Четвъртък, 11.08.2022

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Блажената евангелска Мария

Main Pic
Публикувана: 30.12.2021
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 497
Коментари: 0
Православният богослов Вл. Лоски започва своята известна статия Panagia, посветена на дева Мария, с много интересни думи:
 
„Всъщност, ако се опитаме да се ограничим до историческите данни в стриктния смисъл на думата и работим единствено с установените от съборите догми, няма да намерим нищо освен термина Теотокос, чрез който Църквата тържествено утвърждава богомайчинството на светата Дева. Догматичното ударение на термина Теотокос, насочен срещу несторините, е преди всичко христологично: от отрицателите на богомайчинството се защитава ипостасното единство на Божия Син станал Син Човешки. Тук се има предвид конкретно христологията, но в същото време, индиректно, съществува и едно догматично утвърждаване на църковната почит към тази, която е родила Бога по плът. Казано е, че всички, които застават против значението на Теотокос – всички отказващи да признаят, че Мария притежава качеството, което благочестието й приписва – не са истински християни понеже се противят на истинското учение за въплъщението на Словото. Това трябва да покаже близката връзка между догмата и почитта, които в съзнанието на Църквата са неразделими. Ние обаче познаваме примери с християни, които докато по чисто христологични причини признават богомайчинството на Девата се въздържат от специална почит към Божията Майка поради същите причини не желаейки да примат друг посредник между Бога и човека освен Богочовека, Исус Христос. Това е достатъчно, за да покаже, че христологичната догма за Теотокос взета in abstracto, отделена от жизнената връзка между нея и почитта показвана от Църквата на Божията Майка не е достатъчна, за да оправдае уникалната позиция над всички творения приписвана на небесната царица, на която православната литургия отдава „слава подобаваща на Бога” (he Theoprepes doxa).    
 
Едва ли може да има съмнение, че когато говори за християни, които докато приемат догматичното определение теотокос в изцяло христологичен смисъл, поради същата причина се въздържат от специално поклонение пред девата Лоски има предвид протестантите. Неговата теза е, че това е недостатъчно.
 
Тук няма да навлизам в цялостен анализ на статията на Лоски. Личното ми мнение е, че в някои отношения (например необходимата безгрешност на Мария и нейното телесно възкресение и възнесение на небето), той не изразява единствената възможна православна позиция/традиция. По-интересeн е обаче един друг въпрос – дали протестантските приемания per se задължително водят до премахване на почитта към дева Мария. За целта аз ще се обърна към работата на д-р Тимъти Джордж.
 
Макар да е сравнително непознато име в България Джордж е богослов, който носи доста шапки. Той е декан на Besson school of theology, старши редактор на списание Християнството днес, редактор на поредицата Reformed commentary of Scripture и част от борда на съветниците към First things и Books & Culture. Освен това той участва активно в екуменическия диалог между християни от различни традиции. Джордж е председател на комисията за доктрина и християнско единство към Световния баптистки алианс и е участвал в съставянето на важния документ между католици и баптисти The Word of God in the life of the Church (1989), както и в изработването на общото становище между евангелски християни и католици за дева Мария Do whatever He tells you: the blessed Virgin Mary in Christian faith and life (2009).
 
Темата за дева Мария занимава Тимъти Джордж в продължение на много години. Макар до този момент да не е публикувал цялостна книга за нея, вижданията му са доста ясно изразени в множество статии и интервюта, които той е давал през годините. По собственото му признание той е израснал в църква, която не е отделяла особено внимание на дева Мария. Възгледите му започват да се променят вследствие на две влияния – изучаването на Библията, което му показва, че значимостта на Мария в нея е по-голяма от тази, която той наблюдава и професионалното му занимание с историческо богословие и по-конкретно с протестантската Реформация, от което той разбира, че реформаторите са отделяли значително внимание на Мария.      
 
В резултат на своите изследвания Тимъти Джордж започва да си задава въпроса:
 
„Възможно ли е обръщането на евангелските християни към по-широката християнска традиция да включва и място за Мария? Казано по друг начин, без да правим компромис с никое от основните евангелски вярвания, можем ли ние да повторим думите на Елисавета: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на утробата ти!” (Лука 1:42) или да бъдем на един дух с изпълнената от Духа девица от Магнификат: „Величае душата ми Господа, И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой. Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове”  (Лука 1:46-48).
 
Той продължава:”Почитта към Мария със сигурност не се отдава естествено на протестантите. Поради сложни исторически причини да бъдеш протестант е означавало да не бъдеш римокатолик. Да се почита Исус е означавало да не се почита Мария дори ако една такава почит е библейски основана и богословски обоснована. Но, както реформаторите са били готови да посочат, Мария е въплъщение на принципите "само вяра и само благодат", и по този начин съвременните протестанти, заедно с реформаторите трябва да я прославят в своето богословие и поклонение.”
 
Неговите лични наблюдения му показват, че той съвсем не е единственият, който е преживял подобна опитност и си задава подобни въпроси. Според Тимъти Джорж сред протестантите се забелязва растящ интерес към Мария, който може да се проследи в редица филми, книги, музика и богословски изследвания.
 
За Тимъти Джордж обаче подобен интерес към Мария в никакъв случай не означава безкритично приемане на това, което казват другите християнски традиции. Ако протестантите се интересуват от Мария те трябва да направят това именно като простестанти.
 
„Дошло е време евангелските християни да възстановят една изцяло библейска почит към блажената дева Мария и нейната роля в историята на спасението и да направят това именно като евангелски християни.”  
 
Какво означава това на практика? Джордж е доста ясен. Преоткриваното на Мария за протестантите трябва да стане на първо място на основата на библейското откровение – на това, което Писанието казва за нея. Това означава не само те да не казват за нея повече отколкото Библията им позволява, но и че не могат да си позволят да пренебрегнат нещо, което е казано. Залитането може да бъде и в двете посоки – и според него в момента все още е основно в посока на пропускане. На второ място Джордж предлага това осмисляне на дева Мария да бъде направено в контекста на по-широката обща християнска традиция, но също така и в контекста на специфичното за протестантите наследство на Реформацията, често изразявано накратко в т. нар. „sola” – sola Scriptura, sola fide, sola gratia, sous Christu и soli Deo gloria.    
 
Какъв е резултатът от това ще видим в следващата част.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg