Сряда, 01.12.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Кои са апокрифните книги?

Main Pic
Публикувана: 24.10.2021
Автор: Майк Лийк
Прочетена: 278
Коментари: 0
Какво представляват апокрифните книги?
Един набор от извънбиблейски книги се наричат апокрифни или второканонични . Това са книгите, които обикновено се срещат в католическата Библия. Книгите са: „Товит“, „Юдит“, „допълнения към Естир“, „Премъдрост на Соломон“, „Премъдрост на Исус – син Сирахов“, „Варух“, „Посланието на Йеремия“, „Молитва на Азария“, „Сусана“, „Вил и змеят“, „Книгите на Макавеите“. Това е еврейска литература, писана в периода след Стария завет и преди Новия завет: от 430 г. пр.Хр. до идването на Христос. Тези книги могат да бъдат полезни за разбиране на историята, някои звучат подобно на текстовете на мъдростта на Псалмите и Притчи. Така че, защо те не са считани за авторитетни?
 
От една страна, самият еврейски народ не смята тези произведения за същите като Божието Слово. Те никога не са били цитирани от Исус или авторите на Новия завет (макар това да е вярно и за някои други книги в Стария завет), но е ясно, че Христос не би ги възприел наравно с Писанието. Апокрифните книги не претендират за себе си да имат същия авторитет, като другите старозаветни книги. Вероятно тези книги се промъкнали в Писанието, когато свети Йероним ги поставя в латинската Вулгата. Той не е бил сигурен къде да ги постави, въпреки че ги намира за полезни, затова ги категоризира като спорна литература. Врайна сметка те са приети от Римокатолическата църква като Писание. Заслужава да се отбележи, че официалното приемане се случи на Тридентския събор през 1546 г., може би като реакция на протестантизма.
 
Кои са „изгубените книги“ на Библията?
 
Друг набор от извън канонични книги са известни като псевдо-епиграфски и понякога Изгубени книги на Библията или Гностически евангелия. Те са написани главно през първите няколко века след Христа и имат неизвестни автори. Псевдо-епиграфски означава, че имат неясен автор или погрешно се приписват на някой апостол. Като пример: „Евангелието на Петър“ не е написано от апостол Петър. Само това отговаря на въпроса защо те не са приети за канонични. Но по-внимателното разглеждане на тяхното съдържание също би било очевидно защо те не са признати като Писание.
 
Съществува и старозаветна псевдо-епиграфия: „Тайните на Енох“, „Псалмите на Соломон“, „Четвърта книга на Макавеи“ – назоваваме само няколко. Те също се провалят, когато се касае за белезите на автентичност и дали са вдъхновени от Бога. Понякога те не само противоречат на други писания, но не съответстват на изискванията на вярата. Тези произведения обикновено не отговарят и на трите теста за каноничност. Има някои писма и писания от първите няколко века след Христа, които са полезни: „Пастирът от Ерм", „Дидахе“, „1 Климент“ и др., но не се считат за авторитетни. Някои от тях, като „Пастирът от Ерм", са считани за полезни, но в крайна сметка не издържат на теста за „самоудостоверяване“.
 
Какво ще кажете за книгите, които Светиите от последните дни смятат за Писание? Този въпрос всъщност попада в друга категория: Ново откровение. Те също биха се провалили на тестове за каноничност, както и по отношение на това дали канонът на Писанието е все още отворен. Това е тема, която надхвърля границите на тези разсъждения. И все пак е достатъчно да се каже, че „Книгата на Мормон“ противоречи на няколко места на Библията. Освен това ортодоксалните християни отхвърлят Джозеф Смит като пророк.
 
Как можем да сме сигурни, че Библията е пълното Божие слово?
 
С всички тези спорни книги, как можем да сме сигурни, че имаме пълното Божие Слово? В крайна сметка нашето доверие в Писанието е доверие в Христос и способността Му да управлява вярно Своята църква. Да, често сме разделени, имаме различия в тълкуването. Но Исус ясно вярваше, че Писанието (поне Стария завет) е авторитетно и безпогрешно. Той вярваше, че представената история е легитимна. Трябва ли да вярваме, че Бог, Който управлява цялата история, така че „точно в определеното време“ да се роди бебе в ясла, не е в състояние да управлява историята по такъв начин, че да опази Словото Си? Разбира се, че не! 
 
Можете да имате доверие в своята Библия. Бъдете уверени, че книгите, които имате в Библията си, наистина са думите на Писанието. Писанията се самоосвидетелстват. Четенето на Божието Слово в „1 Тимотей“ ще въздейства различно от четенето на „1 Климент“. Единият е вдъхновен от Бога, другият не е. Да, можете да намерите полезни неща в „1 Климент“, но това няма да бъде самоосвидетелстване по същия начин, по който ще бъде „1 Тимотей“. Можем да имаме доверие в Божието Слово, защото то, за разлика от друга литература, не се връща празно. Божието Слово е живо и активно. Литературата не е.
 
66 -те книги са достатъчни!
 
Този горчиво-сладък момент, когато приключих с четенето на Библията, бързо се разсея. Скоро открих, че Божието Слово не е като всяка друга книга, която бях чел. То е живо и неизчерпаемо. Вече десетилетия изучавам Библията и тя все още ми отговаря с нови начини да видя себе си, света и Бога. Поради тази истина нямаме нужда от други книги. 66-те книги, които имаме, са достатъчни, за да ни кажат всичко, което трябва да знаем, за да познаем Бога и да живеем в мир с Него и с ближния. Наистина те са достатъчни!
 
Съзнателно са пропуснати допълнителни обяснения за споменатите неканонични книги. Потърсените коментари не са еднозначни и има множество предположения.Освен това списъкът в различните традиции не е еднозначен. Това е достатъчно доказателство, че книгите, които имаме в нашата Библия, наистина са достатъчни и ни казват всичко! (Бел. прев.)
 
Първата част можете да прочетете тук.
 
 
Източник: Публикация в сайта на NRSV м. 9.2021.
 
Превод: п-р Бедрос Алтунян
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg