Вторник, 25.01.2022

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Вяра и наука - сътрудници или врагове?

Main Pic
Публикувана: 22.05.2021
Автор: Мартин Живодаров
Прочетена: 623
Коментари: 0
В миналото хората не са разполагали с толкова удобства и технически придобивки, но са имали спокойствие, простота и уравновесеност. Човекът е живеел в съгласие с природата и себеподобните. През 18-и век Европа е обхваната от култ към разума, знанието и просветата. Ентусиазирани от многото научни открития, хората започват да вярват във всесилието на разума. С увеличаване на знанието, обаче, сме свидетели, че за повечето хора се увеличават предимно злото, страданието и войните.  А крайната цел и смисъл на науката не е ли подобряване на условията за живот на човечеството, а не увеличаване на хаоса? Защо човекът продължава да се саморазрушава и къде всъщност греши в своя прогрес? 
 
Днес в 21-ви век тенденцията изглежда като че ли се обръща и махалото отива в другата крайност. Хората все повече започват да се отнасят с недоверие към твърденията на учените и се интересуват повече от метафизичното, което е извън обсега на науката. 
 
Светът става все по-трудно предсказуем. Измамата и несигурността започват да засягат всяка област на живота. Фалшифицира се всичко: новини, дипломи, лекарства и т.н.  Истината и доверието стана дефицитна стока. Стандартите за добро и зло са изопачени до неузнаваемост. Свободата на човека е застрашена от злоупотребата с нея. Нашето знание се ограничава само на интелектуално ниво, докато увереността и доверието (вярата) надминават това, което разумът може да подкрепи, защото са предназначени за сърцето. 
 
Понякога ми се случва да попадам на консервативни хора с библейски мироглед, които нямат доверие в области като климатичните изменения, научната археология, астрономия, психологията, медицина и т.н., защото смятат, че всичко, включително и естественото знание, са нещо относително и временно. 
 
В основата на популярното християнството стои погрешната идея, че познанието е дело на Сатана и затова понякога вярващите противопоставят знанието на вярата.  Създава се фалшиво впечатление, че има някакво разминаване или конфликт между между богословите и учените, между дървото на живота и дървото на познанието на добро и зло. Но вярата в Бога не противоречи на науката.
 
Противоречие може да има само по отношение на това кой определя какво е добро и зло - човекът или Бог, и когато издигаме авторитета на нещо или някого до или над Бога по отношение на степен на значимост, като човешкото знание, например. Затова неосветленото знание, което е отделено от Бога, Библията нарича „Вавилон“, защото това е идолопоклонство, понеже превръща познанието във вид религия. Нещо повече, понякога, когато човек не почита Твореца като свой духовен родител, Бог отнема неговия разум. И така, този човек се превръща във васал на глупостта си: - "дървен" философ, плиткоумен конспиратор или преждевременно развива някакъв тип когнитивна дисфункция. И обратното, когато човек иска и търси мъдрост от Бога, Той не само дава знание, но и способност да приложим ефективно това знание. Ето защо Христос каза: „Не само с хляб (разум) ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божията уста."
 
Съгласен съм, че пълното знание е привилегия само на Бога, а знанието на човека е ограничено и той никога не може да разбере напълно реалността, защото винаги ще има частично знание. Но духовно мъдрият търсещ човек има способност да интегрира информацията, за да види реалното състояние на общата картина и успява да направи смислен баланс между убеждение и знание. Освен това Библията също не ни разкрива цялата истина, а само малко парче от  пъзела. Можем да кажем, че вярата одухотворява материалното, а науката материализира духовното.  Сляпата вяра без знание рискува да премине в суеверие, а знанието без вяра в съмнение, отчаяние или гордост. Затова най-великите учени в научните среди са вярващите учени, защото са намерили тази хармония между вярата и знанието. Легендарният физик Алберт Айнщайн е казал: „Без науката религията куца, а науката без религията е сляпа!“
 
А великият физик Джеймс Максуел написал на вратата на своята лаборатория в Кеймбридж: „Велики са делата на Господа, изследвани от всички, които се наслаждават в тях.“ Идеята, че вярата в Бога ще доведе до края на науката, е твърде погрешно. Освен това науката изучава предимно Божиите закономерности във физическата вселена, докато религията се занимава с духовни въпроси и категории като морал и смисъла на живота. Затова не би трябвало да има някаква непреодолима несъвместимост между вяра и наука. 
 
За да опознаем  правилно света ние несъмнено имаме нужда от експерти. Един човек не може да разбира от всичко, затова трябва да подходи с отворен ум към мнението на хабилитираните специалисти.  Съвременният човек има нужда едновременно от естествено знание и от духовно знание, като двете взаимно се допълват.  И в тази връзка през последните години се оформя една нова школа в познанието, т.н. научен креационизъм. Това е концепция, която с научни средства отстоява тезата, че животът е сътворен от Бога. Противниците на научния креационализъм твърдят, че това не е „чиста“ наука, защото в основата тази идея за обяснение на живота има религиозно предубеждение. Но нима емпиричният метод на еманципирания секуларен разум не е ограничен, защото се движи само по хоризонталата?  И колко жалка изглежда науката, когато се опитва да обясни духовни въпроси или необичайни и свръхестествени феномени. Защото в науката човешкият егоизъм поставя своя разум в центъра на вселената. 
 
Истинската наука, когато изучава природата, трябва да ни направлява към размисъл за Този, чието творения ние изучаваме. Той е Алфа и Омега. Всичко е от Него за Него и чрез Него.  Бог е началото, средата и краят на всичко. От друга страна, да се доказва съществуването на Бога-Творец е един вид подигравка, но да се отрича е пълно безумие. Библейският креационализъм за разлика от натурализма има съществени предимства, защото отговаря на фундаменталните въпроси за човешкото съществуване: 
 
От къде идваме и накъде отиваме? Защо сме тук? Каква е нашата цел?
 
В теологията, както и в науката, е напълно възможно две твърдения да се различават, без да влизат в противоречие помежду си. В тази връзка ще разгледам един пример:  Наскоро ме попитаха, как е възможно археолозите да откриват артефакти и доказателства за човешка дейност на два милиона години, като Библията ни описва как човекът е създаден преди около 6000 г.  И ако Бог създава буквално животните и човека в шестия ден, как намираме вкаменелости на животни на повече от 100 милиона години.  „На кого да вярваме?“ 
 
Новите открития на науката разширяват нашия хоризонт и не са повод да се съмняваме в Библията.  Трябва да се опитаме да разберем и хармонизираме текстовете на Божието слово в светлината на научните доказателства, които последните години значително нараснаха.   Генетиците, антрополозите и палеонтолозите ще ви кажат със сигурност, че хуманоидни цивилизации са обитавали земята още преди 400 000 г.  Научните методи за анализи и датиране на артефакти са над 20 различни вида и аз като аналитик с опит в инструменталните методи за анализ, мога да потвърдя, че това са надеждни, сигурни и валидирани методи. 
 
В такъв случай Адам не е първият човек. В книга Битие се казва, че в шестия ден Бог създава човека, а не Адам. И след като Бог си почива на седмия ден се разказва историята за Адам, които като образ и подобие на Бога и се появява със специфична цел. Този разказ за Адам ние грешно предполагаме, че е същата история от сътворението на човека, но вероятно между двете събития има хиляди години разлика. Идеята за сътворението на човека в книга Битие не се различава много от древната близкоизточна и шумерска митологична литература от където може би е взаимствана. Този разказ за съдбата на първото семейство в Едемската градина се появява в еврейската библия едва след вавилонския период и вероятно има за цел да обясни косвено с помощта на метафората на плода на дървото, причината за краха на монархията според разбирането на юдейското свещенството.
 
Концепцията на книжниците е, че царят (Адам) е прокуден от Едем (обетованата земя) защото не се е уповавал на Божията мъдрост (дървото на живота), а на човешкия разум (дървото на познанието).  Също така този инцидент с Адам и Ева в Едемската градина ни дава обяснение откъде произлиза злото, защото преди грехопадението доброто и злото били разделени и злото съществувало само така да се каже виртуално или потенциално. 
 
Библията е Боговдъхновена, но е писана от свободни, самобитни и не съвършени хора със свои собствени субективни разбирания и интереси. Книгата Битие не е нито научна, нито историческа книга, това е книга за духовния произход на Израел, написана в културния контекст на своето време и за тогавашната аудитория. В нея свещеният автор описва събитията от живота само на Адамовите потомци. Като акцентира върху първоначалното състояние на човека и останалото творение, греха на човека, проклятието, като резултат от него. Как да разпознаваме този грях в личния си живот, за да можем да разберем кой е вторият Адам – нашия Спасител Исус Христос и да посрещнем радостно надеждата за бъдещото завръщане на човека в Божието присъствие.  Останалата информация от историческото миналото на земята преди Адам няма особено значение за нашата вяра и спасителния план на Бога. Текстът трябва да ни подтикне да разберем нашата цел и отговорност в създадения от Бога ред. Адам и Ева биха могли да бъдат една двойка от много хора, живели тогава в онова време и избрани със специална мисия, така както бяха Аврам и Сара. 
 
Но намерението на Бога да живее заедно със един свят народ в една свята земя се възпрепятства от недоверието на първите хора към Него.  И вместо да станат благословение за всички, Адам и жена му Ева донесоха проклятие върху света. Чрез Адам и Ева човечеството е могло да постигне безсмъртие с достъпа до дървото на живота, но понеже се провалиха и отхвърлиха Бога като източник на ред, мъдрост и живот, хората останаха смъртни и загубиха връзката си с Твореца. Затова Христос като „по-добрият Адам“ става ключът в плана за възстановяване на съвършения ред и поправянето на човека. 
 
В Римляни 5:12-19 се казва, че Адам е нашият духовен баща, защото сключва завет с Бога. Така че Адам и Ева са нашите  представители и духовни родители (така както е и Исус) но не е задължително те да са и биологични родители. Библията не ни дава цялата информация, за да не ни обърка и за да направи спасението просто и разбираемо за всички.
 
Идеята, че извън Едемската градина са живели човеци по времето на Адам е логична. Иначе защо Бог трябва да постави белег на Каин, за да не го убият другите хора? Кои са тези хора?  И също така, за кого се жени Каин, когато отива на изток и как основава град в земята Нод, ако там няма други хора?
 
Предадамизмът като възглед в християнството се формира през 18-и век и е послужил за оправдание на робството и расизма. Като се твърди, че само белите хора са произлезли от Адам, а другите раси са потомци на хора, създадени преди Адам и затова са третирани като по-низши същества. Ето защо повечето ортодоксални теолози отхвърлят тази идея като несъвместима с християнството и накърняваща авторитета и непогрешимостта на Свещеното Писание. Но трябва да имаме предвид, че текстът за сътворението в еврейската Библия е писан за древния близкоизточен ум, а не за съвременния всестранно и детайлно осведомен човек.
 
Човешката история има цикличност. Библията ни описва два такива цикъла; от Адам до Ной и втори от Ной до Христос. Но ако Ной не беше праведен, а беше, както всички останали хора, Бог можеше да направи рестарт на нашата история след потопа с нови хора, които щяха да си мислят, че от тях започва историята на света. Колко пъти Бог е правил рестарт на разумния живот на земята само можем да предполагаме по намерени останки от миналото. Древни градове като Ерихон или Дамаск имат над двадесет културно-исторически пласта. Евреите хасиди твърдят, че историята на земята се разделя на периоди като всеки исторически цикъл е с продължителност от 7000 години. Библията също започва със сътворение на света и завършва с унищожаване (по-скоро пречистване) на този свят.
 
На няколко места в Стария Завет се описва как Бог унищожава живота на земята поради някаква причина, за да го създаде отново. Библията нарича тези  явления „Господният ден“.  Когато злото сред хората премине определена граница Бог се намесва и прочиства земята.  В официалните хроники на човечеството има описани подобни локални феномени, вероятно съществуват и такива глобални събития подобно на потопа, които са се случили преди Адам и Ева, защото в пророческата и апокалиптична писменост се споменават на няколко места:.
 
„Ето, Господ изпразва земята и я запустява, изменя вида ѝ и разпръсва жителите ѝ. 
Съвсем ще се изпразни земята и съвършено ще се оголи; защото Господ е изговорил това слово.“   Исая 24.
 
„... ще измета земята с метлата на погибелта, казва Господ на Силите.“  Исая 14
 
„Погледнах, и ето, плодородната земя беше пустиня и всичките є градове – разрушени от присъствието на ГОСПОДА и от яростта на гнева Му. Защото така казва ГОСПОД: Цялата земя ще стане пустош, но няма да я довърша съвсем.“ 
Еремия 4;26
 
Когато пророк Езекил описва падането на Сатана се казва: „Аз те хвърлих на земята, изложих те пред царете, за да те гледат“ (Езек. 28:17). Кога се е случило това събитие? Този епизод е или пророчество за бъдещето, или вече се е случило, но преди Адам, защото до сега нямаме подобен случай в историята.
 
Двете грешки, които прaви човекът е, че разчита единствено и само на себе си и на своя разум или само на Бога и не използва разума си.  Християнството е религия на ума, защото човек търси Бога с разума си и изгражда доверие чрез заветно взаимоотношение с Него.
 
Интелектът и вярата са двете крила, с които човек се издига до пълнотата на познанието на Бога и творението. Да разделим едното от другото е като да разделим духа от тялото. Истинските поклонници трябва да се покланят на Твореца с дух и истина или казано по друг начин със вяра и разбиране, а не само с вяра, или само със знание. Адам и Ева не са разделяли света на духовен и материален, на естествен и свръхестествен. Небето и земята в Едем били една обща реалност.
 
Простотата на сърцето е необходима, но простотата на ума е нежелателна. Защото, за да се осъществи човека като образ и подобие на Бога, трябва да расте в мъдрост, вяра, любов, смирение и т.н. Бог призовава хората да го обичат с целият си разум и да пораснат а не да останат деца.  С повишаване на знанието се повишава отговорността на човека, а това не се харесва на всеки. Някои хора не желаят да растат в мъдрост и зрялост, защото това изисква усилия.  Пророкът отбелязва: „Людете Ми погиват поради липса на знание.“ (Осия 4:6) 
 
Библията ни предупреждава, че знанието възгордява, но истинското знание не трябва да спира развитието на човек, а трябва да го изгражда. Спомнете си, че Бог похвали цар Соломон, че поиска да има знание за това какво е добро и зло. И самия Соломон многократно е подчертавал значението на знанието и мъдростта: „Не е добре за душата без знание.” (Притчи 19:2)
 
Църквата трябва да спре да се страхува от дървото на познанието, защото човекът вече е изял плода му.  И за да възстановим отново хармонията на земята и да заживеем по-добре, трябва да излекуваме увредените взаимоотношения със своя Създател, с творението и помежду си. Като опростим живота си от от шума, от суетата на излишните материални придобивки и го обогатим  духовно. Като да пораснем според познанието, което вече сме придобили. Бог възстановява света като използва духовно зрели хора, а не деца.  
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg