начало > Новини > Интеграция и семейна политика: клишета и реалности

Интеграция и семейна политика: клишета и реалности

Публикувана: 18.11.2009
Автор:
Прочетена: 209
Коментари: 0

Сподели

Населението на Западна Европа застарява и става „все по-пъстро“ по отношение на своите етнически и културни характеристики. Етническата пъстрота се подхранва от многобройните имигрантки, които раждат далече повече деца, отколкото техните европейски съгражданки. Очакванията, че децата на имигрантите бързо ще успеят да се интегрират, претърпяха провал. За сметка на това в европейските държави с огромни имигрантски общности започнаха да се оформят т. нар. субобщества. Пропастта между заселниците и местните през последните десетилетия се увеличи още повече. Така например в Германия все повече расте процентът на бездетни жени за сметка на трайно по-високата раждаемост сред милионите имигрантки. Това е съвсем логично с оглед на това, че повечето чужденки произхождат от традиционно селски райони, а децата за тях са естествена биологична закономерност. Политиците и изследователите дълго време защитаваха тезата, че заселниците ще се адаптират бързо към начина на живот и манталитета на местните европейци. Голяма част от заселилите се на Стария континент чужденци обаче се придържат строго към брачните норми и образователните традиции на предните поколения. Майките на Запад са финансово облекчени при отглеждането на децата си – това допълнително стимулира високата раждаемост сред имигрантските общности. При това положение дори при спад на интензивната миграция малцинствата ще запазят своята многочисленост на фона на застаряваща Европа. Макар че наблюденията показват точно обратното – установилите се вече имигранти често успяват да привлекат останалите в родните им страни близки и родини.

Сподели: