Петък, 28.01.2022

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Уверени в спасението

Main Pic
Публикувана: 22.12.2021
Автор: Йордан Пеянски
Прочетена: 333
Коментари: 0
Християнството в никакъв случай не означава само признаване на истинността на библейското учение. Християнинът трябва да се стреми към вяра, в която е напълно уверен в своето спасение. Да вземем за пример отношението към вярата на апостол Павел, когато той свидетелства: „Прочее, аз тичам не като след нещо неизвестно, удрям не като да бия въздух“ (1 Кор. 9:26)[2], „за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари“ (1 Кор. 2:12).
 
Библията казва за солунците, че благовестието им въздейства с такава сила в Светия Дух, че произвежда голяма увереност сред тях: „Нашето благовестие беше към вас не само със слово, но и със сила и с Духа Светаго, и с голяма увереност“ (1 Сол. 1:5). Вярата желае да предизвика тази увереност и в нас.
 
Каква радост изпълва сърцата ни, когато изпитаме блаженството от прощението на греховете: „Тъй и Давид нарича блажен оня човек, комуто Бог вменява оправдание без дела по закона, като казва: „блажени са ония, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити; блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях“ (Рим. 4:6-9). Увереността обаче може да бъде блокирана с течение на времето, ако определени грехове отново се върнат в живота ни, ако здраво сме се вкопчили в тях и действаме, сякаш всичко е наред. Тогава нещо не е както трябва по пътя на нашето освещение и очистване.
 
Можем обаче да прекрачим в духовната битка с пълна увереност в нашето спасение ако сме истински предани на Бога, ако здраво държим дара на изкуплението и помирението и ако водим живот в Неговия Дух, в Неговата светлина и в Неговата любов.
 
Не трябва ли и ние да признаем заедно с апостол Павел: „Зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е мощен да запази моя залог за оня ден“ (2 Тим. 1:12).
 
Колкото повече Иисус живее в нас, толкова повече обещанията от Светото Писание се превръщат в едно „аз зная“, в непоколебима увереност. И все повече се отварят очите ни за онова, което имаме в Иисус. Това е богатство, което непрекъснато се умножава. И ние напредваме от знание в знание, от истина в истина, от яснота в яснота, от увереност в увереност. Така говори ап. Павел: „Гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен.“ (2 Кор. 3:18). Не нашият разум, нито нашата воля вършат това в нас, а Божият Дух кара всичко това живо и уверено да расте и да се развива в нас. Увереността ни е гарантирана от Словото. Нека представим само една малка част от онова, което знаем:
 
– „Като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът“ (Гал. 2:16).
 
„Като знаете, че не с тленни неща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите, но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос“ (1 Петр. 1:18).
 
„Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно“ (2 Кор. 5:1).
 
– „Като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас“ (2 Кор. 4:14).
 
„При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро“ (Рим. 8:28).
 
– „…като знаете, че към това сте призвани, за да наследите благословение“ (1 Петр. 3:9)
 
„Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е.“ (1 Йоан З:2).
 
– „Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ.“ (Рим. 8:38-39).
 
Чудесно е, когато вярата ни се превръща в твърдо убеждение и когато прилагаме в ежедневието онова, което сме познали чрез Божията мъдрост. Волтер (философ, хуморист и фанатичен отрицател на Бога) констатира като крайна истина следното: „Най-истинната дума в човешкия език се нарича „може би“.“ Горката светска мъдрост, за която последното стъпало на познанието е изразът „може би“ Противоположно на това, живата вяра ни поставя в състояние на пълна увереност. Господ Иисус категорично обещава: „Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми.“ (Йоан 10:28). „Който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот“ (Йоан 5:24).
 
Изпълнен с вяра, аз мога да кажа: „Уверен съм! Знам!“
 
Трябва да сме свързани с Бога толкова здраво, че да можем да кажем: „Никой, никоя сила в света не може да ме изтръгне от Неговата ръка!“ Моята увереност и радост от спасението се основават на това, че Той, живият Бог, дойде за мен в Иисуса Христа! Тогава кой ще бъде против мен? Можем заедно с апостола да възкликнем: „Какво, прочее, ще кажем на това? Ако Бог е за нас, кой ще е против нас? Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко? Кой ще обвини избраниците Божии? Бог е, Който ги оправдава. Кой е, който ще осъжда? Христос Иисус, Който умря, но още и възкръсна, Който е и отдясно на Бога, Който и ходатайствува за нас.“ (Рим. 8:31-34).
 
Ето още два библейски пасажа, които доказват възможността да знаем с увереност, че сме спасени.
 
…за да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване на греховете им“ (Лука 1:77).
 
„Сега, Владетелю, Ти пускаш слугата Си да си отиде в мир, според думата Си. Защото видяха очите ми спасението, което си приготвил пред лицето на всички народи; светлина, която да просвещава езичниците, и за слава на Твоя народ Израил“ (Лука 2:29-32).
 
Симеон видя с очите си спасението, защото спасението Е Иисус Христос, а не нашите собствени заслуги и какво ли още не, измислено от човеците и от демоните, за да ни държат в неверие и неведение по най-важния въпрос – спасението ни.
 
С тази чудесна увереност трупаме безценен опит в ежедневното общуване с Господа! Защото във всички житейски ситуации нашата вяра се крепи здраво на радостната увереност: „Но аз зная, Изкупителят ми е жив!“ (Иов 19:25).
 
 
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg