Начко и Маруся Зайкови са служители в Евангелската баптистка църква в град Лом. Пастир Начко е сътрудник на Студио 865, като допринася за Радио програмите, които се излъчват по Транссветовното радио. Пастир Начко и Маруся имат две дъщери. Те са отдадени на разпространение на Божието слово на местно, регионално и международно ниво.
ЕВ: Начко и Маруся, християните твърдят, че техният брак е различен, защото поставят Бога в центъра? И при вас ли е така?
Начко и Маруся: Естествено, че за нас като личности и семейство Бог стои в центъра. За нас като християни и служители на Бога, Той е основата и Той е причината. Преди да се оженя, това беше моята сърдечна молитва за дълго време: "Боже, благослови ме с половинката, която Ти си определил за мен, за да Ти служим заедно с всичко, което си ни дал!" Бог не изпраща съвършената жена или мъж, но когато ни насочва към човека, който е предвидил за нас, го прави така, че да се допълваме заедно. Тази мисъл ме кара да съм много благодарен на Бога за съпругата, която ми е подарил. Когато Бог е в центъра на живота ни и сме изградили брака си върху основата на Божието слово, тогава Той ни помага да вървим напред и да успяваме в онова, което ни поверява или изисква от нас.
ЕВ: В брака има най-различни трудности, които често пъти са неочаквани. Кое ви помага да ги преодолявате?
Начко и Маруся: Както във всеки брак, и в нашия има проблеми. В християнския брак трудностите даже са повече, защото вярващите са атакувани непрекъснато от лукавия, понеже се стараят да вършат добро, като служат на Бога и на своите ближни, които са в нужда. Лично на нас какво ни помага? Имаме понякога спорове и дебати по различни въпроси. Водим диалог и разговор, питаме се какво е правилно, как да постъпим, какво решение да вземем. Идва момент, в който трябва да отстъпваме или да се откажем от претенциите си за дадено нещо, на което държим. Трябва да призная, че понякога "натискам газта" или иначе казано, искам нещата да станат, както аз смятам за добре. Ако съпругата ми не е съгласна, но не иска да се конфронтира, тя мълчи, за да избегне конфликта помежду ни. Когато обаче се мълчи, проблемът се задълбочава. Затова според нас, когато двамата съпрузи имат проблем или неразбирателство, те не трябва да го потулват или да се преструват, че той не съществува. Напротив, трябва да се говори и да се дискутира, докато се стигне до взаимно приемливо решение.
Ако жена ми е сърдита, открил съм, че в брака има една вълшебна думичка или изречение: "Моля те, съкровище, прости ми!" При такава молба съпругата не може да устои. Тези думи отключват всяка заключена врата. Това води до решаване на проблема. Практикувам го редовно, защото е библейско и правилно да поискаш прошка. Докато задържаме в себе си гняв, огорчение и болка от нерешен проблем и не искаме прошка, проблемите се задълбочават.
ЕВ: Кое е най-трудно при вземането на семейни решения в брака? Как стигате до единодушие, когато сте на различни мнения?
Начко и Маруся: Относно семейните решения трябва да се научим да ги взимаме заедно. Мъжът няма право да решава самолично, а трябва да е готов да обсъжда всяко нещо. Ако жената е права, вземаме нейната страна. Всеки излага своите мотиви, докато се стига до единодушие. Не бива жената да се чувства, че мъжът владее. Кое е правилно и кое е библейско? Независимо какъв е проблемът.
У дома имахме диван, който става спалня. Счупи се диванът. Трябваше да изберем нов диван. Но Словото казва, че жената е управител на дома, тя знае какво е необходимо, тя избира и аз се съгласявам с нейното предпочитание. Крайното решение се взима от този, който повече работи в това отношение и е по-компетентен по въпроса, който се дискутира.
ЕВ: Децата са благословение за всеки брак и изискват непрестанни грижи. На първо място обаче е здравата връзка между съпрузите. Трябва ли вярващите родители да се жертват за децата си?
Начко и Маруся: Трябва да се жертваме с любов, без да ни тежи. Положението е много трудно, защото децата имат изисквания. Трябва да им обръщаме внимание, но да не за сметка на връзката между съпрузите. Без да ни тегли надолу. Когато обичаш някого, ти го вършиш с лекота. Връзката между съпрузите е много важна. Децата са дар от Бога, но връзката между двамата трябва да е много силна като тройното въже, за което се говори в книгата Еклисиаст. Бог трябва да е в центъра при всички обстоятелства.
Чувал съм много хора казват, че стоят заедно и запазват брака си само заради децата, но ако нещата стоят така, какво ще стане, когато децата си тръгнат?
Връзката между двамата съпрузи трябва да бъде силна и основана на Бога, иначе няма да устои. С течение на годините посветеността един към друг трябва да се засилва, а не да намалява, защото ще дойдат трудности и проблеми, които ще искат да я разрушат.
ЕВ: Пастир Начко е включен със сериозно посвещение в служението на Студио 865, пастир на църква, а Маруся е негов верен помощник с програмите за жените. Как успявате при тази голяма натовареност? Това не води ли до напрежение в брака?
Начко и Маруся: Да, не можем да кажем, че няма напрежение или да избягаме от ежедневните трудности. В тази връзка обаче Бог ми дава прекрасно чувство за хумор. Определено мога да кажа, че то много ми помага. Когато ни е тягостно и напрежението се натрупва, чувството за хумор идва на помощ.
Например, ние записваме радио програма за Християнското семейство, което означава, че трябва да пътуваме от Лом за София и да тръгнем в 4 часа сутринта. Разбира се, че има напрежение, което даже не подлежи на коментар. Касае се за най-обикновени решения. Например, на кого да оставим децата. Тогава започваме да си задаваме въпроси, за да се отпуснем. Когато кажем непремерена дума, замълчавам за момента, за да не се стигне до проблем. Зная, че ако отговоря гневно или прибързано, това ще предизвика задълбочаване на проблема. Затова ние сме открили, че е добре в момента да премълчим, за да спадне напрежението. После можем да кажем нещо, но с цел решаване на проблема. Когато допуснем нагнетяване на ситуацията, тогава се нараняват и двамата съпрузи, а когато има напрежение между тях, страдат и децата, защото макар да са още малки, и те усещат, когато родителите са притеснени. Когато не успеем да се разберем, проблемът става още по-непреодолим. Затова се стараем да следваме принципа на Библията, където ни се казва всеки да счита другия по-горен от себе си.
ЕВ: Какво ще пожелаете на онези млади хора, които току-що са сключили брачен съюз?
Начко и Маруся: Пожелаваме изобилни благословения. Няма начин техният брак да не е успешен, ако Бог е на първо място в техния живот. Тогава могат да се молят, и да очакват набожно поотомство, както казва пророк Малахия. Децата са дар от Бога, но ние трябва да ги възпитаваме в пътя на Господа, за да имаме основание Бог да изпълни Своите обещания, дадени в Библията.
В нашето семейство всяка вечер с децата четем от Библията. Редуваме се да четем и двамата родители. Детето ни учи стихове от Библията. Голямата ни дъщеря вече изявява желание и тя да чете, и дава пример на малката. Заедно четем Библията и се молим всяка вечер. Християнското семейство е една малка църква. Колкото и да е ангажиран, пастирът трябва да намери място за семейството си. У нас всяка вечер в 8 часа имаме домашно богослужение. Ако сме улисани в грижи и забравим, дъщеря ни идва при мен, хваща ме за ръката и ми напомня: "Хайде, тати, време е за богослужение!"
Никога няма да забравя примера, който лично съм чул на една конференция. Разказа го един мисионер, който беше обиколил целия свят, за да благовества. Но когато се прибирал у дома, синът му казвал: "Тате, кога ще имаш време за мен? Ти все нямаш време за собствения си син!" Тези думи силно го шокирали и оттогава той променил поведението си и отношението към семейството.
Смятам, че тази история е много трогателна, но и много поучителна за нас, пастирите и служителите. Изключително важно е, докато мислим, че служим на Бога, да не пренебрегваме служението в нашето семейство, което е първата ни отговорност, дадена от Бога и Той ще ни търси сметка, как сме я изпълнили.
Ние с Маруся водим 4 библейски групи, които са разположени в различни села и стигат чак до Враца. Това означава, че непрекъснато пътуваме от Лом, заедно с моето семейство, за да участваме в тези групи. Стараем се да го правим заедно. Обикновено ходим заедно с децата, за да им даваме добър пример.
Насърчаваме се взаимно и децата ни са много щастливи, че сме заедно. Това е нашата малка църква семейна църква, ако нямате такава, време е двамата съпрузи да решат да служат на Господа първо в своя дом и сред своите деца. Тогава можем да очакваме Божието благоволение и когато служим на нашите ближни извън дома.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите