начало > Църква > Прощално слово за мама

Прощално слово за мама

Публикувана: 26.12.2021
Автор: проф. д-р Йосиф Димитров
Прочетена: 2162
Коментари: 0

Сподели

На 26 декември 2021 Катерина Димитрова или както е позната на много от вярващите в България, сестра Тинка Гурбалова, напусна този земен живот и се пресели в небесната Божия слава, за която тя ни напомняше много често. Имам честта и привилегията да бъда неин син!

Тя започва своя земен път на 9 февруари 1936 год. Родена е в християнски дом и още от дете приема Исус за свой спасител и става свидетел на Божии чудеса в нейния личен живот и в живота на близки и вярващи от църквата. Огромен духовен отпечатък в детската ѝ душа оставя п-р Харалан Попов, а като младеж в Бургаската петдесятна църква - служението на п-р Едуард Куриян.

Мама израства със здрава библейска доктрина и жажда за проявлението на силата на Светия Дух върху нея и църквата. Това е и едно от нещата, които забелязва у баща ми, Павел Гурбалов, младеж от църквата. Той също произхожда от християнски дом на петдесятни пионери, у когото Бог е вложил призив за служение. Двамата свързват живота си и посвещават своите сили, талантите си и най-доброто от себе си, в служение на Бога.

Бог ги дарява с двама синове. Независимо от гоненията, които комунистическата "Държавна сигурност" причини на родителите ни, ние израснахме щастливо под техните грижи. Първоначално, под ръководството на п-р Георги Чернев, баща ни, Павел Гурбалов, служи като дякон-проповедник и член на духовния съвет на Бургаската църква, а от 1969-1970 като помощник пастир на църквата.

За период от 5 години (1970-1975) п-р Гурбалов и неговата съпруга (майка ми и баща ми) поемат ръководството на църквата в гр. Ямбол. Там, докато ръководи седмичните женски събирания, майка ми израства и в проповедническото служение. Църквата ги обгръща с много любов, която те никога няма да забравят. Запазват специално място в сърцата си за цял живот от живота и служението си там.

От 1975 до 1984 год. семейство Гурбалови служат в Бургаската петдесятна църква. От сутрин до късна вечер църквата е всичко за тях. Няколко акцента бележат тяхното служение: личен контакт с всички вярващи чрез редовни посещения по домовете им или гостувания в пастирския дом, помазано проповядване, основано на Словото Божие и силата на Светия Дух. Провеждаха седмични молитвени събрания, седмични женски богослужения, ръководени от нашата майка, активна работа сред младежите, както и нелегално разпространение на Библии и християнска литература по домовете, извършвано лично от двамата. Плод на този техен неуморен труд и свръхестественото действие на Бога, бе съживлението, което църквата преживява през 1978 -79 год., както и нарастването на броя на новоповярвалите.

Поради всичко това, както и отказа на баща ни, п-р Гурбалов, да направи компромис под пресата на "Държавна сигурност", той е отстранен от служение през януари 1984 год. До него, вярно стои в пълно единодушие неговата съпруга, нашата майка, която му служи като утеха и опора в тези трудни моменти и години. И двамата бързо се адаптират и упражняват своето пастирско служение в малки молитвени групи и лични срещи с вярващите. Гонението върху тях двамата и върху нас, вече порасналите им синове, също водени от Божия призив за служение, продължи до самия край на падането на комунистическата система през ноември 1989 год.

От 1990-1994 год. родителите ни са възстановени в служение в Бургаската църква. Същият жар, плам и ревност характеризират тези двама Божии служители, които дори и не показват някаква умора от изживяното през годините на гоненията. Едно допълнително служение се прибавя към техния интензивен труд - евангелизации на открито в гр. Бургас и в Бургаска област. Навлизайки в пенсионна възраст, п-р Гурбалов и сестра Тинка оставят на бъдещите поколения една растяща църква, в която пулсира действието на Светия Дух.

За кратък период от време през 1995 год. двамата поемат пастирското служение в църквата в Ахелой и гр. Поморие, но през 1996 год. п-р Гурбалов преминава в Божията слава. Нито едно от тези преживявания не поклаща вярата в сърцето на майка ни, тази вярна Божия служителка. Докато силите ѝ позволяваха, тя проповядваше словото в женските събрания на Бургаската църква. Беше духовна майка на много християни, които търсеха общение с нея и съвет. До последно се раздаваше за другите. Живееше много скромно и благодареше за всичко. Изпитваше огромна радост и благодарност към Бога, че двамата ѝ сина, п-р Стефан Димитров и д-р Йосиф Димитров, както и нейните внуци, са в духовно служение и цялото ѝ голямо семейство е вкоренено във вярата в Бога. Това е наследството, което тя оставя на Божието дело в България и отвъд. Това са снопите, които тя предаде на Господаря на жетвата, влизайки в Неговата слава.

Тя пося, живя и опази вярата. Сега е нашият ред!

Сподели: