Вторник, 25.01.2022

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Когато Бог ни изпитва

Main Pic
Публикувана: 06.12.2021
Автор: Димка Тенева
Прочетена: 386
Коментари: 0
Понякога срещаме християни, които не приемат за нормално, че в определени моменти може да се чувстваме слаби, несигурни, душата ни да страда или да скърбим, защото преживяваме нещо. Те са убедени, че щом сме християни, винаги трябва да сме „железни“. Но реалността е различна. 
 
Ако минаваме през „ад“, разбира се, не трябва да спираме да вървим напред и да не оставаме там. Не трябва просто да стоим и да оплакваме състоянието, в което сме попаднали!  Тогава е необходимо да използваме всяка възможност и всеки подходящ начин, за да подобрим душевното си състояние. 
 
Като всеки нормален човек ще имаме моменти, в които няма да можем да направим нищо, за да спрем случващото се, да го променим или да го пренасочим. Ще попадаме в ситуации, които са болезнени, ще се чувстваме безсилни и няма да можем да се намесим; ще се чувстваме като в задънена улица. Единственото, което ще можем да направим е, да търсим помощта на Господа, който да успокои нашата душа. И Той ще го прави! 
 
Всички бихме желали винаги да имаме власт над живота си. Но реалността е, че това не винаги е възможно.
Това, че ще имаме моменти на скръб, на болка; това, че на моменти не можем да се примирим с дадена загуба от какъвто и характер да е тя, не означава, че сме слаби или не сме добри християни. Означава, че сме хора.
 
Библията ни казва, че Йосиф лежа в затвора, обвинен в престъпление, което не беше извършил. Това беше време, което Господ използва, за да го изпита. Планът на Бог бе той да живее в двореца на фараон, но в продължение на доста години Йосиф живя като роб. Именно в затвора, той срещна виночерпеца, който го представи на фараона. 
 
Нека не забравяме, че когато вървим с Бог, нашите възможности за успех се регулират от Неговия план, а не от действията на някой човек. 
Когато Илия извика огън от небето, всички му се възхищаваха. Но след това, той преживя години на глад и най-близкият му приятел беше бедната вдовица. Заедно с нея, той трябваше да се доверява на Бог за ежедневната си храна. Илия научи важни уроци за смирението, божественото водителство и как да се доверява на Бог по време на нужда – неща, които нямат голям смисъл за естествения човешки ум.
 
Когато Бог гради нещо важно, Той отделя време да положи здрава основа.
 
Не трябва да забравяме, че времето, в което израстваме, са моментите, в които Бог ни изпитва. Точно тогава Бог изгражда в нас здрава основа, която ще ни дава стабилност в бъдеще и излива благословения, които е имал предвид да ни даде.
 
Нека да си „вземем“ изпита!
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg