Сряда, 27.10.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Тайната на благословения живот

Main Pic
Публикувана: 03.10.2021
Автор: Трифон Трифонов
Прочетена: 548
Коментари: 0
Четох за едно семейство, в което съпругата направила 5 неуспешни опита да убие съпруга си. Два пъти тя наемала биячи да го удрят по главата с бейзболна бухалка. Веднъж опънала въже на стълбите в къщата им, надявайки се той да се спъне и да умре от загуба на кръв. Два пъти наемала убиец. Единият път съпругът бил прострелян в главата, но като по чудо оцелял. Вторият път бил застрелян в гърдите, но се отървал само с незначителни наранявания. Щастлив семеен живот, нали?! Даже заснели комедиен филм за тях, със заглавие: „Обичам те до смърт.“
 
Това е истински случай. Сигурно си казвате: Как може такова нещо? Как са  допуснали да паднат толкова ниско?!
 
Бог иска най-доброто за нас. Но питате ли се понякога, как така стигнах до положението, в което съм? Не винаги животът ни се развива, както бихме искали. Развод, загуба на работа, прекъснати взаимоотношения, криза на средната възраст, непостигната цел, болест... ни карат да се питаме как допуснах всичко това? Понякога подобна равносметка може да доведе до депресия, друг път, може да е стимул за ново начало.
 
Ако искате да разберете как сте стигнали дотук и как можете да отидете там, където искате да бъдете, пасажите от Битие 48 и 49 глави може да ви помогнат с ценни съвети. Не казвам, че ако ги следвате, ще станете богати, здрави или известни. Библията не ни обещава това. Но вие можете да заемете позиция, в която да сте благословени от Бога.
 
Въпреки ситуацията, в която сте в момента, Бог иска да сте благословни и да имате удовлетворяващ живот, за какъвто сте създадени. От вас зависи дали ще застанете под Божията десница, която се е вдигнала, за да ви благослови! По-долу предлагам няколко поуки от споменатите вече библейски пасажи.
 
Бог благославя тези, които са посветени и верни в това, което вършат
 
Битие 48 и 49 глава, са писани от Мойсей за израелтяните, след 40 години скитане в пустинята. Те трябваше да насърчат Божия народ преди да прекосят Йордан и да завладеят Обещаната земя.
 
Минали са 430 г. след идването на Яков в Египет. На израелтяните сигурно е правило впечатление, че някои от 12-те племена са по-многобройни от други; че някои племена обичат Господа с цялото си сърце, душа, ум и сила, а други нехаят за духовните неща. Някои от тях щяха да получат големи територии земя в Ханаан, а други – нищо. Племената останали без нищо сигурно са се питали „как стигнахме дотук?“
 
И когато са прочели последните думи на Яков към синовете му, те са им обяснили всичко и са осигурили напътствие на младите как да живеят така, че да бъдат благословени. В тези глави са изброени хора, чийто пример трябва да следваме, но и такива, чиито грешки да избягваме.
 
Нека да вземем например Рувим, първородният син на Яков, и Йосиф, единадесетият син. Обикновено първият син получаваше лидерската позиция от баща си и двоен дял от наследството. Но Рувим беше лишен от лидерство и наследство. Защо?
 
Той направи някои добри неща. Не позволи на братята си да убият Йосиф и предложи да го хвърлят в рова с намерението след това да го върне на баща му, но братята му го продадоха в робство. По-късно Рувим предложи Яков да убие двамата му сина, ако не върне Вениамин при второто пътуване до Египет. Рувим изглеждаше добър човек. Но Яков пророкува за него следните думи:
 
„Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството, защото се качи на леглото на баща си, на постелята ми и я оскверни.“ Битие 49:4
 
Рувим e оприличен на малко поточе, което лесно пресъхва в жегата. Неговият проблем e непостоянството. На него не можеше да се разчита. Освен това беше узурпатор. Той пробва да си осигури ръководна роля в семейството, като спи с една от жените на баща си. Сам се дисквалифицира като лидер и Бог нямаше да го благослови с това, което искаше.
 
Йосиф беше негов антипод. Той беше верен на Бога, дълготърпелив в страдание, смирен пред властите и мъдър в лидерство. Затова Бог го благослови с първородството и двоен дял от наследството, затова в Битие 49:26 четем:
 
Благословенията на баща ти превишаваха благословенията на праотците ми до високите върхове на вечните планини; те ще бъдат на Йосифовата глава, и на темето на превъзходния сред братята си.“
 
Йосиф беше верен, Рувим беше непостоянен. На кого приличате повече вие? Спазвате ли обещанията си? Може ли да се разчита на вас? Имате проблеми или сте част от проблема?
 
Посвещението и верността не ви гарантират бъдещето, за което се надявате, но ви поставят в позиция да получите благословението, което Бог иска за вас. В тази връзка е интересен случаят с един британски актьор.
 
Английският комик Еди Изард искал да събере пари за благотворителната организация "Спорт Рилийф", бореща се с глада в света. За целта решил да участва в маратон. Но тъй като това не би било нищо необичайно, решил да направи нещо по-голямо. В рамките на 51 дни пробягал 34 маратона. Бил следен в туитър от повече от 750,000 човека и набрал повече от 200,000 лири!
 
Еди изобщо не е спортна натура. Даже е леко закръглен. Никога преди това не е участвал в маратон. След всяко бягане туширал болката от мазолите и падналите нокти на краката с ледена вана. Неговото невероятно посвещение му помогнало да вдъхнови стотици хиляди хора по света!
 
Бог може да благослови и вас да постигнете цел, която е в съзвучие с Неговата воля за живота ви. Но Той благославя тези, които са посветени и постоянни в това, което правят.
 
Бог благославя според Своята суверенна воля.
 
Яков благослови Йосиф с двоен дял, като на мястото на Рувим и Симеон постави Йосифовите синове Ефрем и Манасия. Той ги осинови и им даде права на наследници. Йосиф доведе синовете си при Яков и както повеляваше традицията, постави по-големия Манасия пред дясната ръка на Яков, а по-малкия – Ефрем, пред лявата му ръка. Разбира се, по-големият трябваше да получи по-голямото благословение. Но Яков кръстоса ръцете си и постави дясната си ръка върху главата на по-малкия брат.
 
В Битие 48:17-19 четем: Но като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и вдигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава; и рече Йосиф на баща си: „Не така, тате, защото ето първородния; възложи десницата си върху неговата глава.“
 
Когато Мойсей пише това, племето на Манасия е с 20000 души по-голямо от това на Ефрем. Но след няколко века племето на Ефрем щеше да стане най-голямото сред 10-те племена на северното царство, така че Ефрем стана синоним на Израел.
 
Защо стана така? В текста няма и намек, че в характера на Манасия е имало някакъв недостатък или че Ефрем е бил по-богобоязлив. За нас е мистерия на Божията суверенна воля защо Той благоволява повече в живота на един, отколкото на друг. Ние просто трябва да я приемем, без да се опитваме да си я обясним. Това ще ни предпазва от разочарование и завист към другите.
 
Завистниците умират, но завистта – никога, казва Молиер. А една българска поговорка казва: „Завистта е болест.“ Ако се молим да приемаме Божията воля дори когато не разбираме Неговите пътища, Бог ще ни излекува от тази болест.
 
Когато говорим за благословение, има още нещо, което знаем за Бога. И то е, че Бог обича да се прославя чрез по-малките и незначителни хора:
 
Апостол Павел пояснява в 1 Коринтяни 1:27: „Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните...“
 
Бог избра Ефрем пред Манасия, Йосиф пред Рувим, Яков пред Исав, Исаак пред Исмаил, Лия пред Ревека...
 
Виждаме, че Бог благославя хора, които са постоянни и верни на Него. Разбираме също, че Бог благославя според суверенната си воля.
 
Бог благославя и тези, които служат с ревност на Господа.
 
Както казахме, Рувим изгуби първородството си, защото беше непостоянен – „изврял си като вода“. И Яков продължава пророчеството си в 49 гл., като казва че следващите двама синове - Симеон и Леви, също ще загубят наследството си в Обещаната земя. Защо? Защото те избиха мъжете в Сихем, за да отмъстят за сестра си Дина.
 
Намираме това пророчество в Битие 49:5,7 „Симеон и Леви са братя; сечива насилствени са мечовете им... Проклет гневът им, защото беше свиреп, и яростта им, защото бе жестока! Ще ги разделя в Яков и ще ги разпръсна в Израил.“
 
Така и се случи. Племето на Симеон постепенно бе погълнато от племето на Юда и след няколко поколения вече не съществуваше. Племето на Леви също беше разпръснато, но получи 48 града и околната земя за паша. Как стана това? Те служеха пламенно на Господа!
 
Когато Мойсей се върна с плочите с Божиите заповеди от планината и завари израелтяните да танцуват около златното теле, призова:
 
„Който е откъм Господа, нека дойде при мене. И събраха се при него всичките левити. И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всеки меча на бедрото си, минете навсякъде от врата на врата през стана и убийте всеки брата си и всеки другаря си, и всеки ближния си. И левитите сториха според Мойсеевите думи; и в този ден паднаха от людете около три хиляди мъже.“ Изход 32:26-28
 
Ревността на левитите по-късно е демонстрирана и от внука на Мойсеевия брат Аарон – Финехас (Финеес). Израелтяните бяха изпаднали в идолопоклонство, след като бяха изкушени от мадиамските жени. Бог наказа с мор народа. И докато всички плачеха пред шатъра за срещане, един мъж демонстративно доведе мадиамка и влезе с нея в своята шатра. Тогава Финехас (Финеес) влезе и уби с копие и двамата. Така морът престана, след като беше покосил 24000 души. И Господ каза:
 
„Финехас ... отвърна гнева Ми от израиляните, като показа ревност сред тях, подобна на Моята; така Аз не изтребих израиляните в ревността Си. Затова кажи му: Аз му давам Моя завет на мир; ще бъде на него и на потомството му след него завет за вечно свещенство, защото беше ревностен за своя Бог и направи умилостивение за израиляните!" Числа 25:11-13
 
Левитите наследиха ревността на бащите си. Те усърдно защитаваха Божията чест. В резултат бяха благословени - някои бяха избрани от Бога да станат свещеници, а останалите - да служат в храма.
 
Днес живеем в култура, в която всеки ден виждаме хора да казват или да вършат богохулни неща. Реагираме ли с ревност за Неговата чест, когато чуваме напразно споменаване на Божието име? Или когато се подиграват с Бога? Или говорят хули по Негов адрес? Можем като левитите да показваме ревност за Бога и тогава ще видим Неговите благословения в живота си.
 
И последно, Бог благославя тези, които водят живот на покаяние и трансформация.
 
Освен Йосиф, другият най-благословен син в благословията на Яков беше Юда. Той получи в наследство не само Южното царство, но и му беше обещано един ден всички народи да му се покорят.
 
В Битие 49:10 четем пророчеството: „Не ще се отнеме скиптърът от Юда и законодателят от чреслата му, докато не дойде Примирителят, и на Него ще се покоряват народите.“
 
Как стана това? От племето на Юда се роди цар Давид и Бог каза, че царството на Давид ще трае вечно. Давид престана да царува през 971 г. пр .Хр. Но това пророчество се сбъдна през 1 в. сл. Хр., когато един друг негов наследник, Исус Христос, установи Своето вечно царство. Яков пророкува идването на Месията 19 века преди да се случи!
 
Но не е ли удивителен изборът на Бога чрез Яков?! На млади години Юда беше един нехранимайко. Той предложи да продадат Йосиф. После се ожени за ханаанка. Искаше да убие снаха си, след като беше преспал с нея.
 
Но тук вече Юда беше нов човек. Бог го беше променил чрез обстоятелствата, през които беше преминал. И когато намериха златната чаша у Вениамин, Юда каза: „Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти: ето, роби сме на господаря си...“ Битие 44:16
 
И когато Йосиф каза, че ще направи роб само Вениамин, Юда сам предложи да заеме неговото място. Юда показа, че се е покаял и е трансформиран от Божия Дух. И Бог го благослови и чрез него благослови целия свят с прощение на греховете и мир с Бога чрез Исус Христос.
 
Сещам се за един евангелизатор, който бил на посещение при пациент в болницата. На болния били отстранили оперативно ларинкса, тъй като имал рак. Пациентът не изглеждал добре. Евангелизаторът му споделил Благата вест. Казал му, че е грешник и заслужава да отиде в ада. Обяснил му, че трябва да повярва, че Исус Христос е живял съвършен живот, умрял е за него на кръста и е възкръснал от мъртвите след три дни. И ако иска да е простен и спасен, трябва да покани Христос в живота си.
 
Пациентът не можел да говори, затова евангелизаторът казал: „Спасението е безплатен дар от Бога.“ След това извадил химикалка от джоба си и казал: „Ако искам да ти подаря този химикал, какво трябва да направиш, за да стане той твой?“ Пациентът не можел да говори, затова сграбчил химикалката.
 
Искате ли да имате благословен живот? Тогава хванете здраво Господ Исус Христос. Имайте посвещението и верността на Йосиф. Приемайте суверенната Божия воля, дори когато не я разбирате. Показвайте ревност за Господа като Финехас. Живейте живот на покаяние и Божият Дух ще ви трансформира като Юда.
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg