Четвъртък, 28.03.2024
Предишната част можете да си припомните тук.
През шестдесетте и седемдесетте години на 20. век разпространяването на евангелието беше нелегално. Братя и сестри от чужбина успяваха с голям риск да внесат Евангелия през границата. От там доста християни бяха включени в разпространяването им в страната ни. Използвайки една командировка до Северна България от работата ми, се озовах в гр. Бяла Слатина. Там нямаше Евангелска църква. При контакта ми с хора от предприятието, до което бях изпратен по служба предложих Нови завети и Библии. Някои проявиха интерес, слушаха и си вземаха Евангелие, а някои - Библии. Разпространението беше безплатно.
Много скоро отново бях командирован в същия град и този път носех цял куфар с литература. Пристигнах с автобус до автогарата и докато се двоумях да чакам ли рейс до завода, дойде внушение в мен да тръгна пеша. По средата на пътя ме срещна една жена, отмина ме и след това извика след мен: „Ти ли идваш от Пловдив в завода?" Познала ме от предния път. „Слушай, носил си и си раздавал духовни книжки. Сега те чакат в завода да те арестуват. Не казвай на никого за срещата ни." И си тръгна.
28.03
Финландските църкви и законът за брака
28.03
Библията, Църквата и Израел
28.03
Божият суверенитет
27.03
Не съдете!
27.03
Въздаяние
27.03
Без було в Афганистан
21.12
Библейски стихове за пожелания по случай Рождество Христово
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
15.03
Китай изгони десетки южнокорейски мисионери
06.03
Защо Бог допуска болка в живота ни?
23.06
Слуги на клеветата
04.07
Право на отговор
02.12
Кралицата призова църквата на Англия да се справи с гей браковете
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
26.06
Всичко ли трябва да копираме от западното общество?
07.09
Твърде много мюсюлмани идват в Европа, според бившият архиепископ на Кентърбъри Джордж Кери
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите