„И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.” Деяния 2:1-4
Днес е Петдесятница. И още в самото начало на тази статия ще ви помоля да загърбим нашата теология, нашите доктрини и нашите човешки разбирания за този ден. Нека да се фокусираме върху акцентите на този благословен от Бога празник - единството на църквата и изпълването със Светия Дух.
Вярвам, че Бог е повече загрижен за нашето единство и за нашата любов един към друг, отколкото за нашата човешка теология, традиция и нрави в църквата. Църквата трябва да може да започне да вика в един глас за съживление. За изпълването с Духа и с Неговата сила.
В книгата Деяния 1:14 четем следните думи, които добре познаваме: „Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва, [и моление], с някои жени и Мария, майката на Исуса, и с братята Му."
В Деня на Педесятница, всички, събрани в горната стая, бяха в съгласие. Трябва да станем една църква, едно тяло. Днес ние сме разделени от дребни неща. Ние позволихме на нашите неправилни разбирания да ни разделят. Петдесятни, баптисти, Божия църква, Асамблеи, методисти. Имат ли значение имената, когато липсва единство?
В своята първосвещеническа молитва Господ Исус се моли на Своя Отец за нас с думите: „И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно.” Йоан 17:22
Всичко, което Исус ни е дал, има за цел да станем едно. Едно! По модела на Отец и Сина. И това единство може да го изгради единствено Светият Дух, ако ние Му позволим. Светият Дух, който е излят в сърцата ни като мънички потоци. Трябва да позволим потоците от живот, които са в нас, да се превърнат в една мощна река, която ще напои земите ни със съживителния дъжд. Трябва да настояваме за онези неща, които са важни за спасението. Няма значение колко добре говорим на езици. Няма значение колко сме надарени и какви таланти притежаваме. Ще можем ли, когато настане денят, всички ние да застанем в единство, готови да приемем Божията съживителна сила? Готови ли сме за Неговия съживителен огън?
Когато застанем като един, тогава ще има сила в думите, когато извикаме: „Царството е тук.” Тогава ще занесем здраве на болните. И ще вдигнем мъртвите. Ще докосваме изгубените и ще изгоним демоните. Защото това, което беше Божията воля тогава, е Божията воля и СЕГА.
В Деяния 1:8 четем: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята."
Когато дойде върху нас Светият Дух, ние ще приемем сила. С тази сила ще отидем по пазарите и смело ще прокламираме евангелието. Ще кажем на хората за Божията любов. За Божието желание да спаси погиналото. Защото причината Бог да лекува болните, е, че ги обича.
В деня на Петдесятница 120 души бяха събрани заедно в Ерусалим. Това бяха обикновени мъже и жени. Рибари, домакини, бивш бирник, фермери, слугини. Изведнъж Божият Дух дойде върху тях и ги беляза с огнени езици. На този ден се роди Църквата. И независимо че не бяха прочути религиозни личности все пак Бог реши да построи Своята църква чрез тези обикновени хора. И същите тези обикновени личности на свой ред разпалиха огъня на Светия Дух в цялата Римска империя.
Как го направиха? Какво се случи с тези 120 последователи? В деня на Петдесятница , Бог чрез Светия Дух се изяви на Своя народ. Това не беше просто някакво емоционално вълнение. Това беше моментът, в който Новото Вино се изля в новите мехове. Това бе моментът, в който Маслото се изля в светилниците и те започнаха да светят в тъмнината. Те не само се изпълниха със Святия Дух, но и с Неговата мощ. Никога вече не бяха същите. Техният живот свидетелстваше за тяхното кръщение. От този момент нататък реки от жива вода започнаха да текат от техните утроби, както каза Самият Христос „Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието. А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.” (Йоан 7:37-39)
Духът, който приехме, е тази река. Тя тече от нас. Тази река изцелява раните на хората. И до каквото се допре то получава изцеление. Ние винаги трябва да допускаме реката да тече. Не трябва да ограничаваме работата на Светия Дух. Църквата чрез Светия Дух (реката на благословението) става това, което трябва да стане. Ние за това сме създадени и присъстваме тук - за да може тази Река да тече чрез нас и да носи изцеление на народите.
Светият Дух е тук, за да изяви Христос.
В Йоан 15:26 четем обещанието, дадено от Христос: „Когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене.”
Всеки дух, който не изявява Исус Христос, е лъжлив. Светият Дух идва от Отца, за да свидетелства за Господ Исус. Той ни преобразява в Неговия образ. И ние не бива да пропускаме целта на Неговото идване. Той ще ни дава дарби, ще ни употребява, ще ни ръководи, но преди всичко Светият Дух е тук, за да ни свидетелства за Исус Христос.
Той ще ни покаже божествения характер. Ще ни научи божествената воля. Ще посочи греха в сърцето ни и ще ни направи такива, каквито ни иска Бог. Светият Дух не е тук, за да ни научи как да правим по-успешни бизнес сделки. Той е тук, за да събере онова малко стадо и да го подготви за среща с Младоженеца.
Светият Дух е с нас навсякъде. Докато се молим или четем, там на полето, докато обработваме нивите си, докато шофираме, Той е с нас в нашите неизговорими стенания. Когато стенем или плачем Той ни утешава. Неговият свещен огън изпепелява всичко онова в нас, което не е от Христос.
Ето защо денят на Петдесятница е толкова важен, колкото и останалите Господни празници. Но се моля на Бога всички да осъзнаем, че това не е денят на дарбите, слава Богу за тях! Не е и денят на църквата, а денят на Светия Дух, без Когото нямаше да има нито църква, нито дарби.
Честит Празник!
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите