Какво обединява личности като Паисий, Левски, Неофит, Йоан Рилски и Ботев, Чинтулов и Каравелов? Имат ли общо помежду си, освен че са българи? Някои от изброените са прекарали живота си в манастир и тяхно оръжие са били перото и молитвите, но любимата им кауза е благословението на майка България. Други са размахвали саби и са проливали кръвта си пак в името на Родината, за нейната свобода и независимост.
И едните, и другите наричаме „народни будители“. Обикновено произнасяме имената им с възхищение и даже страхопочитание, защото си даваме сметка, че едва ли бихме могли да оценим реално техния подвиг, още по-малко да го повторим, ако сме поставени при същите условия.
Вярвате или не, Денят на народните будители е въведен от български владетел, в който не тече и капка българска кръв, но пък за сметка на това сърцето му се пази на специално място в светата Рилска обител. Празникът е учреден на 3 февруари 1923 година с решение на цар Борис III и е честван с факелни шествия и тържества чак до 1945 година, когато комунистическият режим решава, че няма нужда да се сещаме за разни там „будни хора“. Сигурно е така, защото техните имена са олицетворение на саможертва, може би, защото предизвикват твърде много възхищение, а моделът им на подражание е твърде „висока летва“.
Така или иначе будителите са в забвение чак до 1992 година, когато празникът е възстановен и днес се чества отново в цялата страна. За протестантите е интересно, че Денят на народните будители е непосредствено след празника на Реформацията. Дори при едно бегло сравнение се налага асоциацията, че и сред реформаторите на запад е имало строги пацифисти, които са искали промяна, свобода и независимост на религиозните си убеждения, каквито са били Лутер и Калвин, но и буйни глави като Цвингли, например, който е загинал с оръжие в ръка, в битка, защитавайки онова, в което е вярвал.
И тъй като един богослов няма как да не се позове на Писанието, за да е сигурен, че тезата му е изцяло подплатена, ще ви припомня и една библейска история. И ако будителите, които честваме в България, са живели в IX, XVIII и XIX век, а Реформаторите са се подвизавали след мрачното Средновековие, то историята, която ще ви припомня, касае едни древни освободители и народни будители, чиито имена и до днес се свързват с формирането на великата еврейска нация, обогатила света с безброй незабравими имена.
И така, евреите прекосяват пустинята, на път към Обещаната земя, след като са напуснали дома на робството с цената на божествени чудеса и знамения, посредством които Господ е показал Своята мощ. Той е демонстрирал пред египтяните, че евреите са специални и се радват на Неговото благоволение и закрила, защото са били пощадени от бедствията, постигнали народа на фараона.
Техният будител Мойсей не само ги предвожда и вдъхновява, но и ги запознава с Божията воля и предписания, защото е Негов посредник. Предстои му да получи Десетте заповеди на Бога и да ги предаде на народа, но не само това. Той трябва да ги насърчава, когато униват, да ги ободрява, когато се уморяват и да ги окуражава, когато падат духом. Тъй като е образован, от него се очаква да им предаде Словото на Бога и да ги научи да го предават от поколение на поколение, защото то е, което ги прави народ и ги държи заедно. От друга страна, пътят из пустинята съвсем не е безопасен. В Изход глава 17 четем как едно езическо племе нападна евреите и те трябваше да воюват колкото и да не им се искаше. Представете си само. Това бяха бивши роби, които нямаха военна подготовка, а още по-малко стратегия, но тук наблюдаваме една уникална комбинация, която е наистина печеливша.
Будителят Мойсей, който е обучен на цялата египетска мъдрост, не само учен и образован, но и обучен воин, предпочита да предаде щафетата и да възложи доверие на младия Исус Навиев, който стана негов приемник и следващ водач на Израел. Обърнете внимание, обаче, на факта, че именно Мойсей определи деня и стратегията на предстоящата битка съгласно Божието водителство. На следващия ден той заедно с първосвещеника Аарон и Ор застана на върха на хълма, като държеше в ръка Божия жезъл. В същото време Исус Навиев трябваше да подбере правилните хора, които да вземат участие в битката, a тя трябваше да се проведе в подножието на планината. В книгата Изход 17:11-15 четем:
И когато Мойсей издигаше ръката си, Израил надвиваше; а когато спущаше ръката си, Амалик надвиваше. А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Мойсея, и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така щото ръцете му се подкрепяха до захождането на слънцето. Така Исус порази Амалика и людете му с острото на ножа. Тогава рече Господ на Мойсея: Запиши в книгата за спомен, и предай в ушите на Исуса, това, че ще излича съвсем спомена на Амалика под небето. И Мойсей издигна там олтар, който нарече Иеова Нисий (Господ, наше знаме).
Сега може някой да запита каква е връзката с народните будители и какво общо има тази библейска история? Сигурно ще ви е интересно да научите, че патрон на народните будители и техен пример е Йоан Рилски, прекарал живота си в пост, молитва и служба на Бога и ближния. Известен е със своето смирение, скромност и желание да бъде угоден на Бога. В своя завет към идните поколения, светецът пише: „И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде? Много са Неговите благодеяния към мене, понеже от Своята света висота погледна милосърдно на моето смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко - не аз, а Христовата сила, която е в мене - защото от Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва.“
И така, ако в нечие съзнание будители са само бунтовниците и революционерите като Ботев и Левски, нека не забравяме, че в основата са Йоан Рилски, Климент Охридски и Паисий Хилендарски, мъжете на молитвата, поста и вярата. Онези, чиято първа грижа беше да познават Божието слово и да го преписват, за да стигне до следващите поколения. Когато мислим за тях и техния завет днес, с преклонение признаваме, че са успели.
За да затворя кръга, ще се върна на примера с Мойсей, Аарон, Ор и Исус Навиев. Изводът е повече от очевиден, поне за мен. За да има победа на бойното поле, молитвените ръце на Мойсей, който държеше Божия жезъл, трябваше да бъдат издигнати високо. Той беше човек и се уморяваше, затова имаше нужда от помощници. Без да мислят дали имената им ще се знаят или помнят от следващите поколения духовниците Аарон и Ор подкрепяха ръцете на Мойсей в знак на разбиране, съпричастност и реална помощ. Нима мислите, че една бойна победа е възможна, без духовната война да е спечелена? Едва ли?!
Народните будители на България в лицето на Йоан Рилски, Климент Охридски, Паисий Хилендарски и хилядите безименни монаси, прекарали живота си в молитва, посвещение и преписване на Словото, са могъщите рамене, върху които стъпват Левски, Ботев, Каравелов, Чинтулов и техните съмишленици, за да я има свободна християнска България и днес.
Въпросът към нас е: Будни ли сме? Готови ли сме за битка? Стояли ли сме на колене на върха на планината, за да бъдем в състояние да слезем и размахаме мечове в долината, изправяйки се пред реален противник?
Коя битка е по-важна и страшна? Тази на планината, когато никой не те вижда и не знае, че прекарваш часове в молитва или дни в пост, или на бойното поле срещу видим противник?
Може ли да се воюва в долината без подкрепата на молитвената група в планината? Ценим ли се едни други? Готови ли сме да се подкрепяме безрезервно, без да очакваме награда, оценка, похвала?
Благодарни ли сме за молитвите на нашите предци, като не забравяме библейската максима, че Господ благославя за хиляди поколения онези, които са Му угодни? Готови ли сме ние да принасяме подобни горещи молитви за поколенията след нас, независимо дали ще ни наричат будители един ден?
Благодаря на Бога за народните будители на България жертвали своето удобство, за да живеем в християнска страна с традиции. Благодаря Му за онези будители, които са пролели кръвта си, без да скъпят живота си, за да ни има днес. Благодарна съм за молитвите на моите собствени предци, които са ми предали скъпоценната вяра в Господ Исус Христос, като единствен истинен Бог и път към Отца, за да я споделям с тези около мен.
На 1 ноември България празнува с факелни шествия, за да си припомни, че светлината и огънят са сила, затова няма как да не цитирам крилатия стих на народния будител Иван Вазов: „Не се гаси, туй що не гасне!“
Но финалните думи са на Господ Исус Христос: „И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, [в който Човешкият Син ще дойде].“
Има ли будни в най-мрачния час на нощта, когато всички са заспали?
НАЙ-НЕПРОГЛЕДНО Е ПРЕДИ ЗАЗОРЯВАНЕ...
Честит празник, България!
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите