Четвъртък, 30.06.2022

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Бракът е посвещение и жертва - интервю с Ваня и Триф Трифонови

Main Pic
Публикувана: 13.02.2022
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 1228
Коментари: 0
ЕВ: Много Ви благодаря, че приехте да участвате в Седмицата на брака. За нас е чест да почерпим от вашия семеен опит. Каква е вашата визитка за онези, които не ви познават?
 
 
Трифонови: Казваме се Трифон и Иванка Трифонови. Оженихме се като студенти във Великотърновския университет преди 28 години, където Триф завърши английска фиология и по-късно богословие в Англия, а Ваня завърши история и география. И оттогава сме заедно. Триф и Ваня, така сме познати. Заедно, като добър отбор, не само в живота... Имаме три деца – Дебора, Моника и Стефан. Семейството ни расте, защото Деби и Мони вече имат свои семейства. Имаме едно внуче и съвсем скоро очакваме раждането на нашата внучка.
Двадесет години служихме в Български християнски студентски съюз, а от осем години сме пастори на църква „Нов живот“ във Варна.
 
ЕВ: В Седмицата на брака отново си припомняме централната роля на семейството. Представяте ли си свят, в който няма семейства? Възможно ли е семейната институция да изчезне трайно от обществото ни?
 
Трифон: Действително, днес семейната институция е в криза. За съжаление, семейството не е това, което е било преди 100 и повече години. Съвременната култура отхвърля необходимостта от брака и много двойки предпочитат да живеят „на семейни начала“. Но малко хора знаят, че в последните години интересът към брака се увеличава. От около 21000 брака на година през 2011, през 2019 браковете са вече над 29000. Разбира се, през 2020 те спаднаха значително заради рестрикциите за големи тържества, но тепърва предстои да видим статистиката за 2021 г. Семейната институция бе създадена от Бог с изнесен ритуал в красивата градина на Едем. Тя предхожда всички други човешки институции, но тя е много повече от това. Бракът е тайнство и безусловен завет на принадлежност, сключен чрез клетва и обещания. Аз съм убеден, че до установяване на новото небе и новата земя бракът няма да изчезне!
 
 
Ваня: Не мога да си представя свят, в който няма семейства. Семейството е оазис, крепост, църква, прибежище, пристан, уют, приемане, подкрепа, необходимост, доверие, покой, вдъхновение, почивка, място, където разкриваш сърцето си, оформяш характера си, формираш мирогледа си, намираш сили да продължиш напред..., и още толкова много други неща... Човек се нуждае от семейство. Семейството е едно от най-големите благословения, които Бог ни е подарил. Всеки човек копнее да има семейство. Всеки има своя идеал за семейството. Това е дълбоко заложено в нас от Бога. В семейството се изграждат взаимоотношения, които не можеш да имаш никъде другаде. Семейството е огледало, в което можем да видим себе си по различен начин. Бог създаде семейството и често семейството е аналог на взаимоотношенията ни с Бога, в църквата. Църквата ще устои до край. И семейството ще съществува като институция, докато Бог дойде отново. 
За себе си бих казала, че семейството ни е най-голямато богатство, което имаме. Не мога да си представя живота си без семейството ни.  
 
 
ЕВ: Когато говорят за вас, често приятелите ви изричат имената ви заедно „Триф и Ваня“, приемат ви като едно цяло. Това радва ли ви или не? Къде в брака свършва „аз“ и започва „ние“? 
 
 
Трифон: Много хубав въпрос. Бранислав Нушич казва, че когато се ожениш свършва твоята автобиография и започва твоята биография... Това, разбира се, е пресилено. С Ваня сме доста различни като темперамент, светоусещане и таланти. Но е вярно, че когато живееш с един човек, когото обичаш, ти ставаш едно цяло с него, започваш да мислиш като него. Неслучайно от много години насам, в разговор с някого често се случва да казваме едновременно едно и също нещо... Мисля, че „аз“ и „ние“ в брака ни ще си останат, но се стремим „аз“ да е подчинено на „ние“, а „ние“ да е подчинено на Него.
 
Ваня: Да, с Триф вървим заедно като комплект, и това ме радва. Често за мен казват „Съпругата на Триф“ или „Майката на Деби, Мони и Стефчо“ и това не ме обижда. Това не означава, че аз нямам своята идентичност. По скоро това илюстрира посвещението ми на семейството ни. Бракът не е соло изпълнение, а дует. В брака човек се учи да се справя с егоизма си и да служи на другия, да живее заедно с другия, да мечтае с другия, да се забавлява с другия, да служи с другия, да върви пътя с другия. Колкото повече „ние“ има в брака, толкова по-благословен е той, защото „ние“ е в множествено число. Колкото по-малко “аз“ има в мислите ти, реакциите ти, думите ти, толкова по-работещ е брака ти. Това не означава да пренебрегваш себе си, разбира се, а да помниш, че не си сам и че светът не се върти около теб. Мисля, че през годините все повече „аз“ прелива в „ние“, защото изграждайки взаимоотношенията си в брака, ние се научаваме как да бъдем едно – като мисъл, действие, копнеж... Бракът е да гледаме в една посока. Аз виждам едно, понякога другият вижда друго, но заедно ние вървим ръка за ръка като преодоляваме различията си.
 
ЕВ: Дълги години и двамата сте били служители към Български християнски студентски съюз, а сега водите църква „Нов живот“ във Варна. Какви са плюсовете и минусите да сте ангажирани ежедневно, заедно, в една и съща дейност, и как това повлия на семейството ви?
 
Трифон: Служения като БХСС и местната църква са голямо благословение, но и голямо предизвикателство, защото самите те съчетават много различни дейности. Затова, макар и винаги да сме били ангажирани в едно служение, сме си разпределяли работата според нашите силни страни и дарби. Понякога не се виждаме цял ден или дори по-дълго. Всеки ден в живота ни е уникален и изобщо не може да става дума за скука! Бог ме е дарил с много мъдра, грижовна и съобразителна жена, която много обичам и която ме обогатява духовно всеки ден. Затова ценя всеки миг, който имаме заедно. Също съм благодарен, че сме имали възможност да си помагаме в отглеждането на децата поради гъвкавото работно време. Децата ни израстнаха заобградени от посветени млади християни, които бяха модел за подражание за тях.
 
 
Ваня: Понякога мои познати реагират на това с репликата: „Не си ли oмръзнахте вече? Цял живот и вкъщи и на работа заедно“. Моят отговор винаги е бил „Не!“ Това да сме заедно в служението ни е благословение. Обичам Триф много повече от преди 28 години и го преоткривам постоянно, намирам нови неща, за които да му се възхищавам, ценя и уважавам. Ние сме добър отбор, макар и като индивидуалности да сме много различни. Умеем да съчетаваме нещата, така че комбинацията да е успешна. Понякога е трудно да отделим личното от служебното, но се опитваме да намерим баланс в това.
 
ЕВ: Вие имате три пораснали деца, две от които са вече семейни. Какво ги учехте и съветвахте като най-важно и решаващо при избора им на брачен партньор?
 
Трифон: Първо, разбира се, да изберат вярващ партньор. Второ, да живеят в чистота, да се подготвят за бъдещия си брак и да се молят за бъдещия си партньор. Когато нашата първа дъщеря навърши пълнолетие ѝ подарихме пръстен с надпис „Истинската любов чака“. Така ѝ напомнихме за обета за морална чистота, към който сме призовавали и трите ни деца. И трето, да са активни в служение. Много често Бог ни свързва точно с този, с когото имаме не само общ светоглед и ценностна система, но и общ копнеж за служение. Така стана с нас двамата, и същото се повтори с нашите дъщери. Когато първо търсим Неговото царство и Неговата правда, всичко останало (включително копнежа ни за съпруг или съпруга) се прибавя.
 
Ваня: С Триф се молим за брачните партньори на децата ни още от тяхното раждане. Това учихме и тях – да се молят, да чакат, да подготвят себе си за човека, с който ще свържат живота си, да бъдат мъдри в избора си, да се съветват с нас и с верни приятели преди да вземат решението си, да мечтаят за своя партньор, но да нямат свръхочаквания, да обичат щедро и да прощават милостиво. Учихме ги, че любовта не е чувство, а е акт на волята, че трябва да се грижат всеки ден за взаимоотношенията си, и че трябва да знаят с кое биха направили компромис и с кое не.
 
ЕВ: Макар и млади, вече сте баба и дядо, поздравления! Какво мислите за ролята и мястото на родителите при възпитанието на внуците? Изкушавате ли се да давате твърде много наставления на децата си относно собствените им деца?
 
Трифон: Благодаря! Някой e казал, че внуците запълват място в сърцето ти, за което не си знаел, че е празно. Съгласен съм с тази сентенция! Обичаме толкова много нашето внуче, а вече и второто, макар че още не сме го видели на бял свят. Благодарни сме за всяка възможност сега и вбъдеще, когато ще можем да общуваме с тях. Много баби и дядовци са отгледали децата си, защото родителите им са били заети или далеч от тях. Но никой не може да запълни липсата на мама и тати. Когато децата ни се женеха им казахме, че отсега нататък те ще вземат решенията си за всичко, включително за възпитанието на децата си. Понякога ни се иска да даваме непоискани съвети, но се въздържаме и мисля, че децата ни оценяват това. Мисля, че те се справят отлично в новата си роля на родители.
 
Ваня: Като баба и дядо се съобразяваме с правилата, които родителите на внучето ни имат у дома. Стараем се да даряваме обич и подкрепа. Опитваме се деликатно да даваме съвети без да се месим в идеите за възпитанието на децата. Те са чудесни родители. Радваме се, че можем да бъдем част от живота на внучето ни, но родителите са тези, които носят отговорност за възпитанието на децата. Учим се на това как хем да бъдем близо до тях, хем да не се бъркаме и да не се държим настойнически. Да имаш деца от децата си е голямо благословение. Благодарна съм на Бог, че ни е дарил тази благодат. 
 
ЕВ: По образование сте избрали филология, история, география и богословие. Книгите несъмнено са на почит при вас, като Трифон сам е и автор на две християнски книги. Опишете как успяхте да възпитате децата си в любов към четенето. Как книгите обогатяват отношенията в едно семейство?
 
Трифон: Как възпитахме децата си в любов към четенето? Сядаме и четем нонстоп от сутрин до мрак (шегувам се!). Не бих казал, че сме „книжни плъхове,“ напоследък като че ли ни остава все по-малко време за четене на книги. Вкъщи имаме доста книги и много издания на Библията на български и други езици. Децата ни са израснали с детски Библии и много други книжки, някои от които знаеха наизуст. После прочетоха и голямата Библия. Всяка вечер сме имали интересни дискусии върху Библията и други книги, които завършваха с молитва, „обичам те“ и целувка преди сън. Имаха и няколко настолни и електронни Библейски игри. Най-голямата ни дъщеря участва и в Библейско състезание. Мисля, че всичко това им помогна да познават добре не само Писанията, но и културата, в която живеем. Днес и тримата превеждат и пишат, работят със Словото, четат различни библейски планове, споделят вярата си с приятели. 
 
Ваня: Като родители четяхме много книги на децата си от ранна детска възраст. Децата ни са билингвистични, защото Триф като филолог говори с тях на английски език вкъщи от нулева възраст. И днес книгата е на почит в семейството ни. Примерът на родителите е много важен. Това, че виждаха Триф сутрин да чете Библията си, да си води дневник, да прави изучавания на древни ръкописи беше нещо, на което те лесно подражаваха като малки.  
По-късно, когато пораснаха, те ни разказваха какво интересно са прочели, или участваха в разговори с наши гости и приятели, в които коментирахме неща, които са ни впечатлили или нови неща, които сме научили.
 
Книгите не само помагат за нашия изказ, красноречие и култура. Те ни помагат да комуникираме по-добре, а това е основно във взаимоотношенията в семейството. 
Триф е автор на две книги. Когато голямата ни дъщеря беше във втори клас, също написа своя собствена книга, която беше компилация от любимите ѝ книги.
 
За мен е удоволствие да чета това, което децата ни днес пишат като изказвания, пожелания, мисли... Винаги са били умни, но за мен като родител това не е била мечтата на живота ми. Да, имах мечти за тях. Стараехме се като родители да развиваме дарбите и талантите им. Но най-голямото ми удовлетворение днес е, че обичат Бог, четат Книгата на книгите, знаят кое е добро и кое е зло, живеят с вяра, служат на Бога и са свестни хора. За това са помогнали много и книгите.
 
Книгите са повод за много разговори между мен и Триф, също. Книгите за това как да възпитаваме децата ни ни помогнаха да допускаме по-малко грешки, да знаем какво да очакваме в дадена възраст, носеха ни спокойствие и увереност, даваха ни посока.
Триф е „по-четящият“ от нас двамата. Често той ми казваше: „Какво мислиш за тази мисъл, която прочетох днес?“ и това даваше начало на дълги разговори, споделяне на гледни точки, размишления заедно по темата. Понякога, когато децата са малки, и ежедневието на жената е запълнено в грижите за тях, не ѝ остава много време да чете книги. Тогава един такъв въпрос ти помага не само да споделиш търсенията на партньора ти, но и да му помогнеш той да излезе от рутината на ежедневието и да не говорите само и единствено за децата ви. 
 
ЕВ: Имате ли любим библейски стих, мисъл или книга за семейството, които да препоръчате на нашите читатели? 
 
Трифон: Много са! Стих: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.“ (Битие 2:24) 
Мисъл: „Любовта не е като скъп диамант, който си намерил. Тя е като деликатно цвете, което отглеждаш. Тя трябва да се култивира и защитава.“
Матю Хенри казва: „Ева не е направена от главата му, за да го командва, нито от краката му, за да го тъпче, но от страната му, за да е равна с него; реброто е взето от под мишницата му, за да я защитава и близо до сърцето му, за да я обича.”
Книга: „Войната за чистотата“ от Джеймс Сиси – препоръчвам я горещо!
 
Ваня: Мото на семейството ни е: „Служението е в семейството и семейството е в служението ни“ и през годините живеем това.
„Аз и моят дом ще служим на Господа“ (Исус Навиев 24:15).
 
 
 
ЕВ: Споделете някоя забавна случка от живота ви като семейство (или любим анекдот за брака).
 
Трифон: Каква е тайната на добрия брак? Един дядо, чийто брак просъществувал цели 80 години, казал че тайната на тяхната любов били две думи: „Да, скъпа.“
 
Ваня: Когато Триф ми каза за първи път че ме обича, го направи, като беше съчинил стихотворение за мен, което имаше акростих „Ваня, обичам те“. Беше приятна лятна вечер. Бяхме седнали заедно в едно кафе на брега на морето. Той изглеждаше някак напрегнат и притеснен. В един момент извади от джоба си един лист и ме помоли да прочета написаното в него. Прочетох го и му благодарих за милите думи, хубавото стихотворение ..., но в очите му четях очакване да кажа още нещо. Направих още няколко комплимента, след които Триф ме попита: „Ваня, знаеш ли какво е акростих?“. Отговорих чистосърдечно: „Не, какво е?“, след което той като филолог ми обясни термина, че това е, когато началната буква на отделните стихове формира изречение. Чак тогава забелязах акростиха „Ваня, обичам те!“. Макар, че беше малко глупаво от моя страна, за мен това беше специална и вълнуваща вечер. И днес си спомняме за това с усмивка.
 
ЕВ: Винаги сте били заобиколени с млади хора: първо сте работили със студенти, а сега в млада църква. Като съветници и ментори на идващото ново поколение, какво желаете да им предадете, на какво да ги научите и за какви опасности да ги предупредите?
 
Трифон:
Избягвам да давам съвети, когато никой не ми ги иска. Но понеже попита... преди сватбата никога не казвайте на бъдещия си брачен партньор, че ще е най-важната личност в живота ви. Това място трябва да принадлежи на Бога. Ако го поставите там, ще направите идол от него. Казвайте му, че никога няма да е на трето място. Обещайте му, че ще го обичате с цялото си същество и с всичко, което имате. И ще правите това по-добре, защото ще го обичате на второ място. 
 
И нещо, което прочетох преди време, което силно ме докосна и което се стремя да правя в моя брак. Ако искаш да имаш успешен брак, всяка сутрин си поставяй за цел през този ден да направиш повече за другия, отколкото той прави за тебе. 
 
 
Ваня: Бракът е благословение, но и отговорност, грижа, посвещение, жертва. Не е лесно да имаш щастливо семейство. Това не е дар, трябва да се постараеш много и да дадеш много от себе си, за да го имаш. И трябва да има взаимност, не само в любовта. Семейството е първата институция, създадена от Бога. В него може да „разцъфтиш“, но може и да „увехнеш“. Поливай, наторявай, подрязвай, насърчавай, издигай, вдъхновявай, мотивирай, помагай да другия да изкарва всеки ден най-доброто от себе си. Бъди готов да правиш грешки, но знай как да прощаваш на себе си и да даваш шанс на другия до себе си, знай как да решаваш конфликти. 
 
Човек има нужда не само от информация /намирана в книгите или в интернет/, не само от рецепта /кое как да прави и как да дозира нещата в живота/, но и от пример. Затова се старайте да бъдете добър и заразителен пример като семейства, за да може да вдъхновявате другите около вас и да ги учите не само с думите си, но и с живота си. Общувайте по между си, развивайте приятелства с християнски семейства, молете се за всичко, имайте очи да виждате доброто, което Бог прави като грижа за вас всеки ден, празнувайте живота и бъдете благодарни на Бог, вършете добро. Не презирайте старостта, а се учете на мъдрост от възрастните. Имайте другия за по-горен от себе си. Ти, който стоиш, внимавай да не паднеш! Бог е с нас! Той е добър! Той е верен!
 
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg