Сряда, 27.10.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Един ключ, два ключа

Main Pic
Публикувана: 26.09.2021
Автор: Людмил Ятански
Прочетена: 489
Коментари: 0
Ръцете ми баха пълни с багаж. Благополучно пристигнах пред вратата. Но... както винаги, ключовете ми бяха някъде другаде. Забравени. Този път помнех къде съм ги оставил. В колата. Мразя ключовете. Защото са много. И защото ги губя...
 
Стоях пред вратата с пълни ръце и се чудех какво да направя. Да се върна обратно или да звънна, и ако някой е в къщи, да ми отвори... Звъннах. Домофонът застърга със специфичния си звук и вратата се отвори... Получих достъп до дома.
 
И като си ходех с мисълта за забравените ключове се запитах защо ли изобщо имаме ключове? Защото имаме стаички, в които не искаме всеки да влиза. Имаме други стаички, в които не искаме никого. Искаме да сме сами.
 
Интересното е, че никой не се интересува какво искаме. Всеки иска да влиза навсякъде. И там където не му е мястото. Всеки иска да взима всичко, каквото си поиска. Без да пита...
 
Всеки иска да притежава всичко. Да знае всичко....
Не искаме някой да ни казва какво може и какво не може!
 
Но има ли някой, който не иска да има стаичка, стаички, в които никой да не влиза и никой да не взима нищо от там?
И затова си имаме ключове. С които казваме: "Тук неможе! За да влезеш ти е нужен ключ. И само аз мога да ти дам такъв! И ако нямаш, значи не искам да влизаш!"
Има стаички, в които влизат мнозина, но само с ключ. И само те имат този ключ. Тези стаички не са за всички. Те са само за нас, които имаме ключ. И затова имаме.
Другите са нежелани. Те нямат ключове. Могат да похлопат и да получат достъп. Или пък да не получат.
 
Могат да похлопат и да им се отвори. Веднъж. Втори път... Може да получат и ключ.
Веднъж влезли няма гаранция, че ще останат. Останем. Един ден може да се окажем, окажат отвън. Да хлопат, да хлопаме, но вратата да остане затворена.
Но има ли ключ за всички врати? Има ли някой, който има такъв? Има ли някой, който може да влиза през всяка врата и да вижда какво има във всички стаички?
Може би. А може би не?
 
Колко забележително. Колко впечатляващо. Христос може да минава през вратата. Без ключ. За Него няма преграда. Той Е навсякъде. И въпреки това има врати, през които не може да премине. Заключените. Заключените от Неговите творения. Врати на сърца, които са здраво залостени. За които врати само собственикът има ключ. А Творецът стои и хлопа. Нежно и търпеливо. Но не влиза, ако не бъде поканен...
 
Има и друг един, който иска да влезе навсякъде. И е готов да разбие всяка врата и ключалка, която не го допусне. И разбива. Влиза. И все пак остава отвън...
Защото в сърцето влиза само онзи, който е поканен. Непоканените, макар и вътре, остават отвън...
 
Има затворени за мен врати. Аз имам много ключове. И нося почти всички в мен. Изглежда, че мога да отворя всяка врата. За съжаление, съм много слаб с ключовете. Губя ги. Забравям ги... И все пак има врати, които са винаги отворени за мен. Но не всички. Има затворени врати за мен. Сигурно и за теб.
 
Добре е някои да си останат затворени завинаги. А други да се отворят...
Има отворени врати, през които е добре никога да не влизам. Нито пък ти...
 
Имам една стая, в която може да влезе само Един. И когато Той влезе, изведнъж тя става толкова голяма, че може да побере целия свят... В нея искам да остане Той. И никога да не си отива. Никога да не загуби ключа. Никога повече да не хлопа. Защото е отвътре...
 
В тази стая искам да останат всички, които обичам. И никога да не излязат.
 
Има стаи, в които искам да вляза. И да остана там. И да не се нуждая повече от ключове. За да не ги губя. Нито забравям. Искам ключът да съм самият аз. И когато вратите ме видят да се отварят сами.
 
Знам, че има цена за влизането през една врата. Тясната. Но знам, че тази цена е платена. И аз съм получил ключа. Тя е отворена за мен. Вратата, през която влизам в Царство, което няма край. Царство, в което няма недостиг. Няма страх, мрак, злоба. Но има мир, любов....
 
Има много ключове. Но само един искам аз. Един, кйото да не загубя. Един, който искам да дам на Онзи, когото обичам. И знам, че Той няма да го загуби. Защото самият Той е този ключ. Ключ, който отваря моето сърце. И го прави щастливо...

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg