Вторник, 07.12.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Два вида надежда

Main Pic
Публикувана: 07.11.2021
Автор: Ваня Дуцова
Прочетена: 354
Коментари: 0
Когато бях млада девойка, на 18 години, си живеех живота и  го харесвах. Имах любящо семейство и по-малък брат, с когото взаимно си оцветявахме емоциите. Имах отлична гимназиална диплома, четях много и с удоволствие, предстоеше ми да замина за София, където вече бях приета да продължа образованието си. 
 
Излизах с приятели, свирехме с китари и прекарвахме супер. Баща ми посещаваше изискани заведения, купуваше най-скъпите марки алкохол, кафе и цигари, тъй като беше под неговото достойнство да ползва евтините от магазина. Бях неговата гордост и многократно ме е канил да бъда негова дама в заведенията, където вечеряше. Познавах доста музиканти, тъй като в този вид заведения имаше оркестри на живо. Едно лято бях поканена да участвам като певица в една вокална група за един сезон на морето.
 
Семейно се радвахме на добро здраве, понякога с приятелски трапези в къщи, главно от адвокатските среди, където логиката и аргументираното мислене бяха на почит. Родителите ми имаха добра работа и допълнителни доходи, постигнати с много извънреден труд.
 
Като награда за отличния ми успех бях изпратена от родителите си на 20-дневна екскурзия в чужбина. Имах приятел, когото родителите ми харесваха, който започна да говори за нашето общо бъдеще и създаване на семейство след време.
 
Родителите ми никога не са били членове на партия, но от училище, като съвестна пионерка и комсомолка знаех, че обществото ни върви към "светлото комунистическо бъдеще"  НЕ БЯХ БОЛНА, БЕДНА, НЕЩАСТНА ИЛИ В СОЦИАЛНА ИЗОЛАЦИЯ.  Харесвах  настоящето си в здраве, семейство, приятели, гадже, имах си любимо хоби и забавления. Никога не ми е било отегчителни и скучно. Нямах навика да се сравнявам с някого или да завиждам. Често пъти седяхме в дискотеката след танците с ароматна цигара и чашка хубав коняк и мечтаехме с моите приятели.
 
БЯХ ПЪЛНА С НАДЕЖДА И ПЛАНОВЕ ЗА БЪДЕЩЕТО, но не познавах Бога. Не вярвах в Него, нито изпитвах нужда от това. Не знаех защо, но тогава, в тази толкова динамична за плановете ми година, дълбоко вътре в мен звучеше един въпрос: Къде е истината и в кого е надеждата? Даже не знаех защо се питам? Нито съм била пълна с разочарование, нито съм била в безнадеждна ситуация дотогава.
 
Пушех и си пийвах, не защото изпитвах нужда, а просто за компания със стойностни и добри приятели, сред които ми беше добре. Повярвах в Бога по изключително интересен начин, когато само за една вечер убежденията ми за Него претърпяха тотален обрат, защото Той избра да дойде в живота ми, даже и без да съм Го търсила. Разбрах, че Той е Пътят, Истината и Животът. Разбрах, че едно от имената Му е Жива надежда. Тогава аз избрах да Го поканя в живота си и да Го следвам.
 
Започнах да посещавам Евангелската църква в родния си град. Тръгнах да споделям тази Божия надежда с приятелите си. Но как приема надежда някой, който няма нужда от такава? По простата причина, че животът му си е наред! Как да обясня на озадачените ми приятели и родители, че не виждам защо да продължавам да пуша или да си пийвам, при положение, че никой не ми е забранявал?
 
ХОРАТА ОКОЛО МЕН НЯМАХА НУЖДА ОТ МОЯТА НАДЕЖДА, КОЯТО СЕ ОПИТВАХ ДА ИМ ДАМ. Отне ми време, за да го разбера.
 
Отидох да уча в София и там продължих да посещавам църква, където намерих много нови приятели. Но не загубих връзката и със старите, от родния ми град. Не им споделях вече за Христос - надеждата, защото никой от тях  не изпитваше нужда от това, което исках да им дам. 
 
Бях много впечатлена от една жена, служеща на младежите в църквата в София, която и аз посещавах тогава. Жената беше засмяна, мотивираща, а за нас, младежи и студенти, беше пример в много отношения. Тя постигаше с лекота всичко това, което аз не можех. Свидетелството на живота ѝ беше изключително успешно. Възхищавах ѝ се. Няма да забравя как една нощ заспах с мисълта за всичките нейни прекрасни качества. Възхищавах се, не ѝ завиждах, но бях пълна със съжаление за моите неуспешни опити да ѝ подражавам.
 
Тогава сънувах сън: От едната страна видях прекрасна червена роза, която ухаеше чудесно. Видях на другата страна сняг и в него едно кокиче, люшкащо нежни листенца. Помислих си, кой ще погледне кокиче, при наличието на роза? Кокичето е с толкова къса дръжка, нетрайно и без ярко изразен аромат. Събудих се и тогава в сърцето ми толкова ясно дойде Божието откровение за мен, моя живот и служение в бъдеще! 
 
Сякаш чух думите Му: "Не съжалявай, че не си червена, ароматна и атрактивна роза! Създал съм те кокиче! Когато снегът падне, кокичето е първо, което с нежните си листа пробива снега над него. Кокичето е символ на надежда! Носи радост и сигурността, че въпреки виелиците и преспите през зимата, пролетта настъпва. Няма да намериш кокиче през късна пролет, лято или есен. Надеждата съм АЗ, давай на хората МЕН! Давай от Моето, то няма да свърши никога!"
 
От този момент нататък разбрах огромната разлика между двата вида надежда. Приятелските пожелания и добри думи могат да повдигнат настроението на някого, но само ХРИСТОС - ЖИВАТА НАДЕЖДА има силата, желанието и любовта да преобърне невъзможните ситуации във възможни! С този Божий вид надежда отидох преди години и споделих Христос със семейството и приятелите си в моя роден град, и те Го приеха. 
 
Човешката надежда от една страна и свръхестественият дар на Живата Надежда - Христос, са несъпоставими. При първия вид надежда - ЧОВЕШКАТА, се опитваш да помогнеш и позитивно да мотивираш някого! Това е добро, имаме нужда от добронамереност, но тогава зависиш от себе си, доколко добре ще се справиш, доколко добре ще обясниш, за да може човекът насреща да разбере. Ние имаме нужда и от БОЖИЯТА надежда - свръхестествения дар на Светия Дух - Живата  надежда. 
 
От личен опит ви казвам, че там, където другите виждат задънена улица, вие ще видите изход! И няма да ви е трудно да го видите! Естествено е! Но естествено за очите на вярата в теб! Не вярата в теб самия, а вярата и доверието в Него! Тогава ще даваш Надежда и няма да свършва, ще даваш и ще се чудиш къде да събираш преумноженото! Ще виждаш живот зад чутата смъртоносна диагноза, ще виждаш идващото изобилие, нищо че сега броиш стотинките си за хляб. 
 
Няма да чакаш някой да те подканя да си доброволец, ти ще търсиш възможност да си такъв.
 
Няма да се оплакваш от лошотията и злобата на хората, защото по един път ще идват към теб, но по седем пътища ще бягат.  
 
Няма да имаш нужда от специалисти по гонене на лоши мисли, защото имаш Личността на Надеждата с теб!
 
Аз я имам, искам да я дам и на теб! 
 
Точно днес, в твоята безпомощност и влошено здраве, в страха ти за утрешния ден, семейството и децата ти, незвисимо от радостите и тъгите, успехите и провалите ти, ЛИЧНОСТТА на НАДЕЖДАТА - Христос, желае да бъде с теб! Ще ГО поканиш ли?
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg