Събота, 25.09.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Да молим за прошка

Main Pic
Публикувана: 30.07.2021
Автор: Мартин Лутер
Прочетена: 503
Коментари: 0
„И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.” (Йоан 3:19)
 
Представете си, че сте собственик на дом, в който има нещо повредено. Вие се ядосвате, но скоро откривате, че „никой” не е направил това. Макар никой да не признава вредата остава и ви създава неудобство. След време един слуга е хванат, докато уврежда собственост, но той продължава да отрича, че направил това. Ако си беше признал, вие лесно бихте му простили.
 
Дяволът и смъртта са довели този „никой” на света. Днес хората са толкава зли и пълни с грехове, че поставят собствената си злина на раменете на другите хора. Ако бяха признали греха си, те биха намерили прошка и биха открили, че Бог е милостив. Бог няма да ни откаже нищо, стига nie да пропълзим до кръста Му със смирение. Но ние не го правим и при това натрупваме седем други гряха върху първия.  Да, ние увеличаваме греховете си безкрайно и отвъд всякаква бройка!
 
Дяволът прави същото. Той отрича всичко и от един грях създава  множество други. Ако едно дете каже: „Татко, сбърках. Прости ми,” то ще намери прошка. Но детето упорито казва "не" и отказва да признае каквато и да е вина. Към греха и вече стореното зло то добавя лъжа. Още веднъж от единия грях произлизат много други. От друга страна, ако признае греха си и каже: “Аз го направих,” то ще остане в светлината и ще бъде като ангел.
 
Превод: Радостин Марчев
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg