Събота, 26.11.2022

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Да укротим езика си

Main Pic
Публикувана: 21.02.2022
Автор: Ружа Стойкова
Прочетена: 628
Коментари: 0
Повечето хора познават силата на езика си, но не всеки сам може да владее думите, които изрича. Често дори и да не искаме, ние можем да “заковем” някого с думите си. Имам предвид онези думи, които излизат от устата ни непремислено или са плод на моментна емоция. 
 
Ако имаме будна съвест и не сме прекалено егоцентрични, е възможно след едно такова проявление, вътрешно сами да съжалим и да се гнетим от това, което сме извършили. Тогава, сами убеждаваме себе си, че следващият път не бихме постъпили по този начин, премисляме го и си даваме силни обещания. Но след известно време е възможно случаят да се повтори. 
 
Трудна работа е укротяването на езика и не е за сам човек да го свърши. Духовна сила ни е нужна, за да успеем отвътре да проумеем и през устата си да потвърдим своята промяна. В тази връзка апостол Яков е категоричен: “но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова“  (Яков‬ ‭3:8).‬ ‭
 
Нашите думи са задвижвани от мисълта и емоциите ни, затова само с обещания за “святост” не бихме могли да се справим. Промяната в изразяването вербално и невербално идва отвътре навън, тоест нужно е мислите ни да се променят, емоциите да се преосмислят и тогава външното изражение на същността ни ще бъде много по-спокойно и балансирано. Злото, което живее в нас, ни провокира и често, докато защитаваме правдата, си ние лесно попадаме в капана му. 
 
Псалмопевецът съветва: „Пази езика си от зло и устните си от лъжливо говорене“ (Псалми‬ ‭34:13).‬ ‭
 
А мъдрецът споделя с нас една  добре изпитана максима: „Който въздържа устата си и езика си опазва душата си от смущения“ (Притчи‬ ‭21:23).‬ ‭‬‬
 
Да укротим езика си е възможно едва когато успеем да овладеем емоциите си. Те винаги са лош съветник, ако се следват първосигнално. От опит знам, че каквото и да се опитам да овладея/дресирам, е нужно първо,много добре да го познавам и тогава добре зная, как да подходя, за да се овладея и в реакциите си. 
 
Подценяваме личното себеопознаване, защото някак сме си свикнали със себе си и защото това е … “много работа”. Когато срещнем някого, когото много сме харесали и имаме силното желание също да му се харесаме - тогава всячески се стремим да нагласим поведението си спрямо неговите очаквания. В подобни случаи никак не се затрудняваме в промените, които трябва да направим в себе си заради друг човек. 
 
Дали ако сме познали Бога и искаме Той да ни хареса, бихме направили всичко, с което да привлечем вниманието Му върху себе си? Може би точно тогава ще се стараем най-много да покажем добрата си страна и да укротим себелюбието си. 
 
Силата, чрез която успяваме в духовните си битки, идва Свише от Духа, Който е тук като наш Усъвършител. Когато Го търсим, ние даваме заявка. Когато Го опознаваме, ние вече сме се записали в “курса за промяна”. Когато имаме цел, мотив и най-вече вдъхновител, нашето старание извира отвътре, нашите успехи са много стабилни и дълговременни. Бог е верен!
 
Да укротиш езика си е като да “дресираш” себе си за скок през всеки нов горящ обръч, знаейки, че все пак нашият треньор го държи. Приготвената за нас награда е много голяма и при всеки нов скок и постижение, ние ставаме по-силни и устремени.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
Books-bg
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg