Седнал пред камината, Камен гледаше как внукът му се приготвя за студентския празник на 8-ми декември. Топлите огнени пламъчета танцуваха пред него и той мислено се принесе в годините назад, когато по-малката му сестра с вълнение се приготвяше за студентския купон. Това беше нейният първи студентски празник. Разликата във възрастта им беше само 3 години, но той винаги беше по-уравновесеният, по-мъдрият, по-зрелият. Казармата му беше помогнала да взема решения и да бъде отговорен, а и родителите им бяха възпитани и образовани хора, които силно вярваха в Бога и осигуриха на децата си много добро християнско възпитание.
Като по-голям брат, особено след ранната смърт на баща си, Камен бе загрижен за своята по-малка сестра, която идвайки в столицата, започна да граби с пълни шепи от свободата на студентския живот и това все повече го притесняваше. Опита се да ѝ припомни как, когато тя беше на 12 години, рецитираше Псалом 1-ви пред всички в църквата. През последните два дни ѝ повтаряше постоянно:
- Рени, моля те, присъствай само на тържествената част в Университета, не отивай след това на купона. Забрави ли какво пише в този Псалом? Ти самата си го казвала толкова пъти? "Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите, и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи..." (Пс. 1:1 БЛБ). Забрави ли го? Вие още не се познавате, не знаеш какви са състудентите ти! Там ще има цигари, наркотици, алкохол, танци, секс! Това са хора без задръжки, ти си като цвете между тях? Какво общо има светлината с тъмнината, какво общо има праведния с неправедния? Чуй ме, Рени! Бог ни е определил да бъдем Сол и Светлина! В църквата ще има специално младежко празненство заради студентите! Ела с мен, ще си празнуваме, ще хвалим Господа, ще има игри, викторини...
Всичките му усилия да я предпази, бяха напразни. Отпивайки бавно глътка от ароматичния чай, Камен си спомни как Рени блъсна с досада вратата след себе, си за да избяга от братските наставления, които я задушаваха. Сестра му бе силно впечатлена от новата си компания и се чувстваше много свободна и истинска. Отдавна искаше да дойде в София, да учи в Университета и да лети като волна птичка. Първият месец, заради брат си ходеше на църква, но чакаше с нетърпение службата да свърши.
Почти целият ноември Рени си намираше причини да не посещава църквата и нямаше как Камен да не забележи, усещаше нейното охладняване. Тя спря да чете Библията, да се моли, все повече стоеше пред огледалото, ставаше суетна и раздразнителна, и това започна да го тревожи. Днес, в навечерието на 8-ми декември, стоейки до топлата камина, всички тези спомени изплуваха в съзнанието му. Камен си спомни как след нейното решително излизане с новата компания, той тръгна с бавни стъпки към църквата, която посещаваше. Настроението и радостта му бързо се възстановиха, след като с чудесните приятели (младежи от цялата страна), започнаха да хвалят Бога, да се радват и да Му благодарят.
Всичко беше прекрасно, благословено и хубаво до онзи момент, който никога нямаше да забрави. След като свърши благословеното тържество в църквата, той вървеше щастлив към квартирата и си мислеше, колко много е загубила Рени, че не е дошла с него. Камен наистина не знаеше колко много е загубила тя, до момента, в който не се спъна в нещо увито на земята пред входа на квартирата. Когато се вгледа внимателно в тъмнината разпозна босото, елегантно краче на сестра си и обувката ѝ, до него. С треперещ глас промълви името ѝ, грабна я бързо в ръце и светкавично я внесе вътре. Положи я внимателно на леглото и видя тъжните ѝ, разплакани очи. Гримът се беше размазал по красивото ѝ лице. Тя умолително гледаше към брат си и с дълбока тъга, болка и съжаление, прошепна:
- Бате, не трябваше да отивам! Трябваше да те послушам! Съжалявам, моля те, прости ми!
Приведен над нея, Камен бършеше сълзите ѝ. Прегърна я братски и нежно я успокояваше:
- Всичко ще се оправи! Прощавам ти! Обичам те! Знам, че съжаляваш!
Докато разказвам тази история, си мисля колко християни, момчета и момичета, мъже и жени, са предупреждавани от Светия Дух, предупреждавани са от Божието Слово, предупреждавани са от пастири и родители, и въпреки това са правили неправилни избори, вземали са неправилни решения. ЗАЩО? Защото са проявявали непокорство, защото не се страхуват от Бога и Словото Му! А То бие като камбана в ушите ни. Бог иска да подготви всички за Вечността и се обръща специално към младите хора: Весели се, младежо, в младостта си и нека се радва сърцето ти в дните на младостта ти; ходи по пътищата на сърцето си и според каквото виждат очите ти! Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд (Екл 11:9 БЛБ). Защото всички ние трябва да се явим пред съда на Христос и всеки да получи заслуженото според доброто или злото, което е извършил с тялото си (Второ Коринтяни 5:10 НП).
Скъпи приятели, най-нещастните хора, които са загинали, са тези, които е нямало кой да предупреди, но още по-нещастни и жалки са онези, които са били предупредени, но въпреки това са пренебрегнали предупрежденията! Всеки сам избира как да живее, в какво и в кого да вярва. Видяхте в разказа ми по-горе, че двете деца са израснали в един дом, имат едни родители, възпитавани са по един начин, ходили са в една църква, но единият е срещнал Исус и е взел решение да ходи с Него, защото Го е познал, разбрал е, че Христос е Бог и, че е умрял за него.
Рени, другото дете е стигало до църквата, правела е това заради родителите си. 20 години без да види и познае Господ Исус Христос! За съжаление има хиляди хора, които никога не са видели Божията любов и никога не са познали Исус! Живеем в специално време, в което ще се наложи да решим, дали ще бъдем акредитирани посланици на Бога, тук на земята или ще кажем като Петър: "Тоя не Го познавам, никога не съм Го виждал! Не съм от тях, от християните!"
Можем ли да живеем в света, но да не сме част от него? Може ли хората да виждат в нас по-различни хора и без думи животът ни да говори за небесното възпитание, което имаме по линията на нашия Небесен Баща?
Преди повече от 40 години аз бях моряк във Военноморския флот. Бях откроен като по-различен от всичките няколкостотин матроси. Бях първият от моя набор, който беше взел изпита за допуск за носене на самостоятелна вахта. Получих награда, освен почетна значка и 5 дни отпуск от Командира на Дивизиона. Това Божие благоволение, което беше върху мен, ми донесе още много награди и отпуски. Командният състав виждаше, че има разлика между мен и другите. Най-много негодуваше дяволът и търсеше подходящите хора, които да използва срещу мен, за да ме нарани като Божий син и да ме ограби. Не съм в състояние сега да опиша всичко, но неговият хитър план почна бързо да сработва. Разбраха, че съм евангелски християнин и че ходя в протестантска църква. Дойдоха първо пустинните изкушения, както при Исус. Помощник-политически, Военно контра разузнаване, Партиен секретар, ЗКПЧ, всички правеха опити да ми предлагат преместване, в който ВУЗ си избера, но само да се откажа от Духовната академия. После дойдоха заплахите, компроматите, последваха опити да ме принудят да правя компромиси с вярата си. След всичките им извращения и гаври, приложени спрямо мен, дойде времето за наказания, за лишаване от свобода, за съдебни спектакли със силно фрапиращи обвинения, като изменник на Родината, аполитичен тип, изключване от Комсомола и т.н. Няма да ви разхождам из различните места и затвори, където съм бил повече от пет пъти, но искам да кажа на това последно поколение християни:
Ако сте решили да ходите с ГОСПОДА, НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ И НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ! Може да дойдат много по-тежки и по-страшни времена, но Бог ще бъде с нас! Никой не може да ви накара да правите нещо насила! Стойте твърдо в ГОСПОДА и ще видите Неговия велик план в живота си!
Мина време, аз видях защо Бог беше допуснал да мина през всичко това. Искам да ви насърча, че където и да бях, Бог бе с мен и навсякъде създаваше обстоятелства, които работеха за мое добро! Сигурно знаете стиха: "ВСИЧКО СЕ СЪДЕЙСТВА ЗА ДОБРО НА ТЕЗИ, КОИТО ЛЮБЯТ БОГА!" Запомни, скъпи читателю! Бог те е създал, като най-висше Свое творение - ТИ имаш СВОБОДНА ВОЛЯ! ТИ ИЗБИРАШ!
Преди 20 години едно семейство християни от Варненската петдесятна църква ми разказа следното:
- Имаме един съсед, на когото правим много и различни услуги. Един ден той се обърна към нас с думите:
- Вие сте много добри хора, услужливи, внимателни, трудолюбиви и децата ви са възпитани усмихнати, вежливи. Постоянно дворът ви е пълен с гости. Радвате се, играете, имате много приятели, кажете каква е тайната?
- Нищо специално - отговорихме ние. - Християни сме, обичаме, прощаваме. Това е, което искаме хората да правят на нас, и ние се опитваме да го правим за тях. Така ни учи Христос и ние така възпитаваме децата си!
Тогава той замислено ги погледнал и попитал:
- Исус Христос може ли да прости на всеки за всичко?
- Разбира се, че може! Стига човек да се покае и да Го помоли!
- Чуйте, аз бях военен офицер, зам.-командир на СК "Дръзки". Преди години имаше едно момче моряк. Умно, добро, възпитано момче, но беше християнин и вярваше в Бога! Той не беше религиозен, а силно вярващ в Бога! Знаете тогава какви бяха времената, бяхме атеисти, комунисти. Аз много го ненавиждах, защото каквото и да правехме, не можахме да го пречупим и да го отделим от Бога и от църквата. Но аз съм много, много виновен пред него. Много го тормозех, измъчвах, наказвах, репресирах. Пратих го в ареста, в затвора, в карцера. Много съм виновен пред това момче. Господ ще ми прости ли за това, което съм му причинил?
- Каквото и да си направил, Господ ще ти прости, ако си искрен! А как се казва това момче? - запитали те.
- Любомир Шиваров, - отговорил той.
- Та това е нашият пастир, ще го зарадваме, като му разкажем историята ти!
Мили хора, трудът ни в ГОСПОДА не е НАПРАЗЕН! Стойте твърдо във вярата!
Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от какво да се срамува, като излагаш право словото на истината (2 Тимотей 2:15 БЛБ).
Бъдете благословени и стойте твърдо във вярата, като живеете безкомпромисно за Бога! Той със сигурност ще ви възнагради за верността!
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите