Петък, 28.01.2022

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Благодарна зависимост

Main Pic
Публикувана: 07.01.2022
Автор: Р. Уилямс
Прочетена: 339
Коментари: 0
Писмото към евреите започва с най-дръзкото и най-ясното възможно твърдение за това какво е новото и различното в Рождество Христово. Бог винаги е общувал с хората по различни начини. Но ние се нуждаем да получим от Бога нещо повече от информация. Кулминацията на историята е изпращането на Сина: когато цялата информация е предадена, ние все още трябва да разберем, че целта на всичко това е взаимоотношение.
 
Накрая Бог говори чрез Сина, така че да можем да схванем факта, че истинското познаване на Бога, истинският отговор на Словото на обещанието и живота е въпрос на взаимоотношения. То означава да стана Божие дете. Следствието от това е, че самите ние се научаваме да говорим и да действаме по такъв начин, че и другите да пожелаят да споделят тези взаимоотношения.
 
Авторът на Посланието до евреите казва, че Синът е наследник на цялото творение. Синът е животворният принцип на цялата реалност. Синът излъчва и отразява неописуемата красота и светлина на източника, от който Той идва. Когато Синът се ражда сред нас Неговият неограничен, непресъхващ поток на светлина и слава, на интелект, ред и любящо съзерцание се излива в контейнера на един човешки ум и тяло. Чрез това, което Той след това прави в този човешки ум и тяло, възможностите на човешкия живот са завинаги променени и ние сме поканени на същото място в небето, което Синът заема от вечността. Това място евангелието според св. Йоан нарича „най-близко до Божието сърце.”
 
Авторът на писмото до евреите триумфално твърди, че по този начин нашата човешка съдба е да бъдем по-близо до Бога дори от ангелите. Християнските поети и мислители често са си представяли как ангелите се взират в нас с удивление – толкова маловажен материал, толкова ограничени възможности, такава способност за себеизмама и дребнавост и все пак такова обещание за бъдещето.
 
Взаимоотношенията са новото, което идва на Рождество, новата възможност да бъдем свързани с Бога така, както е свързан Исус. Но тук има една уловка и предизвикателство. За да достигнем до това славно бъдеще, ние трябва да научим как да бъдем зависими от Бога. Словото предизвиква у нас тръпки, особено у онези от нас, които сме горди, независими модерни хора. Ние говорим за „зависимите” хора със съжаление и загриженост. Ние мислим за зависимости от наркотици и алкохол, и сме обезпокоени от отношението на зависимост, което може да бъде създадено от подаянията и отчаянието. С други думи, ние мислим за зависимостта като за нещо пасивно или не съвсем свободно. Но нека за момент да погледнем нещата от другата страна.
 
Ако мислим за това, че сме зависими от въздуха, който дишаме или храната, която ядем, нещата изглеждат различни. Още повече, ако си напомним, че ние сме зависими от нашите родители. Те ни учат как да говорим и да постъпваме, и преди всичко как да обичаме. Зависими ми сме да получим всичко, от което се нуждаем, за да живеем. Има зависимост, свързана с това как да учим и как да живеем. Част от човешкия проблем е, че ние смесваме тези напълно удачни и даващи живот зависимости с пасивността, която може да ни пороби. Опитвайки се – напълно правилно – да избегнем пасивността, ние можем да бъдем уловени от фантазията, че нямаме нужда да приемаме и да се учим.
 
Това е причината Посланието към евреите да описва Сина по начина, по който прави това – блестящ, творчески, пълен с живот и разум. Синът е всички тези неща, понеже Той е зависим, понеже приема Своя живот от Отца. И когато ние най-накрая пораснем в пълнотата на Неговия живот, ние, подобно на Него, ще бъдем пълни с радост и без срам зависими. Ние сме готови да приемаме всичко, което Бог желае да ни даде, готови да научим всичко, на което Той иска да ни научи. Това е една изцяло творческа зависимост, напълно противоположна на пасивната. Това означава да бъдеш възможно най-близо до най-свободната дейност, която можем да си представим – Божията вечна любов, течаща през нас.
 
В някаква степен всички ние признаваме това, понеже всички виждаме нещо подобно в действие в нашия семеен живот и дори в приятелствата ни. Зависимостта един от друг, приемането и ученето са естествени неща, естествени изражения на близост и доверие. И все пак, след дългите векове човешки опит, ние сме създали цяла една култура, която е като цяло нетърпелива към ученето. Ние искаме да достигнем до момента, в който можем да кажем: Добре, това е достатъчно, зная това, което е необходимо – и относно приемането – ние не желаем да бъдем задължени на другите, а да бъдем независими.
 
Мога да чуя гласове от поколението на моите родители и прародители, които казват, че не желаят благотворителност, не желаят да бъдат задължени, не желаят да са подпомагани от държавата или от някой друг.  Тези твърдения показват едно щедро нежелание да се обременяват другите. Но това може също така да показва един копнеж за живот, който е изцяло контролиран от мен самия и не се нуждае от външна помощ.
 
Един от най-лошите ефекти на тази култура на нетърпеливост и гордост е това, което тя причинява на тези, които са най-очевидно зависими – престарелите, тези с физически или психологически затруднения или увреждания и, разбира се, децата. Ние изпращаме послание, че ако не стоиш на собствените си два крака и ако се нуждаеш от постоянна подкрепа, ти си аномалия. Ние ще се грижим за теб (с дълбока въздишка), но, честно казано, това не е идеалното положение.
 
 
 
Превод: Радостин Марчев
Следва продължение...
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg