Събота, 04.12.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Състоянието на църквата днес

Main Pic
Публикувана: 14.10.2021
Автор: д-р М. Браун
Прочетена: 405
Коментари: 0
Отказвам да приема, че Църквата такава, каквато я познаваме в Америка и на Запад, е най-доброто, което Църквата някога ще бъде. Отказвам да приема, че анемичната, разделена, често безсилна версия на Църквата, която толкова сме свикнали да виждаме тук, е единствената, която някога ще видим на този свят.
 
Не и ако Библията е истина. Не и ако Исус е Господ. Не и ако Светият Дух е излят. Не и ако обещанията на Бога са реални.
 
Напротив, защото Библията е вярна. И защото Исус е Господ. И тъй като Светият Дух е излят. И тъй като Божиите обещания са реални. Ще видим славна Църква, напредваща в благодат и победа, в чистота и сила. Ще видим Невяста, подходяща за нейния Младоженец. Ще видим месианската общност, която Той Самият изгражда. И самите порти на ада няма да победят тази Църква.
 
Това е Божието видение и това е Божието обещание, поради което днес няма да приема статуквото на „Църквата както обикновено“. Не мога да го приема. И вие също не трябва.
 
Това е обида за кръвта на Исус Христос и оскверняване на силата на Бога, и не бива за момент да го приемаме като отражение на най-доброто, което Отец може да предложи на този свят. Няма шанс.
 
Тази версия на Църквата няма да промени света. Или да вдъхнови жертви и отдаденост. Или да превърне грешниците в светци. Или да освободи пленниците. Или да донесе слава на Бога. Това само ще донесе укор и ще породи компромис. Тази версия на Църквата е като солта, която е загубила солеността си. Нищо чудно, че светът я тъпче.
 
Но Църквата, която Исус изгражда, в крайна сметка ще бъде „сияйна църква, без петна или бръчки, или всякакви други дефекти, но свята и непорочна“ (Ефесяни 5:27). Това е нашата съдба, нашето крайно призвание. Ето как ще изглеждаме, когато достигнем крайната си дестинация. И затова трябва да работим и да вярваме в това всеки ден от живота си.
 
Дори ако това говори за нашето вечно състояние, след като излезем от този паднал свят, тази е посоката, в която трябва да вървим. Както Павел пише на Ефесяните: „Самият Христос е дал на апостолите, пророците, евангелистите, пастирите и учителите да подготвят своя народ за добри дела, така че Христовото тяло да бъде изградено, докато всички достигнем единство във вярата и в познанието на Божия Син, за да станем зрели, достигайки цялата мярка на пълнотата на Христос.”
 
Той продължава: „Тогава ние вече няма да сме бебета, подмятани напред-назад от вълните и раздувани от всеки вятър на учение и от хитростта на хората в техните измамни интриги. Вместо това, казвайки истината с любов, ние ще израстваме във всяко отношение в зряло тяло на този, който е главата, тоест Христос. От него цялото тяло, съединено и държано заедно от всяка част, расте и се изгражда в любов, тъй като всяка част върши своята работа” (Ефесяни 4:11-16).
 
Това трябва да бъде Църквата в този свят, в тази епоха. Нима Господ не може да го направи?
 
Преди повече от един век Катрин Бут (1829-1890), пламенният съосновател на Армията на спасението, знаеше, че нещо не е наред с Църквата. Армията на спасението в по-ранната си история беше много по-различна от днешната. Тя отказа да приеме статуквото, без да се меси в процеса.
 
Катрин Бут казва:
 
„Ето причината да имаме толкова много мъртвородени, рахитични, безсилни духовни деца. Те са родени от полумъртви родители, нещо като сантиментална религия, която не завладява душата, която няма дълбочина на земята, няма сила в нея и резултатът е болезнена реколта от сантиментални новоповярвали. О! Господ да ни даде истинско, здраво, живо, издръжливо християнство, изпълнено с ревност и вяра, което ще въведе в Божието царство живи, добре развити деца, пълни с живот и енергия, вместо тези бедни сантиментални призраци, които подскачат около нас."
 
Нека Господ да направи това отново днес, като ни даде това „истинско, здраво, живо, издръжливо, християнство, изпълнено с ревност и вяра, което ще въведе в Божието царство живи, добре развити деца, пълни с живот и енергия“. Дано е така!
 
Истината е, че по целия свят Божият Дух е в движение и Църквата нараства числено, както никога досега. Чудесата на изцеление и освобождение също са все по-чести, особено когато евангелското послание се чува за първи път. Може би Бог ще задълбочи и нашето единство? Може би Той увеличава любовта ни един към друг? Може би Той ще ни приведе още повече в характера на Своя Син? Не може ли Бог да направи това?
 
През 1990 г. написах: „През 1900 г. в Африка е имало по-малко от 10 милиона християни, но прогнозата за 2000 г. е 324 милиона.“
 
Оказва се, че прогнозата е твърде бедна. В Африка днес има приблизително 685 милиона изповядващи Исус християни.
 
Писах през 1990 г., че в Латинска Америка „евангелското християнство е нараснало от едва 50 000 през 1900 г. до прогнозираните 137 милиона през 2000 г. . Дори в екстремисткото индуистко царство Непал, обгърнато от Хималайските планини, Господ е намерил за Себе Си народ: през 1960 г. е имало само 25 кръстени вярващи. До 1989 г. има над 50 000 - въпреки силната опозиция на правителството. И това е само началото."
 
Днес в Латинска Америка има над 661 милиона изповядващи евангелски християни, които ни изненадват с прогнозите за растеж.
 
Що се отнася до Непал, според операция „Свят“ там има близо един милион християни.
 
Питам отново: ако Бог увеличава Своята Църква числено, защо не можем да очакваме растеж във всички останали области? И защо Той не може да увеличи Своята Църква отново на Запад, дори драматично? Къде е написано, че не трябва да вярваме в това, да работим за това и да го очакваме?
 
По-късно тази година ще празнувам 50 години като последовател на Исус, което означава, че съм виждал много лошо и много добро. Наясно съм с многото ни дефекти и недостатъци, както като общност, така и индивидуално, започвайки от мен самия.
 
Но след като Господ Исус коренно ме промени от това кой съм бил в това, което съм и който ставам, така Той иска да направи същото за всички нас. И тъй като знам, че Той не е приключил с промяната в мен, аз съм уверен, че не е приключил с промяната на Църквата Си.
 
Началната глава на най-новата ми книга „Съживление или умираме: Голямото пробуждане е единствената ни надежда“ е озаглавена „Има още“.
 
Убеден съм, че самият Господ добавя Своето „амин“ към тези думи. Бъдете сигурни, че в Него има повече - много, много повече. Нека тогава продължим към нашето високо призвание в Него, започвайки от днес, точно тук и сега. „Превърни ни в нещо красиво, Господи!“

Източник: Christian Post

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg