Границата между Русия и Украйна се превърна в сцена на редовно напрежение след започналите през ноември 2013 г. протести, известни като Евромайдан, които завършиха със смяна на правителството в Киев, анексирането на Крим от Русия, война в региона на Донбас.
През последните седмици обаче това напрежение достигна нива, които отново сериозно повишават възможността за по-мащабна въоръжена конфронтация.
Въпреки че Москва вече беше планирала да разположи 100 000 войници на границата през април 2021 г., тя отстъпи през юни и напрежението не достигна дипломатическото въздействие, което сега провокира. През последните дни Обединеното кралство и Съединените щати обявиха изтеглянето на несъществен персонал от посолствата им в Киев, стъпка, която не беше последвана от Европейския съюз.
Вашингтон мобилизира 8500 войници в подкрепа на ученията на Северноатлантическия договор (НАТО) на територията, а други страни съюзници изпращат военни ресурси. Президентът на САЩ Джо Байдън дори заяви, че руският му колега Владимир Путин „ще изпита Запада и НАТО“ и „ще плати сериозна и скъпа цена“.
В Европа някои анализатори посочват френския президент Еманюел Макрон и обявяването на срещата му с Путин като един от малкото оставащи ресурси за постигане на мирно посредничество. „Русия не иска да вижда Украйна като неутрална страна, а по-скоро като съюзник“, казва руският анализатор Олег Игнатов.
Какви са шансовете за инвазия?
Въпреки интензивността на военните маневри на границата, украинският министър на отбраната Алексий Резников се опита да намали слуховете за война. „Няма причина да мислим, че [...] ще има военно нахлуване“, каза той. „Паниката и страхът привличат най-голямо внимание“, оплака се той, като спомена как международните медии отразяват ситуацията.
На масово ниво възприятието изглежда е различно. Анатолий Калужни, евангелски пастир от Киев, наблюдава „много чувства да бушуват в Украйна“, но най-ясно се откроява „страхът“. Това е „много естествено усещане“ в наши дни, но трябва да бъде „контролирано“, казва той във видео, публикувано във Фейсбук. „Бог контролира нещата и нищо, което може да се случи, не е без Неговата воля“, написа той.
Тези дни украинци демонстрират по улиците буквално с молба да „спрат” Русия. Руслан Кухарчук, президент на християнско гражданско движение и на асоциацията на християнските журналисти Novomedia, припомня, че през 2014 г. „руското правителство официално обяви, че няма да завладее Украйна, но за съжаление нямама причина да му вярваме, защото те окупираха Донецк, Луганск и целия Кримски полуостров“ . Гражданите в източноевропейската страна са подложени на „дълготраен стрес и очакване. Украинската национална валута поевтиня. Чуждестранните партньори отменят командировките си в Украйна”.
От другата страна на границата християните виждат по-малко вероятно руско нашествие. Такъв е случаят с Виталий Власенко, генерален секретар на Руския евангелски алианс, който каза пред Protestante Digital: „Мисля, че това е свързано с разговорите между Русия и НАТО и планираните военни учения в района. Продължавам да вярвам, че Русия не е страна на агресията”. Русия няма интерес да започне това, което може да се превърне в глобална война, смята той. „Според мен руското правителство би искало да има по-близки и приятелски отношения с украинското, но не знае как да го направи правилно и се опитва да го реши чрез икономически, политически и военен натиск“.
Говорейки за християните в Русия, Власенко подчерта, че „всички евангелски съюзи и организации, които са членове на Руския евангелски съюз, са миролюбиви към всички хора, те се отнасят към своите братя и сестри по вяра в Украйна, както и в други страни, с дълбоко уважение “.
Позициите на Москва са свързани с напредването на НАТО в Източна Европа, с новите членства в организацията за сигурност в Източна Европа: Румъния и България се присъединиха към алианса през 2004 г., Черна гора през 2017 г. и Северна Македония през 2020 г. В разговор с Съобщава се, че президентът на Финландия Саули Ниинистьо Владимир Путин е изразил искане да се върне към ситуацията от 1997 г., когато НАТО на практика беше ограничено до държави в западната част на континента.
Уилям Йодер, евангелски анализатор, живеещ в Русия, твърди в неотдавнашна статия, че „руснаците настояват да запазят добрите си чувства към своите западни съседи, включително тези отвъд Атлантика (...) Не съм правил научно проучване, но смятам, че 95% от руснаците желаят мирно решение на украинската дилема“, но това е трудно с нарастващото присъствие на съюзници на САЩ близо до нейните граници.
Той се надява на „финландизация“ на Украйна или поне на военно неутрална източна половина на страната. Кремъл е много отворен за подобни усилия; Украйна отново ще се превърне в мост между блоковете”.
Религията също е част от конфликта. Особено в сферата на Православната църква. През януари 2019 г. Константинопол даде пълна автокефалия и независимост на Киевската патриаршия, която още в края на 2018 г. поиска контрол на над 7000 енории в страната.
Евангелските християнски общности също не са застраховани от ефекта на климата на враждебност, в който живеят от години, като в социалните медии се публикуват силни мнения и от двете страни.
За повечето украински и руски евангелисти обаче надеждата за мир и изразяването на тяхната вяра надхвърля политическите разногласия. „Вярата не е игра на „може би да или не““, казва Виталий Власенко, като призовава „всички хора с добра воля да се обединят в молитва (...) Призовавам за твърда вяра и без съмнение в мирното разрешаване на този конфликт “.
„Ние се молим всеки ден в нашите църкви“, добавя той, „викайки към нашия Господ Исус Христос за мир и хармония на нашия европейски континент“. Сред исканията са „търсене на медиатори”. Всъщност Руският евангелски алианс вярва, че Световният евангелски алианс (WEA) трябва да се разглежда като посредник в конфликта.
През януари „украинските евангелисти организираха много молитвени кампании в местните църкви и в цялата страна“, казва Кухарчук. Евангелските телевизии дори излъчиха 24-часови молитвени програми. „Трудно е да се отговори какво би се случило, ако напрежението се засили… Разбира се, голяма част от гражданското население ще станат бежанци, търсейки спокойни места за семействата си. Стотици хиляди направиха това през 2014 г., като се преместиха в неокупирани райони на Украйна или дори в чужбина. Друга огромна част от обществото ще застане да защитава родната земя с оръжие в ръка”, отбелязва той.
Църквата на Калужни, пастир от Киев, е една от онези конгрегации, които „се молят за Украйна всяка неделя и със специално хваление“. Но посветените християни трябва да бъдат известни с това, че са „полезни за другите, като носят мир от Бога на околните“. Той е насърчен да види нарастващ брой „християнски свещеници, които служат в болници, в армията, както и доброволци“.
„Ако познавате и обичате Бога, ако обичате църквата, тогава нека се обединим в молитва, да се доверим на Бога и да запазим мира в сърцата си. Калужни се моли и за руския народ, руските църкви и дори за Владимир Путин: „Бог може да го спре“, казва пастирът.
Генералният секретар на Европейския евангелски алианс (EEA) Томас Бухер се оплаква, че „заплахата от инвазия създава още повече безпокойство, дори без да се случи никаква военна намеса“. ЕЕА „не иска да вижда повече насилие, смърт, унищожаване и нарушаване на правата на човека“.
„И Русия, и Украйна са суверенни нации, които имат право да живеят без страх от нападение, но също така са длъжни да живеят мирно като съседи“, казва Бухер. „Тъй като Русия анексира Крим и непрекъснато показва недоволството си, не е изненада, че Украйна търси помощта на други, за да бъде защитена от своя мощен съсед. По различни начини „всяка страна може да се почувства застрашена от другата, но това не е абсолютно никакво оправдание за конфликт“.
Европейският евангелски алианс съжалява, че „истината винаги е първото нещо, което става жертва в подобни конфликти“ и повтаря, че „трябва да се молим миротворците и защитниците на истината да говорят на висок глас както в Русия, Украйна, така и в автономните територии. Гордеем се с всички евангелисти, които играят такава роля в Украйна и Русия”.
ЕЕА накрая призовава отново „за молитва за всички, които живеят в страх от война, и за тези, които страдат в Източна Украйна“.
"Protestant Digital"
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите