Събота, 25.09.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Когато нашият свят се разпада...

Main Pic
Публикувана: 30.07.2021
Автор: д-р Л. Дънберг и Б. Фоли
Прочетена: 620
Коментари: 0
В рамките на моя живот хората от този свят са били свидетели на редица кризи и катастрофи. Една нощ през декември 1984 година изтичане на газ в завод в Бопал, Индия уби хиляди невинни хора и причини наранявания на над половин милион души. В онази нощ светът се разпадна за много хора в Индия.
 
Само две години по-късно хиляди хора в света наблюдаваха на живо по телевизията как една космическа совалка се разби след излитане. През същата година ядрената централа в Чернобил, Украйна претърпя авария, което предизвика радиация, разпростряла се на хиляди километра и обхвана повече от тринадесет страни в Европа. Много години по-късно хората все още страдат от съпътстващи заболявания, най-често рак. В онзи ден техният свят се разпадна.
 
През 1994 година пътнически ферибот, пътуващ между Естония и Швеция попадна на буря с вълни, достигащи между 7 до 10 метра. Водата нахлу през вратите на плавателния съд и той беше блокиран в продължение на час, а хората вътре не можеха да се спасят, което доведе до 852 жертви. Около 137 души бяха спасени от ледените води с хеликоптер. Аз лично познавам някои от хората, които загинаха в тази трагедия. В онази нощ светът се разпадна за семействата на жертвите.
 
Повечето от нас никога няма да забравят 11 септември 2001 година, когато терористи отвлякоха четири пътнически самолета в Америка и ги забиха в кулите на Световния търговски център в Ню Йорк, Пентагона във Вашингтон и на сушата в Пенсилвания. В онзи ден хиляди хора загинаха и Америка се промени завинаги, тъй като сигурността в света се разпадна.
 
По време на Рождество Христово през 2004 година имаше земетресение и цунами в Индийския океан, с епицентър в Суматра, Индонезия, което предизвика вълни до 30 метра и погуби приблизително 250 000 души в 14 страни. Събитието се счита за най-огромното природно бедствие в историята на човечеството. Докато се разхождах от село на село в Шри Ланка само месеци след това, последствията от един разпадащ се свят бяха навсякъде преди очите ми.
 
През септември 2005 година ураганът Катрина погуби повече от 1800 души в южната част на Съединените щати, което доведе до пълна разруха в региона.
 
През март 2011-а година в Япония имаше силни земетресение, което е най-разрушителното, ставали в страната. То предизвика цунами с вълни достигащи до 40 метра. То уби повече от 16,000 души и разбир живота на други 200 000. през онази седмица светът се разпадна за хората в Япония. 
 
Земетресението в Непал от 2015-а година имаше последствия за околните страни Индия, Китай и Бангладеш. Загинаха почти 9 000 души, а 3,500,000 останаха без дом. Тогава светът се разпадна за хората в тези страни.
 
Пандемията от 2020-а година се разрасна бързо в повече от 220 страни и неотдавна чух следното изявление от един млад мъж: „Блокиран съм в дома си в продължение на много дни и съм в пълна изолация. Не само аз, но и моето семейство са в карантина в дома им в друг град. Някои от най-близките ми приятели загинаха от тази пандемия. Безпокоя се за баба ми и дядо ми, които са възрастни и уязвими. Дали няма да умрат в тази пандемия и никой от нас няма да успее да отиде на погребението им?“
 
Когато преминаваме през кризи, катастрофи и пандемии, няма съмнение, че всички ние изпитваме огромен емоционален и физически стрес. Струва ни се, че светът около нас се разпада и се чудим накъде да се обърнем, за да намерим надежда и вътрешен мир.
 
Изпитвате ли гняв?
Безпокоите ли се, защото вашето правителство ви налага изолация? Гневни ли сте, защото няма влакове и самолети, които да ви изведат от тази ситуация? Гневни ли сте на вашия бог или богове, защото се отнасят с вас по този начин? Гневите ли се на медиите и политиците, които се възползват от ситуацията за техните си цели?
 
Безпокоите ли се за онова, което може да се случи с вас?
С течение на годините, може да се безпокоите за най-различни неща. Какво ще стане, ако не вляза в правилния университет? Какво ще стане, ако не намеря човек, за когото да се омъжа? Какво ще стане, ако нямам деца? Какво ще стане, ако не изкарвам достатъчно пари, за да преживявам? Какво ще стане, ако има земетресение в страната ми? Какво ще стане, ако попадна в пожар? Може би бъдещето ми ще е катастрофално? Безпокойството и грижите изпълват сърцето ви, когато гледате напред и се чудите къде да намерите мир. И тогава избухва пандемия. Дали някой, когото изобщо не познавам, няма да ме зарази с вирус? 
 
Повечето хора се безпокоят за нещо: 
„Безпокоя се да имам деца, заради състоянието на света и се боя да отглеждам дете в едно тъжно и опасно място.“
„Най-главното ми безпокойство е свързано с моето здраве, за да отгледам дванадесетгодишната ми дъщеря и да ѝ помогна да си стъпи на краката като възрастен.“
„Най-голямата ми грижа е дали ще успея да подсигуря моето семейство. Ако си загубя работата, какво ще мога да сторя, ако и останалите са в същата ситуация?“
„Най-силно се безпокоя за онова, което може да нарани децата ми, от опасния мъж, който дебне в парка, от невнимателни шофьори, до болести, които могат да ги сполетят. А сега и този смъртоносен вирус!“
 
Откъсът е от книгата "Основните неща, които трябва да знаете, когато нашият свят се разпада", която до седмици ще бъде публикувана от "Нов човек".
 
 
Превод: Петя Зарева
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg