В евангелието от Йоан 5 глава четем за един парализиран мъж, който лежеше до един басейн и се надяваше на изцеление много дълго време. Този човек беше болен от 38 години. Колко време ние лежим на постелката си? Представяте ли си как изглежда и се чувства един болен човек, който лежи 38години на едно място? Неподвижен, с болки, безпомощен. Дали мирише, дали има болезнени и кървящи рани, дали е слаб и недохранен, дали има нужда някой да го спусне в басейна на изцерението.
Застояването носи беди, залежаването и обездвижването носят рани, застоялата вода бързо се превръща в блато. Дали ние самите сме се застояли? Дали с годините сме се превърнали в духовни инвалиди? Дали чакаме някой да ни спусне в къпалнята, когато има раздвижване?
Какво ни задържа да се залежим на земята?
Първото нещо е страхът. Това се случи на моя любим пророк Илия. Същият Илия, който заповядваше на небето да вали или да не вали, който възкресяваше мъртви и беше грабнат жив с огнена колесница. Този Илия се уплаши от заплахите на една жена Езавел и спря да служи. Искаше да остане в застой и да чака смъртта. Тази история можете да прочетете в 3 Царе 19 глава. Когато ние зацикляме на едно място поради страх, тогава идва умората, гладът и жаждата, и смъртта е неизбежна. Бог обаче идва в тези ситуации, за да ни нахрани, напои и да ни даде силите да станем отново и да тръгнем. Ако до сега си живял, воден от страха си от хора, от демонични сили, време е да станеш и да продължиш. Защото Този, Който живее в теб, е по-силен от този в света. Не се облягай на собствените си сили и възможности. Приеми сили от Бога, стани да хапнеш духовна храна и тръгни!
Какво ни кара да се залежим?
Втората причина е, че смятаме някои хора за недостойни. Хайде, да си признаем. Замислете се и ще откриете в мислите си поне един човек, за когото мислите, че не заслужава спасение, внимание и обгрижване. Може да сте опитвали дълго и да няма резултат, може да ви е наранил или да живее непрестанно в грехове и вие да се гнусите от тях. Но имам новина за вас - Той заслужава вниманието ви, заслужава грижата ви, заслужава да преживее Бога и ако той е във вашия живот, заслужава да Го преживее чрез вас.
Подобна история намираме в книгата на Йона 1:2. Бог казва на пророк Йона: „Стани и иди да извикаш за спасение този нечестив град." О, това, толкова ядоса Йона и той се чудеше къде да се скрие. И понякога нашият застой кара Бог да изпрати буря, за да ни раздвижи, но вместо да се раздвижи, нашият Йона си спеше. Всички около него се бореха, молеха сe на боговете си, а Йона спокойно си спеше. Неговото непокорство го заведе в застоя. Този миризлив и тъмен застой - в корема на кита. 3 дни пълни с тъмнина и болка, глад и жажда. Докато Йона разбра, че трябва да се покори. Ако Бог имаше милост за този град, защо ние не вярваме, че има милост за всеки от нас и за тези около нас?
Били ли сме някога непокорни на Божия глас? И ако ни е казал да обичаме и прощаваме дори на най-нечестивите, дали сме Го послушали?
Какво ни кара да се залежим?
Може би най-често срещаната причина се крие в отговора на въпроса: Кой съм аз? Точно пък аз ли, точно пък чрез мен ли Бог може да направи нещо? Ако прочетем Съдии 6 глава, ще видим, че Божиите деца започнаха да почитат чужди богове. Това им донесе скръб и утеснение и те извикаха към Бога. Бог ги чу, въпреки мерзостите им и призова Гидеон, да ги избави от ръката на врага. Често Бог избира слабите, за да посрами силните. И сега Бог застава пред Гидеон, който чука жито, за да го скрие от врага. Отново имаме един гладен и изтормозен, застоял и уморен народ. И Бог идва, за да ги избави. Призовава Гидеон, а вижте какво казва той на Бога: „А Гедеон му рече: О господине, ако Господ е с нас, то защо ни постигна всичко това? и къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни разказваха, като думаха: Не изведе ли ни Господ от Египет? Но сега Господ ни е оставил и ни е предал в ръката на мадиамците. И Господ погледна към него и му каза: Иди с тая твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз? А той Му рече: О Господи! с какво ще освободя аз Израиля? Ето, моето семейство е най-долно между Манасия, и аз съм най-малък в бащиния си дом. Но Господ му рече: Непременно Аз ще бъда с тебе; и ти ще поразиш мадиамците като един човек.”
Много често нашата неувереност, страхът, че сме малки и нищожни ни държи в застой. Хората бяха толкова смазани и угнетени, и когато надеждата дойде - на Гидеон не му се правеше нищо, Той се страхуваше и сякаш беше свикнал и приел тази съдба. Той и поколението му да живеят в робство. Това му се струваше по-лесно, отколкото да стане и тръгне. Мислим ли си понякога, че от нас не би могло да стане нищо?! Изповядваме ли като Гидеон, че сме най-малките?! Това е капан на дявола да ни държи настрана от Божията съдба за живота ни. Да ни държи на дъното, потънали в застоя на примирението, ближещи раните си и оплаквайки живота си.
Какво ни държи на земята?
Друга основна причина, която ще разгледаме, е гордостта.
Как гордостта може да ни държи болни немощни дълго време? Как желанието нещата да станат по нашия начин, може да ни лиши от Божието изцерение? Гордостта за малко да лиши Нееман от изцелението, което го чакаше в река Йордан.
СТАНИ, ВДИГНИ ПОСТЕЛКАТА СИ И ТРЪГНИ! Тръгни в Божията праведност и чистота. Нееман отиде с целия си блясък и богатства и зачака пред дома на Елисей да бъде изцерен. Носеше своите богатства, но носеше и проказата си. И знаем, че ако той не беше свалил своите величествени дрехи, не беше оставил своята гордост, не беше показал своите рани пред подчинените си, той никога нямаше да опита Божията благодат. Гордостта ни пречи да се очистим, тя ни кара да стоим в застоя на болката си, легнали върху постелката на отчаянието и примирението. Бог иска да бъдем изцерени. Бог иска да бъдем дейни и пълноценни. Божията воля за никой от нас не е да бъдем духовни инвалиди.
На каква постелка си легнал и чакаш днес? Дали е твоята сигурност, дали е болест и немощ, дали е огорчение, болка, непростителност, неверие или гордост. Какво те държи на земята? Гладен жаден, изморен и в рани? Исус ти казва: Стани, вземи постелката си и върви! Каквато и да е твоята болест, каквато и да е твоята постелка, вдигни я, не ти е нужна. Колкото и дълго да си се залежал и дори вече да си свикнал с това състояние, днес е денят, в който е време да излезеш. Ти не си духовен инвалид. Какъвто и етикет да носиш и колкото и да си се сраснал с него вече, отлепи го от себе си, изхвърли ненужното. Божията съдба за теб не да лежиш и да чакаш. Развей своята постелка, като свидетелство за Божието дело в твоя живот!
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите