Религиозната свобода увяхва бързо

Коментар от Елизабет Кендъл, Christian Великобритания – През 1370 г. в Лондон английският мисионер Джон Уиклиф става обект на яростно преследване заради дързостта си да воюва за библейската истина. През 1415 г. същата тази смелост изгаря на клада в Прага, тогавашна Бохемия, чешкия реформатор Ян Хус. На 31 октомври 1517 г. един немски монах на име Мартин Лутер, пренебрегва страха от призрака на Инквизицията и организира своя знаков исторически протест в името на библейската истина – спасение по благодат чрез вяра, а не чрез дела. Той донесе ново религиозно съзнание и реформаторски дух, които заченаха бъдещата Протестантска църква. Религиозната свобода и съживяването на библейската теология доведоха до много положителни последствия за обществата, които прегърнаха реформираното Христово учение. Така от онзи ден нататък протестантският свят отбелязва 31 октомври като Деня на Реформацията. Но заедно с процъфтяването на протестантството започнали да растат гордостта и арогантността. Протестантските общества не само забравили Бог и неговата истина, която ги направила велики, но в гордостта и арогантността на сърцата си отхвърлили Бог и неговото Слово (Исая 9:9). „Не само, че нацията е забравила Бог, но и църквата се е предала на друго учение, прокламиращо вярата чрез дела. Теология, която убеждавала хората, че ще се спасят, защото са добри“, пише британският политик и евангелист Уилям Уилбърфорс (1759–1833 г.). Съживлението и духовната реформа, извършени от Уилбърфорс, успяват да предизвикат нова приливна вълна на християнско благочестие и просперитет в Англия. Но днес, близо 500 г. след Лутер и 250 г. след Уилям Уилбърфорс, Великобритания отново е в духовна беда, нуждаеща се от спешно божествено докосване. Религиозната свобода на Острова вехне по-бързо отвсякога. Църквата на всички нации (All Nations Church) в Кенингтън, Южен Лондон, беше принудена да ограничи музиката по време на проповедите и хваленията, за „да не дразни слуха и да не обижда“ живеещите в съседство мюсюлмани. Денис Хай, 25-годишен християнски сътрудник в офис, също от Южен Лондон, беше уволнен неотдавна, защото изразил неодобрението си по отношение на хомосексуалното поведение. 54-годишната медицинска сестра Шърли Чаплин пък беше заплашена с дисциплинарно уволнение само защото отказала да свали кръста от врата си – същия този кръст, който носела необезпокоявано в продължение на 30-годишната си кариера на медицинска сестра. 53-годишен чиновник в Службата за настаняване на бездомни с 18-годишен стаж беше уволнен, защото дръзнал да сподели вярата си в Христос с клиент, който бил загубил своето упование и надежда. Всички тези случаи са само нищожно парченце от айсберга. Докато християните мълчат, ислямът ще превзема все по-големи територии. Във Великобритания вече има 85 съдилища, които прилагат закона на шариата и съвсем открито и безнаказано нарушават основните човешки права. Докато многобройните антихристиянски лоби групи в Англия успяват да заглушават думите на християните и да повдигат дебати за нови закони против дискриминацията, религиозната обида, гарнирани с изобилни заплахи от насилие, те ще завземат нови територии без почти никакво съпротивление – дотогава, докато конфликтът на насилието избухне с пълна сила. Великобритания е в беда.