начало > Християнски живот > Отношение, което наранява

Отношение, което наранява

Публикувана: 09.02.2022
Автор: Димка Тенева
Прочетена: 645
Коментари: 0

Сподели

Понякога, погледнато от нашата камбанария, всичко е наред, но защо хората ни казват, че отношението ни ги е наранило?

В други случаи сме потърпевши – казвали са ни, че сме „прекалено чувствителни“, че приемаме нещата „твърде лично“.

Всеки от нас е попадал в подобни ситуации.

Какво представлява словесното или емоционално нараняване? Много често човек не може да даде точни примери, но го усеща. Самите думи, тонът на гласа и непрекъсната критика на някой нараняват емоциите ни. Посланието, което този човек ни изпраща, е: „Аз те превъзхождам; Аз имам право да „съдя“ твоя характер, личността ти или действията ти по унизителен и пренебрежителен начин“.

Полезно е да направим разлика между еднократен инцидент и нараняващо поведение. Всички сме несъвършени създания, всеки е способен да нарани емоциите на другия.

В своето послание апостол Яков ни предупреждава, че езикът е „оръжие“, което може да използваме неправилно и да нараним други хора. Когато това се случи, е нужно извинение, покаяние пред Господа и много усилия това да не се повтаря. Но, ако нараняването се повтаря отново и отново, това не е просто неусетно прекрачване на границата. Човекът, който наранява, отказва да се покори на Божия авторитет и да промени поведението си.

Ето някои примери за коментари, които нараняват, ако са се превърнали в модел на поведение:

„Вечно не си щастлив“.

Точно като майка си/ баща си“.

„Все измисляш нещо да кажеш“.

„Харесва ти да обвиняваш другите, нали“.

„Държиш се с мен като с идиот …некомпетентен“.

„Имаш болен мозък“.

„Ти си луд/ глупав“.

„Никога не мислиш правилно“.

„Никой не би могъл да живее с теб“.

Тези думи на обвинение не са единственият начин за нараняване. Книгата Притчи говори за клеветници, подиграватели, лъжци и хулители. Всички те нараняват със своите думи.

Ето още няколко примера за това как редовното използване на определени думи и отношение може да подкопават увереността на даден човек и да го нараняваt.

Ако редовно се поставя под въпрос неговото мислене, преценка и решенията, които взема.
Ако умело се подкопава неговия авторитет или доверието в него.
Ако погрешно се представя пред децата му или пред други хора това, което е казал.
Ако се използват шеги, които са за сметка на човека или го нараняват.
Ако се злослови по негов адрес пред другите.
Ако бъде засрамван, обвиняван, омаловажават се чувствата му или това, което му се е случило .
Ако получава завоалирани заплахи.

Определено е признак на неуважение, ако този, с когото се опитваме да проведем важен разговор, заспива, мръщи се, игнорира ни, прозява се и въздиша.

Изговорените думи въздействат и понякога тяхната отрова може да ни повлияе.

Има хора, които се изкушават да обвиняват другите за нараняващите си изблици, като казват: „Толкова ме вбеси!“ или „Ти натисна копчето!“, или пък „Бях толкова стресиран“. Понякога тези хора се държат, все едно имат право да използват такива думи или да имат такова поведение. Това е липса на съпричастност към болката, която те причиняват. Вместо да покажат грижа, те критикуват другия, че е твърде чувствителен.

Да, в нашето обкръжение има хора, които ни провокират и непрекъснато „натискат копчето“. Стресът е истински и се чувстваме ядосани. Но ние сме отговорни за думите и за отношението си.

Повечето хора са чувствителни към грубите, остри, подигравателни, саркастични и нараняващи думи. И все пак, когато словесното нараняване се случва отново и отново, Библията е ясна, че този, който наранява, трябва да погледне навътре, в сърцето си.

Този, който се чувства наранен, не трябва да позволява неправилното отношение и нечии думи да го карат да се чувства без стойност и да определят неговата идентичност!

„… Пази сърцето си, защото от него са изворите на живота!“

Сподели: