Да бъде Твоята воля, Господи!
Така се молим: Да бъде волята Ти, Господи! И често казваме: „Татко, разкрий ни волята Си, за да можем да я изпълним!“ Но нека не молим Бог да направи нещо, което Той вече е направил, или ни е заповядал ние да го направим. Можем да се молим за сила и кураж, защото най-трудната борба, която срещаме в живота си, е да намерим тази сила и този кураж, за да направим това, което Бог ни е призовал да направим.
А днес Бог ни призовава:
„Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса.“ 1Сол.5:16-18
В друг превод се казва :
„Винаги бъдете изпълнени с радост. Никога не спирайте да се молите. Каквото и да се случи, бъдете благодарни. Така иска Бог да живеете в Христос Исус.“
Три кратки и точни заповеди. Но тези кратки и ясни заповеди ни разкриват много за Божията воля в три важни области от нашето ежедневие.
Да се радваме, да се молим, да благодарим за всичко! Това е Божията воля за нас!
Само че в последно време все по-малко се радваме, нямаме време за молитва и думата „благодаря“ се чува все по-рядко! Това не е Божията воля за нас!
Всъщност ап. Павел ни казва да правим три неща по всяко време. Може би някои от нас имат проблем да вършат две неща едновременно, да не говорим за три, като всеки ден отново стартираме и трите. Нека не се притесняваме, защото за да изпълним тези заповеди, не ни са необходими нито физическа сръчност, нито специална координация в ежедневието ни.
Първата заповед: Винаги се радвайте!
Постоянното състояние на радост е възможно само ако имаме свръхестествена радост от Святия Дух, която извира отвътре.
Аз трудно изразявам радостта си публично, но се радвам в Господа, защото радостта в Господа е моята сила (Неемия 8:10). Ако искаме да живеем победоносен живот, то радостта в Господа трябва винаги да бъде в сърцата ни. Ако Сатана успее да открадне радостта ни, той открадва силата и победата ни. Затова радостта ни в Господа трябва винаги да пребъдва в нас. И ние трябва да изпитваме сърцата си да не би да сме изгубили тази радост. Защото когато нямаме сила от Господа и когато започнем да вършим нещата със собствена сила, тогава много бързо се изтощаваме и прегаряме. И спираме!
И ако днес Сатана е откраднал твоята радост, моля се, отвори сърцето си и нека Светият Дух да го напълни с небесна радост. Защото, един от плодовете на Духа е радост – „любов, радост…” (Галатяни 5:22). И в евангелието на Лука виждаме, че Исус се зарадва „чрез Светия Дух” (Лука 10:21), а в Деяния на апостолите виждаме, че след като Филип кръсти Етиопския скопец, той „възрадван продължи пътя си” (Деяния 8:39). Защо беше „възрадван” този скопец? Защото най-вероятно след кръщението във вода, Светият Дух слезе върху него и той беше изпълнен с Него.
Радвайте се! Някой ще каже: „В толкова трудно време живея. Има ли за какво да се зарадвам?“ Има, има много причини, поради които Божието Слово ни насърчава да се радваме. Ако вярваш в Господ Исус Христос, радвай се! Защото Бог ти е дал „покаянието, което докарва живот” Радвай се, защото Бог е отворил очите на сърцето ти, за те озари светлината на славното благовестие на Господ Исус Христос. Радвай се, че ти самият участваш в това благовестие и хора се спасяват.
Молиш ли се? Бог отговаря ли на молитвите ти? Ако Бог чува молитвите ти и им отговаря, радвай се, защото това е повод за радост!
Радвай се, защото си спасен и името ти е записано в Книгата на живота!
Радвай се, защото имаш привилегията да общуваш с Твореца на Вселената!
Радвай се, защото имаш Божието Слово, което е светилник на нозете, храна за душата и здраве за тялото!
Радвай се, защото Бог живее в теб чрез Святия Дух!
Радвай се на духовните дарби, таланти, здраве, с които Бот те е дарил! Ти имаш служение и можеш да служиш на Бога!
Радвай се на всяко благословение, което Бог е излял върху теб и целия ти дом!
Радвай се, че не си сам, че имаш духовно семейство, имаш църквата, където общуваш с братя и сестри в Господа. А Бог ни е обещал, че където дори двама или трима сме събрани в Неговото име, Той е сред нас. И това е повод за радост в Господа!
Най-големият враг на радостта ни в Господа е съмнението, страхът, стресът, безпокойството и отчаянието. Емоциите на този букет от чувства може да парализира и да изтощи и най-силната вяра. Натискът на обстоятелствата в живота ни може да ни обърка, може да ни разколебае. Точно в този момент не трябва да се предаваме на тези чувства, а да се обърнем към Бога, към нашия любящ Баща и към Неговото мощно слово, за да си върнем правилния фокус.
Ако има нещо, което Сатана мрази много, това е когато ние, вярващите, се доверяваме на Бога. Вместо това Сатана ни насърчава да се доверяваме на емоциите си. Той иска да вложим вярата си в страх, тревога, депресия и съмнение. Понякога отрицателните емоции са толкова силни, и често забравяме, че Бог е Този, Който е верен и надежден, а не чувствата ни. Забравяме, че Божията вярност е огнен щит и закрила за нас.
Ето защо, когато сме наранени, и радостта в сърцето отстъпва място на срах, безпокойство, отчаяние, немощ, нека да се върнем към Божието слово. Може това да е последното нещо, което искаме да правим. Със сигурност това е последното нещо, което Сатана иска от нас. Но това ще отмести фокуса ни от емоциите обратно към Бог. Божието слово има сила да отблъсква Сатана и сила , която да ни напомня за Божията любов към нас. Когато Сатана изкушаваше Исус в пустинята, Исус го прогони като цитираше писанията. Ние също го можем.
Непрестанно се молете!
Следващата заповед е да се молим непрекъснато. Никога да не спираме да се молим! Ап. Павел сигурно не е знаел колко натоварен може да бъде животът ни в 21 век. Истината е, че непрестанната молитва не означава винаги да затваряме очи, да навеждаме глава и да се молим на глас 24 часа в денонощието.
Молитвата без прекъсване означава поддържане на молитвено поведение през цялото време като осъзнаваме Божието присъствие, поддържаме постоянно общение и близки взаимоотношение с Бог Отец. Това е вълнуващият християнския живот- всеотдайно, всекидневно доверие в Божието снабдяване и грижа, въпреки, че не винаги разбираме това, което се случва с нас.
Непрестанната молитва е позиция на сърцето като непрекъсната и осъзната зависимост от Бога. Може да не коленичим и да се молим на глас, но можем постоянно да се доверяваме на Бог и да признаваме нашата пълна зависимост от Него в живота ни по всяко време.
Чувствате ли се понякога виновни, защото нямате достатъчно време за молитва всеки ден? Това е проблем , който тормози всеки, чийто живот е непрекъснато зает. Ние трябва да се научим да оползотворяваме добре случайните моменти: когато чакаме някого, когато отиваме от едно място към друго, или когато сме на място, където всичко, което се изисква от нас е да бъдем добри слушатели. В такива моменти е лесно да издигнем сърцето си към Бога и по този начин да получим свежа сила за живот и служение. По този начин ще можем да изпълним заповедта на Спасителя „Пребъдвайте в Мене!” и да бъдем покорни на апостолската заповед да „се молим непрестанно.
Независимо дали сме на колене, дали стоим прави, или седим, можем да използваме молитвата като възможност да черпим духовна сила.Наистина има голяма сила в молитвата на праведния . Молитвата има сила. Сила, която не променя Божиято воля, но настанява нас и хората, за които ходатайстваме, в Неговата воля.
В Яков 5:16 четем:
„Голяма сила има усърдната молитва на праведния.“
За мен молитвата е най-прекрасният Божи дар след дара вечен живот. Молитвата и животът ни трябва да бъдат едно цяло. Истина е, че ако нямаме време да застанем в молитва пред Бога, то ние няма да имаме време за нищо друго. Молитвата ни трябва да бъде винаги първото ни решение, а не последното ни средство.
Един от най-големите парадокси на християнската вяра е, че Бог иска да му казваме всичко, което става в живота ни, въпреки че Той знае всичко. Тогава защо се молим? Бог желае да говорим с Него. Бог желае да споделяме с Него нуждите си, болките си, проблемите си! Да , Той е всезнаещ, но жадува да общува с нас. Когато търсим Божието лице в молитва, укрепваме връзката си с Него. Това е най-важната причина поради която се молим.
За всичко благодарете! Вярвам,че благодарността е качество у човека, което толкова добре разкрива вътрешното му духовно и морално здраве.
В тази последна заповед ни се казва:
„За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас, вярващите в Исус Христос.“
Писанието набляга на това колко е важно да хвалим и благодарим на Бога за всичко. За всичко, защото ние нямаме нищо, което да не ни е дадено от Бог Отец.
Благодарността е повече от това да имаме достатъчно храна, приличен дом, добро здраве или финансова сигурност, защото всяко от тези неща може да бъде загубено за миг. Благодарността е да бъдем признателни на Господ за това кои сме в Христос, за Неговата жертва за нас на кръста, за Неговото прощение, за надеждата и радостта както тук, в земята на живите, така и за вечността, за постоянната Му защита, верният Му промисъл и пребъдващото Му присъствие.
Как да покажем благодарността си на Господ?
Животът на християните е живот на вяра, вяра в Господ, Който даде живота Си за нашето спасение.
Християнският живот е живот на любов. Любов не само на думи, но и в действие, защото любовта е действие, и то действие с жертва. Любовта е жертва.
Ако живея с вяра в Господ, Който даде живота си за моето спасение, ако върша делата Му, животът ми е благодарност към Бог.
Ако обичам по начина, по който Той ми е казал да обичам и се подчинявам на волята Му, тогава съм част от Него и животът ми е благодарност към Бог.
Ако съм ученик на Христос, ако споделям вярата си с другите, животът ми е благодарност към Бог.
Лесно е да благодарим, когато всичко ни е наред. Трудно е да бъдем благодарни в трудни моменти, но не е невъзможно. Данаил падаше на колене три пъти на ден, молещ се и благодарящ на своя Бог. Йона се моли с хвалебен глас, докато е в корема на рибата. Тези библейски герои, както и Божието обещание, че Той ще направи всичко да съдейства за наше добро и за Негова слава, ни мотивират да бъдем благодарни и в трудни моменти!
Много често като вярващи ние се отнасяме към Бога като че ли ни е длъжник. Не само, че не сме благодарни за това, което ни е дал, а искаме и повече. Смятаме, че Бог е длъжен да ни дава добро здраве, удобен живот, материални благословения. Разбира се, Бог не ни дължи нищо и въпреки това ни дава всичко. Нещо много повече, ап.Петър пише в 1Петр.2:9
„Вие сте избран род, царско свещенство, свят народ; народ, който Бог придоби, за да възвестите величието на Онзи, Който ви е призовал от тъмнината в чудната Своя светлина.“
Когато помним кои сме, можем лесно да откликнем с благодарност на Божията любов и Христовата жертва на кръста за нас независимо от обстоятелствата в нас и около нас..
Благодарността е отношение, което прославя Бога. Затова, когато Бог е готов да даде на народа си живот, изпълнен с изобилие в Обещаната земя, предупреждава във Второз.8:11 :
„Внимавай да не забравиш Господа, твоя Бог!“
Ние можем да кажем: „Благодаря Ти, Боже!“ по един съдържателен начин, само ако изразяването на благодарността е начин на живот.
Благодарим Ти, Господи, за всичко! Благодарим ти, Боже, и за най-малките неща! Благодарим ти за изгрева и за залеза на слънцето всеки ден! Благодарим ти за семействата ни, за съседите ни! Благодарим ти за тихото време, прекарано с теб, Боже, то е много ценно за нас.
Благодарим ти за жертвата на кръста! За Твоята любов. За кръстта, който понесе зради нас.
Благодарим ти за Вселената! Цялото Божие творение вдъхновявало благововение и благодарност пред Създателя. И днес Творецът на вселената, който контролира движението на галактиките, заповядва на слънцето да изгрява всяка сутрин и да залязва всяка вечер, държи в ръката си живота ни. Чудесата на вселената предизвикват в сърцата ни преклонение пред величието на Бог и ни мотивират да го славим и да Му благодарим.
Благодарим ти за сезоните! Благодарим ти както за снежните условия в природата, така и за сезоните в живота ни.
Благодарим на Бог за скъпите хора около нас, които Бог ни изпраща. Ние благодарим на Бог за скъпите братя и сестри, за които можем да кажем: „Заради него или заради нея животът ми никога няма да бъде същия.“
Благодарното сърце е здраво и щастливо! Когато насочваме вниманието си към добрите неща в нашия живот, това може да бъде полезно за телата ни, но когато насочваме благодарността си към Бога, това е полза за душите ни.
Със сигурност винаги ще има неща, от които да сме недоволни, но ако размислим, ще осъзнаем, че винаги има много повече благословения , за които да благодарим. И ние избираме да бъдем благодарни, защото негативното отношение ни ограбва. Със сигурност мърморещите и вечно недоволните губят Божиите благословения и разнасят обезсърчения на хората около тях. Когато истински сме благодарили на Бога за всяко благословение, тогава ще имаме много малко време да мърморим или да се оплакваме.
Божията воля за нас е най-радостното, най-светлото и най-щедрото нещо, което можем да преживеем. Истинската благодарност е отношение, което прониква във взаимоотношенията ни с Господ така, че непрекъснато да общуваме с Него в молитва, поклонение и хвала, и да Му служим с радост всеки Божи ден.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите