Йосиф беше любимец. Един хубав и обичан младеж. Баща му Яков го обичаше най-много от всичките си синове. Беше му направил шарена дрешка като знак на благоволението към него. Това благоволение явно беше и от Бога. И Йосиф просто беше над другите. Това личеше вероятно в отношенията в семейството всеки ден.
Знам какво е да си любимец. И аз винаги съм била любимка на баща ми. Но си представям братята му днес. Искам да поговорим повече за тях. Свикнали сме да казваме колко са зли и лоши и как са постъпили ужасно с брат си. Всичко това е така, но представете си...Те всеки ден ставаха и вършеха работа, заедно с Йосиф. Пасяха стадата заедно, но те бяха сиви, а Йосиф шарен...
Какво ли си мислеха, дали са се чудили защо баща им обича повече брат им?! Йосиф се перчеше и винаги беше прав, клеветеше братята си пред баща им. Сънуваше сънища, разказваше ги. Tова вероятно огорчаваше братята му и ги настройваше срещу него.Те израснаха като едни пренебрегнати, обидени и неоценени млади момчета. Когато живееш такъв живот на отхвърляне и сивота много е лесно да станеш гневен, завистлив и шареното да те дразни. Неизбежно беше тези момчета да станат такива. Има ли такива хора в живота ни днес?
Ако ти усещаш себе си днес сив, безнадежден, обикновен и безполезен, Бог ти казва да не пропадаш в тази самоличност. Спри да се сравняваш. Може да има много по-шарени от теб, но ти си уникален и имаш равен шанс да станеш това, което Бог иска. Ти можеш да живееш праведно, въпреки всички обстоятелства, въпреки всички негативни думи, изговорени в живота ти, въпреки всички, които ти казват, че има по-добри и по-можещи от теб, ти имаш правото и силата да се изправиш. Ти имаш своята съдба в ръцете си и тя не по-малко важна от тази на другите. Не позволявай някой да ограничи мечтите ти, да те остави пленен в оковите на познатото.
Вярвам, че братята на Йосиф можеха да не живеят, водени от това огорчение, можеха просто да вземат брат си за пример. Но те бяха толкова наранени, че искаха да унищожат причината за тяхната болка. Понякога ние днес се опитваме да правим същото. Вместо да разбираме и прощаваме, ние избираме да бягаме от хората, които са ни причинили болка, искаме да изчезнат, да ги убием дори, но болката си остава. Само можем да гадаем как са изживели живота си братята на Йосиф, преди срещата им в Египет. Дали са били щастливи, дали са страдали, дали са го помнели, дали са го сънували. Eдно е сигурно обаче - както и да са живели един ден щеше да дойде денят за разплата. Един ден срещата между тях щеше да се състои, така че, колкото и да бягаш от болката и греха, дори да си опитал да го заличиш по всички начини - един ден идва време за разплата. Един ден заставаш срещу тази болка и трябва да избереш - да се покаеш или да умреш. Звучи ужасно, но е така.
Ако днес разпознаваш себе си като шарения Йосиф, ако осъзнаваш своята специалност и усещаш Божието благоволение към себе си - отново трябва да бъдеш внимателен. Имаш 2 големи опасности пред себе си - да се възгордееш и да тръбиш своята шареност и така да натрупаш гнева на братята си, или да позволиш да те направят сив. Призивът ми днес е да си останеш шарен, но кротък. Йосиф имаше призив и съдба, но нямаше характер за изпълнението на тази роля. Той имаше нужда да мине през ямата, през робството, през затвора, за да стигне до трона. И така, ако ти усещаш себе си като Йосиф, не бързай да тръбиш. Подготви се да бъдеш търпелив и да минеш по пътя славно. Не се отчайвай, ако попаднеш в ямата. Понякога съдбата на великите минава от там. И ако днес усещаш себе си предаден и хвърлен в рова, имаш пред себе си 2 варианта - или да умреш вътре от глад и жажда, или да излезеш. Да простиш и да продължиш напред.
И ето го нашият герой Йосиф. Сега беше продаден в робство. Сега беше като другите, сега самата тази дрешка беше свидетелство пред баща му, че е мъртъв. И така, времето на сънищата и на носенето на шарената дрешка е минало. Сега Йосиф е обикновен човек. Сега я няма Якововата ръка над него, за да го защитава и пази и Йосиф трябва да се справи сам. Трябваше да мине през своята пустиня. Вярвам, че няма християнин, който да не е минавал през пустиня в живота си. И повечето от нас, когато минават през това сухо, празно и безжизнено място, се питат: Боже, къде си? Сякаш не го усещаме и се питаме къде сме сбъркали. В повечето случаи наистина сме сбъркали някъде, но понякога това е просто нашата пустиня. Време, в което да изпразним себе си от старото вино, да станем нови, по-силни мехове, за да приемем новото вино. И ако този път минава през нас като болка и страдание, минава като болезнено преживяване, нека си спомним за Йосиф. Да си спомним как той постъпи правилно, но въпреки това отиде в затвора.
Една от грешките ни като християни е да мислим, че влезем ли в Божия план за живота ни, тогава ще завалят благословения и всичко ще ни се случва много лесно. Ако за Исус безгрешния това не беше така, а трябваше да понесе кръста Си, защо за нас днес да е различно? Не целя да ви плаша и отчайвам, напротив, искам да кажа, че когато сме в периоди на болка, душевен затвор и пустиня, това не значи, че сме далеч от Божията воля. Бог е там с нас. Словото ни казва за мъдрия, който построи къщата си на канара и глупавия, който я построи на пясък. И КОГАТО дойдоха, водите къщата на мъдрия остана. Не Ако, а когато. С други думи, трудностите идват в живота на всеки човек, но ти избираш на каква основа да изградиш своето стоене с Бога. Ако тя е здрава, не се страхувай, ако не е, поправи я.
Основата на къщата на сестра ми не беше добра и едната стена беше започнала на пада. Но най-добрият майстор, нашият татко, си дойде от Кипър, изкопа покрай нея, наля малко бетон и заздрави къщата. Ако днес усещаш, че основата ти не е здрава, започвай бързо да копаеш и излей бетон. Това заяква ръцете и вярата ти и когато знаеш, че си го направил, дори да видиш бурята - ти ще влезеш вътре на сигурно и няма да се боиш от нея. Тя може да поразроши косите ти ако си навън, може да събори някоя цигла, но няма да срути дома ти. Затова днес те призовавам да не гледаш бурята, а да гледаш своята основа. Това, което можеш да промениш.
Това направи Йосиф. Той избра да остане верен и чист, да не се оскверни с жената на господаря си. Можеше ли да си каже тогава, че Бог го е оставил и да живее според страстите си? Изкушението с тази жена ни потвърждава, че Йосиф минаваше именно през своята пустиня. Преди да изпълни съдбата си Исус също мина през пустинята, беше изкушаван и понеже беше изградил себе си на правилната основа - Божието слово, Той устоя. Йосиф също устоя. И макар да отиде в затвор, Божието благоволение отново беше върху него. Божият поглед не е ограничен. Когато ние гледаме нашата пустиня пред себе си, тя ни се вижда безкрайна. Не можем да видим нищо друго, освен пустота и сухота. Бог обаче вижда отвъд. Той вижда водните потоци, които е приготвил да преливат от нас, като награда за нашето покорство и търпение.
И след затвора за Йосиф дойде тронът, а за братята му - моменът на истината. Лице в лице със своята болка, със своя грях. Ами сега? Животът на семействата им зависеше от тяхното покаяние. Те можеха да лъжат и да отричат още много време. Но истината беше очевидна, фактите бяха пред очите на всички. И тогава Йосиф и братята му трябваше да вземат решение. И те взеха правилните решения. Те се помириха. Ако днес си мислиш, че си успял да скътаеш някой грях, а животът си тече, годините си минават, помни, че един ден трябва да се изправиш пред него и покаянието и смирението са единственият ти шанс да спасиш живота си и този на семейството си. В противен случай, ще умреш от глад. Тежки са тези думи, но са истина. Избери днес да оставиш пред Бога тази болка, това огорчение, тази завист или непростителност и бъди свободен. Вземи храна за теб и дома ти, колкото можеш да носиш и живей!
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите