Скъпи читатели, запознайте се с Иван и Вера Виденови. Те са семейство от 19 години. Имат 2 деца, момиче и момче, които са тийнейджъри. Пастири са на ББЦ "Нов живот" София от 8 години. Много обичат да се събират с братя и сестри и да общуват заедно в името на Христос. Имат специално служение, насочено към изграждането на младите хора в тяхната общност.
ЕВ: Скъпи пастир Ваньо и Вера Виденови, вие сте семейство, което ръководи младежка църква. Хората, които ви познават, знаят, че служите неуморно. Посвещението ви е искрено и се радвате на обичта и уважението на десетки млади хора, които следват вашия пример и отдаденост на Христос. Говорят за вас със завидна почит, което е огромен комплимент за вас и служението ви. Как го постигате?
Виденови: Младите хора се нуждаят от много внимание и искрено отношение. Те са много чувствителни към фалша и веднага усещат лицемерието. Днешните юноши копнеят да се чувстват разбирани и полезни. Желаят да общуват с по-възрастни от тях, които да ги ценят, без да ги осъждат, защото родотелите им са все по-заети с изкарване на прехраната и нямат време за тях. Тийнейджърите притежават много енергия, която обаче трябва да се насочи правилно, за да бъде използвана пълноценно. И когато енергията им се насочи в правилната посока, те самите се превръщат в добър стимул един за друг. Проблемът на много служители е, че твърдо бързо се уморяват от енергията на младите хора. Ние като семейство от църковни служители се опитваме да отделяме достатъчно внимание на младите хора и да ги разбираме. Прекомерната заетост и непрекъснати срещи често пъти ни изморяват, но въпреки всичко продължаваме да общуваме с тях заради плода, който предстои да пожънем в бъдеще. Твърдо вярваме, че всяка инвестиция, вложена за Божието царство, си струва труда, усилията и безсънните нощи. Знаем, че Господ никога не остава длъжен.
ЕВ: И двамата работите "светска" работа, възпитавате деца, ръководите църква, грижите се за вашето богословско образование и повишаване на квалификацията ви, за да бъдете максимално полезни сред тези, на които служите. Как ви стига времето за всички тези толкова важни и отговорни неща?
Виденови: Времето определено не ни стига. Често пъти си лягаме късно нощем, а сутрин ставаме рано за работа. Благодарим на Бога, че в това отношение ни подкрепя и въстановява силите ни, които често са на предела. Когато единият от нас е по-уморен или изтощен обикновено подкрепя другия и обратното, за да продължим да изпълняваме призванието, което Бог ни е възложил. Осъзнаваме добре, че с наши собствени сили не сме в състояние да устоиим. Тук се сещаме за свидетелството на Павел, че имаме сили чрез Христос, Който може всичко.
ЕВ: Децата растат неусетно и в един момент ни настигат и даже изпреварват. Как бихте коментирали напрежението, на което са подложени децата на църковните служители и пастири? Обикновено от тях се очаква да бъдат "светии и съвършени във всичко"? Често пъти са гледани под лупа и претенциите към тях са по-големи, отколкото към другите деца.
Виденови: Децата не трябва да усещат напрежение или натиск от страна на родителите си и още по-малко от страна на хората от църквата. Иначе последствията ше бъдат негативни и ще доведат до отблъскване. Родителите не трябва да имат прекалени изисквания към децата си, освен онова, което е необходимо за възпитанието им като нормални хора. Децата на църковните служители трябва да усещат подкрепа и разбиране от родителите си, без значение какво мислят и очакват хората като цяло. Ние мислим, че и децата на служителите трябва да бъдат оставени сами да стигнат до лична среща с Исус Христос. Когато казваме, че децата трябва да бъдат оставени сами да вземат решение, като стигнат до личната среща с Господ Исус, родителите трябва да разберат, че много често това се случва с посредничеството на някой друг човек, а не на тях самите. Ние ги обичаме и им показваме Христос, изявяваме им библейските принципи, но решението взимат те.
ЕВ: Какво смятате за манията или очакванията на църковните членове децата на пастирите да ги наследят в "служението" или непременно да изпълняват някаква роля в църквата?
Виденови: За нас подобно очакване е голяма грешка. Ние вярваме, че личната среща с Исус Христос ще насочи децата ни към тяхната сфера на реализация, в която да се развиват съгласно дарбите им, без непременно да се касае за църковно служение. Смятаме, че това се определя от Божието призвание, а не от хорските претенции. Очакванията предизвикват натиск, а Господ не насилва никого. Той призовава доброволци.
ЕВ: Вие разполагате с удивителна младежка група в църквата. Някои от младежите ви са студенти в Петдесятния факултет на ВЕБИ. Имате всички основания да се гордеете с тях. Как успявате да ги мотивирате да бъдат толкова активни?
Виденови: Това, което ние се стремим да правим, когато общуваме с всички младежи, е да ги водим до решението да имат лична среща с Исус. Когато успеем да ги доведем до този момент и до това познание, те придобиват желание да чуят гласа на Бога и да получат някакво откровение от Библията. Това ги мотивира да споделят както с нас, така и с другите около тях, че Господ нещо им е разкрил. Постепенно това засилва у тях жаждата за Божите неща. Ние просто ги насочваме, като ги насърчаваме да четат Библията и да общуват помежду си, както и да участват в младежките срещи за изучаване на Божието слово. За нас е голяма радост, че Господ ни е подарил младежки ръководители, на които спокойно можем да делегираме духовната работа с подрастващите и да им имаме доверие, че ще служат с цел изграждане ма Царството, а не да изтъкват себе си. Считаме това за огромно благословение от Бога и награда за труда ни, за което сме Му много благодарни.
ЕВ: Днес все по-малко младежи считат за нужно да се обвързват с брак, а предпочитат да живеят свободно, на "семейни начала". В тази връзка, според вас важна ли е ролята на предбрачното съветване?
Виденови: Много, много е важна! Служителят, който има призванието да съветва младите хора, преди това трябва да е спечелил доверието им, за да разберат важността на това служение. Ако младежите, които имат желание да свържат живота си, осъзнаят нуждата от такова съветване, те трябва да се чувстват свободни да се обърнат към църковните служители или младежки ръководители. А ние трябва да ги предразположим. Те трябва да задават въпросите, които ги вълнуват, независимо че днес вече има много християнска литература по темата за брака и семейството. Като пастири ние винаги сме готови да отговаряме на подобни въпроси и предразполагаме младежите от църквата ни да го правят, без да се страхуват от предразсъдъци. Библията е нашият основен наръчник. През изминалата седмица младежките ръководители от църквата ни бяха организирали импровизирани интервюта с млади хора, за да коментират въпросите за брака и семейството по случай Седмицата на брака. Можете да ги видите тук.
ЕВ: Има ли формула за щаслив, успешен и неразрушим брак?
Виденови: Няма. Щастливият брак е възможен само чрез Господ Исус Христос. Когато обичаш истински Исус Христос, тогава ще обичаш истински и партньора си, и ще можеш да се жертваш за него, защото сам Исус пожертва себе си за Своята невяста, Църквата както и за всеки един от нас поотделно!
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите