Ако сам апостол Павел моли църквите да застават зад него в молитви, за да успява Божието дело чрез него и съслужителите му, колко повече ние днес трябва да осъзнаваме важната роля на застъпническата служба на църквата за разрастването на Божието царство. Наистина има голяма сила в усърдната молитва на праведния според апостол Яков.
Можем да организираме много програми за достигане на недостигнатите, можем да изпращаме верно финансовата си подкрепа на благовестители, но ако пренебрегваме и не молитстваме и постим усърдно за успеха на Божието дело, победите за които мечтаем, ще си останат без особен успех.
В Деяния 12:25 четем, че Варнава и Савел са занесли антиохийското дарение в Ерусалим и са се върнали в Антиохия.
Райнхард Бонке сам споделя в една от книгите си: „Крясъци, увеличени от микрофона до край, няма да уплашат даже най-страхливия демон. Даже постът няма да го стори – освен ако гладът ни за Бога не стане по-голям от глада за храна. Но на дявола не му харесва, ако толкова му се ядосаме, че да се откажем от храна.
Това е истинската основа за поста, да влезем в делото на ходатайство, изказване на Божието вдъхновено желание. Иначе е гладна стачка. Не знаех, че ще мога да постя толкова дълго, но тогава получих такова изгарящо желание от Бог, че 40 дни изминаха като четири. Сигурен съм, че теглото, което тялото ми изгуби, беше за сметка на растежа на духа ми: Бог започна да действа в служението ми.“
Аз не мога да се похваля с такова отдадено застъпническо служение и не ви насърчавам да предприемате дълги и изтощителни пости без личното водителство на Бога за това, но мога да засвидетелствам, че когато с усърдие и постоянство съм се молила за хората сред които живея, които по принцип за били по-затворени към мен в миналото, Бог е започвал да работи в сърцата и житейските им ситуации, за да ми даде възможности за благовестие. Те са идвали при мен, за да споделят за нуждите и проблемите си, доверявали са се и са искали молитвена подкрепа, а това ми е давало възможност да ги насочвам и насърчавам да се обърнат за помощ към Единствения, който наистина може да им помогне, ако Му поверят живота си.
Бог търси ходатаи за Своето дело! Готови ли сте да се отзовете на призива Му и да застанете в пролома заради Него! Много служения на благовестие остават безплодни и слабо ефективни. Причината за това не е в Бога, защото Бог си е същият, ние сме охладнели. Необходимо е всеобщо покаяние и смиряване пред Бога за охладняването ни, което да ни поведе към освежителни времена на нови духовни опитности и победи в Духа.
Нека се молим според молитвата на ранната църква, спомената в Деяния 4:29-30: „… дай на Твоите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Служител Исуса.“
Нека Бог ни освещава чрез пречистващия огън на Светия Дух и така ни направи достойни Негови представители навсякъде, където и да отидем. Нека Той облича благовестието ни със силата и помазанието Си, като потвърждава Словото Си, за да се спасяват повече хора.
„А когато видя множествата, смили се над тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат овчар. Тогава рече на учениците Си:“Жетвата е изобилна, а работниците-малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си“ (Матей 9:36-37).
Добре би било, ако водачите на църквите направят това приоритетна молитва сред хората, които водят, като ги наставляват да бъдат отворени към Бога в това усърдно да искат от Господаря на жетвата да призовава, подготвя и изпраща повече работници на жетвата Си. Има огромна нужда от поучение върху активното благовестие следващо лично общение с Бога и покорство на Словото и Светия Дух всеки ден. Нека с готовност да отидем и да направим това, което Той пожелае, без значение дали ни се иска или си мислим, че не можем. Нека да се превърнем в личен пример на църковните водачи и мотивация за християните да търсят първо Божието царство пред личните си нужди и удобства.
Преди години разговарях с един брат от Гана, който сподели за обичайните нощни молитвени бдения на църквите там, което ме остави засрамена, защото в България аз не знам за църкви, които да постоянстват в това да молитстват, постят и бдят нощем за Божието дело. Простете ми, ако вие сте такава църква, за която аз не съм чула!
В 12 глава на Деяния се разказва за едно такова нощно молитвено бдение на църквата, поради което Бог изпрати ангел Господен до Петър в затвора, за да го освободи. Бог все още се удоволства да използва такива молитвени бдения, за да се прославя чрез църквата Си, като върши чудеса и знамения.
Нека помним активно братята и сестрите ни по света, които са затворени заради благовестието! Това също трябва да се превърне в приоритетна молитвена нужда на църквата, за да ни напомня каква е истинската цена да следваме Христос и да ценим свободата, която имаме засега, като се възползваме от нея разумно без да пилеем с лекота даденото ни от Бога благовремие.
В заключение искам да цитирам Андрю Мъри, който вдъхновяващо пише в книгата си „С Христос в училището на молитвата“(по-добре отколкото аз самата бих могла да го направя): “Нашата вяра и молитва на вяра е вкоренена в Неговата. Ако се молим със и във вечния Застъпник, пребъдвайки в Него, „искайте каквото и да желаете и ще ви се сбъдне“ (Йоан 15:7).
Всички тези прекрасни молитвени обещания съдържат Божията слава, в проявяването на Неговото царство и спасението на грешниците, като тяхна цел. Докато се молим главно за себе си, обещанията от последната нощ трябва да останат запечатана книга за нас. Обещанията са дадени на плодоносните пръчки на Лозата, на ученици, пратени в света, за да живеят за погиващите хора, както Отец е изпратил Христос, при верните Му слуги и близки приятели, които поемат делото от Него.
Подобно на техния Господ, те са станали семена, губещи живота си, за да го умножат. Нека всеки от нас открие каква е работата му и кои души са поверени на молитвите ни. Нека застъпването ни за тях стане нашият живот на общение с Бога. Ще открием не само истината за обещанията за сила в молитва. Ще започнем да осъзнаваме как пребъдването ни в Христос и Неговото пребъдване в нас ни прави участници в Неговата радост при благословение и спасяване на хора.
Нека се посветим на това да се застъпваме ежедневно, дори и за по-кратко време на ден първоначално, за Божието дело на благовестието. Нека водачите ни осъзнаят крещящата нужда от работници на Божията нива в момента и се опитат с Божията помощ да запалят и другите, за да изискваме от Бога, като един, благоволението и съдействието Му в благовестието ни. Нека Бог да се прослави в нас и чрез нас, като принесем за Него изобилен и траен плод! Времето е кратко, нека го употребим разумно подобно на разумните девици, които очакваха с готовност младоженеца!
Бъдете благословени! Господ идва скоро!
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите