начало > Общество > За силата на Писанието на най-българския празник

За силата на Писанието на най-българския празник

Публикувана: 23.05.2021
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 660
Коментари: 0

Сподели

Днешният празник е чудесна илюстрация как се случва доброто в човешкото съществуване и е добър повод да си припомним това.

Константин Кирил, макар и дълбоко посветен духовен човек, е висш дипломат на Ромейската империя. В същото време сърцето му копнее Благовестието за Христос да става достояние на недостигнатите. Такива са голяма част от славянските племена и народи към средата на IX век. При това под недостигнати трябва да разбираме не просто хора, които не ги интересува благовестието, а такива, които няма как да чуят за него. Единственият начин славяните да чуят за Христос и да се запознаят с Писанието, е да знаят гръцки или латински. Това не води непременно до елинизация или романизация, но създава един модел, в който една свещеническа колегия прави неща на непонятен език и по неразбираем начин, а всички останали трябва да присъстват пасивно и изтърпяват това, с надеждата, че това е правилно и носи някаква полза.

Константин Кирил e убеден, че вярата работи чрез разбиране, след като се свърже със сърцето, мислите и волята ни. Така за него e очевидно, че трябва да създаде система, чрез която Писанието и Благовестието да достигнат до славяните.

Така той създава една сравнително сложна графична система, наречена Глаголица, чието главно достойнство е, че свързва славянските фонеми с графични знаци и така прави възможно да се създаде текст на славянски език. Целта на създадената Глаголица е приложена веднага – Константин Кирил започва преводи на пасажи от Новия завет и първата книга на новата азбука е т.нар. Съборно Евангелие – компилация от текстове от четирите евангелия. Веднага след това Кирил, придружен от брат му Методий, заминава на мисия сред славяните по река Брегалница, днес западно от град Щип, Република Македония.

Няма да разказвам нататък историята, която е добре позната и има отлични достъпни ресурси, откъдето можем да си я припомним. Но като цяло Глаголицата не оцелява, защото е заменена от далеч по-практична графична система, която заимства директно гръцките графични знаци и добавя няколко за специфичните славянски фонеми. В чест на човека, който започва това дело, е кръстена на негово име – Кирилица. Впоследствие с навлизането на печатаната книга и необходимостта от печатни щифтове, Кирилицата се латинизира и значително се доближава по форма до латинските графични знаци.

Историята е още по-сложна, защото значителна част от славянските народи – чехи, словаци, поляци, словенци, хървати и др., изобщо не ползват кирилица, а директно латиница, но отново добавяйки специфични символи, които съответстват на уникалните фонеми в славянския език.

Така от първоначалното дело на свети Кирил – Глаголицата, днес не се използва нищо. С изключение на най-важното – идеята, че славянските народи трябва да четат, разбират и на свой ред пишат на свой език.

Наред с това остава идеята, че езиците на славянските народи могат да се осветят, да се възвисят и развият. Това изисква малко усилия да се разбере, но истината е, че езикът отразява нашето битие. Ако сме езичници, отдадени на страстите си, чужди на етиката на Десетте заповеди и на постиженията на цивилизацията ни, вероятно езикът ни няма ресурсите да предаде мислите, чувствата и разсъжденията на хората, които са съпричастни на тези неща. Константин Кирил вярва, че езикът, както и човешкото сърце, може да се въздигнат, да се осветят и очистят, за да стане висок език, на който се комуникират свети, светли и велики идеи, преживявания и надежди.

Така Константин Кирил създава Глаголицата, за да могат славяните да се запознаят с Писанието на своя език. Днес имаме няколко графични системи, пригодени за славянските езици, които славянските народи ползват за всякакви нужди.

Така мисля работи доброто в този свят – Бог прави нещо за Своите непосредствени цели, но то достига до всички и може да бъде ползвано за всякакви цели. Прилича на казаното от Христос в Проповедта на планината – „ за да бъдете синове на вашия Отец, който е на небесата, защото Той прави слънцето да изгрява и над злите и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните.“

Така Кирилицата и всички останали съвременни славянски графични системи са християнски дар за света. Както бракът от един мъж и една жена, детството с посветени един на друг родители, сексуалната неприкосновеност на децата, неотменимите човешки права и много други неща, с които дълбоко сме свикнали и не се замисляме откъде са се появили.

Те, както и езикът, подлежат на развала и деконструиране. Както Кирилицата издига славянския език и го прави език на Писанията, Благовестието и на най-високо цивилизация, така можем да го смалим до междуметия, възклицания, сумтене и гнили думи. Но тази възможност е част от Божия дар, от начина, по който доброто идва на света – слънцето изгрява за злите и за добрите, дъждът вали за праведните и неправедните, писмеността служи за въздигане и смаляване.

Честит ден на Славянската писменост, честит ден на Българската култура, честита ни наша Българска азбука!

Бог да благослови България!

Сподели: