за преживяното във всяка една от тях.
Те се разделиха на три групи. Едната водеше Пътникът, втората водеше Войник на Христа и третата водеше Послушен на Бога.
И така, те тръгнаха да обхождат трите големи и централни улици, които съставляваха града. И този път преживяваха неща, за които трябваше да разказват с интерес. Но те трябваше да побързат, защото слънцето се стремеше към залязване. Това означаваше, че с това и Тясната порта щеше да се затвори. Докато обхождаха улиците, ето какво им написа в сърцата Гълъбът на Духа:
“Бързай, бързай, няма време,
я натрупайте дела!”
Те бързаха и най-после се появиха на определеното място, където трябваше да разказват за преживяното. И така, пръв взе думата Пътникът и каза: „Братя, страшни неща видях. Църквата е въвлечена в политиката. Като тръгнахме да обхождаме първата улица, още в самото начало установихме, че тя има четири разклонения. Когато минахме през първото, какво да видим? Църковни лидери, а и членове правят предизборни политически кампании. Те усърдно лепеха плакати на известни политици. Даже ги канеха в църквите и даваха им думата да говорят. А те обещаваха и обещаваха, че ако спечелят, няма да забравят църквата. Християните се радваха много повече на политическите човешки обещания, отколкото на Божиите.20 Като ни забелязаха, те ни поканиха да участваме с тях, но ние отказахме. Аз им казах, че много по-добре щяха да изглеждат, ако лепяха покани към хората да дойдат на църква. Те ми казаха, че и това правят. Аз ги попитах дали имат някакви резултати. Те единодушно казаха, че църквите им са препълнени с хора. Чудех се как е възможно това, но като размислих, ето до какъв извод стигнах. Те имат количествени резултати, но не и качествени. Това означава, че хората, които отиват при тях, не градят живота си на основата Исус, а на нещо друго. Другите три разклонения се свързваха в едно. Защото, като минахне през второто, видях християни и техни лидери да правят демонстрации, а други пък в църквите да говорят за правата на човека и детето.
Те тръгнаха да търсят човешките права и забравиха за правата на Бога.
Този разклон се свързваше със следващия. На него пък видях църковни лидери как отказват да проповядват и да благовестват за идването на Исус. Като ги попитах защо, те ми казаха, че от три месеца не са получили заплатите си. Боже мой! – си казах аз. Тези хора не отиват на служба, а на работа.
Като каза това, той си седна. Остана последен Послушен на Бога. Той се изправи и със сълзи в очи каза: „Братя, наистина състоянието на днешната църква е плачевно. Но аз вярвам, че онези, които са Божият остатък, ще се вразумят навреме и ще се отърсят от тези политически, икономически, а и религиозни неща. Казвам и религиозни, защото това беше улицата, която обходихме. Тя имаше четири разклонения. Като минахме през първото, ето какво видях: Огромна религиозност в църквата. Единственото ѝ желание бе да изглежда духовна. За тази цел Църквата съвместно с общините се включи в реализирането на инициативи, които уж щяха да направят така, щото Църквата да бъде забелязана. Те почистваха всичко наоколо. Засаждаха дръвчета, правеха маратони, конференции, само и само да изглежат духовни. Акъл и съвет от никой не искаха. Напротив, ако някой много говореше го викаха в полицията или го отлъчваха от Църквата. Те замениха простотата, която имаха със смъртоносната ученост. Това не беше всичко. Като минахме на второто разклонение, видяхме как в Църквата се вкарваха фалшиви пророци, учители и учения. Целта беше една, да стане колкото се може по-близка по учение и вяра с другите религии. Фалшификаторите идваха със своите учения и без трудности ги оставяха в Църквата. Ако някой от лидерите взимаше да си отваря устата срещу тях, те много бързо я затуляха с долари и Евро. Те пълнеха устата му. А като нямаше вече място в устата, почваха да му пълнят джобовете. След джобовете му, пълнеха къщата. След къщата почваха да пълнят гаража. След гаража се занимаваха с роднините му. Така той вече не отваряше устата, както говедо, водено на клане. А ако Църквата много знаеше, те я натрупваха с кашони с помощи, чували и всякакви неща, които отделят човека от Твореца. Жалка бе картината. Аз отворих устата си с цел да вразумя някой. Фалшификаторите изтичаха бързо до мен и се опитаха да ми я напълнят с долари. Но като вкусих, не приех, защото бяха смъртоносна отрова. След това ние напуснахме това място и отидохме на следващото разконение. На него видяхме най-учените християни. Те превеждаха Библията на роден език. Като приближихме, установихме, че те променяха по смисъл и доктрина стихове и глави от нея.
„Защо правите това?” – ги попитах аз. А те ми казаха, че оргиналът го изисква. Знаех, че ме лъжат и проследих пътя, по който получават указания да променят Библията. Указанията получаваха от три места - от дявола, света и себето. Съобразявайки се с тях, те променяха Библията. Те влагаха много пари за нейното отпечатване. След това, в повечето случаи, я раздаваха безплатно. Хората обаче бяха невежи. Те я чакаха като топъл хляб. Когато ги предупредихме, че това не е истинската Библия, те отговориха: „Каква е гаранцията, че досегашната не е била фалшива?”
Не знаех какво да им кажа и просто тръгнахме към следващото разклонение. Там видяхме как проповедници проповядват. В своето проповядване, те изкривяваха истината. Аз не можах да търпя подобно нещо и попитах кой ги постави да проповядват, а те ми отговориха следното: „На това място имаше други проповедници. Един ден хората, които слушаха слово, ги засърбяха ушите и като убиха онези проповедници, поставиха нас.”
Безумие сториха. И това ще продължи до свършека. Братя, не ми се стоеше повече там и затова тръгнахме, за да дойдем на уреченото място. Пък и виждах, че слънцето бърза да залязва и затова побързах, да не би да се затвори и портата, която води към убежището наречено Грабване. Хайде, ставайте да вървим, докато е време!”
След неговия разказ, всички станаха и се запътиха към Тясната порта. Встрани до нея беше портата на Обединението. Изкачвайте се на горе, отново дойде глас от небето, който каза: „Който устои до край, той ще бъде спасен!”
Сърцето им се сви. Сега знаеха, че е възможно и да не устоят. Вървяха докато ги посрещнаха много люде от различни езици, народи и религии. Те им казаха: „Братя, Обединение!” Пътниците обаче не искаха да ги поздравяват, нито да се обединят с фалшивите учения и религии, култове и прочие. Посрещна ги също и Властта. Тя им каза да изберат или портата, която води към обединение или да се върнат назад, или да изберат една от улиците и да живеят там. Пътниците отказвайки рекоха: „Единственото, което искаме е да напуснем вашия град. Позволете ни да влезем през тясната порта.” Властта много се ядоса. Тогава пламна силно гонение срещу пътниците. Те хванаха някои и ги вързаха, други убиваха, трети разкъсваха, четвърти разтрелваха. Пътниците бяха намразени от всички народи поради вярата им в Агнето. Сега наистина трябваше устояване. Те се криеха по пустини и планини, по пещери и рововете на земята. Но и там ги намираха. Страшно клане имаше, защото като ги намираха, казваха: „Да принесем служба Богу, като ги убием.”
Много пътници бяха убити. Доста бяха и вързани. Изтощени обаче, пътниците не се отказваха да гледат към Тясната порта. Докато бягаха към нея, гонителите хващаха някои, между които бе и Издръжлив и ги разпънаха на кръст. Други бяха убити с камъни. Но те не спираха да тичат към тясната порта. Най-накрая приближиха. Там от другата страна щяха да бъдат в безопасност. Те започнаха да влизат през нея. Когато влезе и последният човек, тя се затвори. Тогава се чу повелителният вик на Господа, гласът на Архангела и Божията тръба. Чувайки това, пътниците изправиха главите си и видяха убежището, наречено Грабването. Оттам излезе да ги посрещне Небесният Младоженец. Той беше много красив. Лицето Му блестеше. На главата си носеше Царска корона. Той протегна ръце и каза: „Дойдете и влезте в радостта на вашия Господ!”
Те влязоха в убежището. Позволи им се да се облекат в чист и бял висон, за сватбата. След като Младоженецът им раздаде много подаръци, стана и като постави на всяка глава венец, каза: „Елате, ще ви покажа нещо.”
Тогава Той ги заведе на едно място и им показа Светия Град - Небесния Ерусалим, за който мечтаеха ден и нощ. След това каза: „Всичко това съм приготвил за вас.”
Пътникът не издържа и заплака. След него заплакаха Послушен на Бог и Войник на Христа. А след тях всички останали. Плачейки гледаха града. А Младоженецът избърсвайки сълзите на всички, каза: „От сега няма да има вече сълзи, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка. Всичко премина.”
... А градът имаше Божествена слава. Светеше, както свети някой скъпоценен камък, като яспис прозрачен или като кристал. Градът имаше голяма и висока стена, с дванадесет порти и на портите дванадесет ангела, и надписани на портите имена... Откъм изток три порти, откъм север три порти, от към юг три порти и от към запад три порти. Градската стена имаше дванадесет основни камъка, с дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на Агнето. Стената му беше съградена от яспис, а самият град от чисто злато, подобно на чисто стъкло. Основните камъни на градските стени. Бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше яспис, вторият сапфир, третият халкидон, четвъртият смарагд, петият сардоникс, шестият сард, седмият хрисолит, осмият вирил, деветият топаз, десетият хрисопрас, единайстия яцинт, дванадесетият аметист. И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта бе от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно, като стъкло. Река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето течеше всред улицата му. И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод... и листата на дърветата бяха за изцеление на народите.
Младоженецът отново се обърна към тях и рече: „Нищо проклето не ще има вече, нито ще има вече нощ. Вие ще царувате с Мене до вечни векове. Тия думи са верни и истинни. Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят. Влезте във всичките Мои обещания!”
И като каза това, ги поведе към Небесния Вечен Град – Ерусалим. А те възрадвани Го последваха.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите