Четвъртък, 30.06.2022

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

За Йов и Украйна

Main Pic
Публикувана: 20.03.2022
Автор: Пеги Бонова
Прочетена: 962
Коментари: 0
Отскоро започнах да гледам на историята на Йов с нови очи. Някои библейски изследователи са на мнение, че този разказ не е действителна човешка история, а е плод на пророчески похват за представяне на божественото послание. Дали е така, не знам. За мен винаги е било трудно да осмисля разказа за Йов като живот на един конкретен човек - с цялото му многобройно домочадие, с ужасното страдание, тежката агония и загуба, както и с пълното възстановяване, с нови наследници и благоденствие.
  
Любител съм на историите - човешки, народни, световни. Чела съм стотици - с удивление, състрадание, възхита, вдъхновение, радост и тъга. Но нищо не може да се сравни с това да съпреживяваш историята. Да я наблюдаваш с очите си (почти) от първа ръка, сега и отблизо.
 
Украйна отвори за мен един нов прочит на библейската книга Йов. За това как един народ има безчет синове и дъщери. За това как знае да се “бои от Бога и да се отдалечава от злото.” За това как някой може да му завиди и да го наклевети. Как може да се стовари на главата му най-ужасяващото бедствие, “савци и халдейци” да го нападнат изведнъж, да загуби трагично синове и дъщери, територии и състояние. И за капак ще се намерят “приятели”, според които това е заслужено наказание. Ще дават “съвети”, но не и помощ…  
 
Добре е, че историята не свършва дотук. 
 
Мащабите на тази трагедия са огромни, трудно се осмислят, тежко се понасят. Невъзможно е човек да бъде безразличен или безучастен. Тази прекрасна Украйна отвори очите ми за още толкова много неща. Изпитанията за нея са огромни, а уроците и изпитите за всички нас не закъсняват. Голямото зло изведнъж стана повод да забележим тихото и кротко добро, което до вчера нежно се притичваше на помощ, но днес е със силата на ураганна вълна, която не можеш да пропуснеш.  Разбира се, реакцията спрямо инвазията в Украйна е двуполюсна. Всичко има и една друга, грозна, завистлива, крещяща страна. Точно този вид реакция ще отмина, тя и без друго неприятно се набива на очи. Добрият отклик заслужава повече внимание, повече признателност. 
 
Милиони дъщери и невръстни деца на Украйна бягат в страни като Полша, Чехия, Румъния, Словакия, България… Всеки ден със съпричастност и възхищение чета и наблюдавам как хората ги посрещат с храна, с прегръдка, с транспорт, с подслон. Хора с различен социален, икономически, религиозен или нерелигиозен статут показват добрината на сърцето си. Всички големи градове в България имат граждански организации на доброволчески начала, които посрещат безброй нужди на пристигащите от Украйна.
 
Социалните мрежи станаха чудесен канал за споделяне на необходими провизии, транспорт, настаняване, медицински грижи и пренасочване на материали и храни към необходимите места. Откликът е незабавен и многоброен. Насърчава, стопля сърцето, поддържа надеждата. Църквите се включиха незабавно и полагат усилия да покажат Христовата любов със завидно единодушие. Можете да го видите тук.
 
Не е задължително един дом да бъде луксозен, модерен и просторен. Домът е мястото, в което те приемат. Радват се с теб, когато се радваш. Плачат с теб, когато плачеш. Много българи (както и немалко европейци) предложиха дом на хората от Украйна. На хиляди украинци! Какво по-Христово от това? 
 
Истината е, че всички съдим. Неизбежно е. Така е устроен животът, това е механизмът на осъзнаване на света. Ние ежедневно преценяваме що е добро, що е зло, кое е уместно, кое - не; на какво ще се опрем и какво ще избегнем. Всичко това е вид отсъждане. Единственото, което не бива да забравяме, е, че способността да премерваме и съдим ни е дадена, за да я прилагаме спрямо своите собствени действия. (Не е наша работа да заемаме позицията на Съдия. Тази роля вече е заета от Някой, Който е неизмеримо по-способен и по-справедлив от всеки друг).
 
Един ден Христос ще прегърне онези, които са преценили, че някой е гладен и са Го нахранили, че някой е пострадал и са Го утешили, че някой е останал без дом и са Го приютили. Човекът, народът в беда, страда. А когато страданието е голямо има само една приемлива форма на отсъждане: 
 
“На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.” (Йов 6:14 РИ ББД)
 
Благодаря ви, българи, че отсъждате с добро сърце! Че за хората в беда събирате храна, лекарства, дрехи, че отваряте за тях домовете си, бизнесите си, че преустройвате сгради, че пренареждате ежедневието си, че давате от времето си и труда си, че показвате истинско гостоприемство и създавате дом! 
 
Няма по- голяма похвала от това да кажат за теб, че си добър човек. А сега чувам толкова много украински бежанци да благодарят за добрината ви!
 
От края на книгата за Йов оставам с голяма надежда, че Господ ще преобърне трагедията на Украйна, ще ѝ даде повече, отколкото имаше преди; че ще дойдат всичките ѝ братя и сестри, които ще плачат с нея, ще я утешат и ще дадат от своето в нейна помощ; че Украйна ще има възможност да се насити на безчет дни, да види и занапред поколенията на своите синове и дъщери, които да се радват на справедливо наследство. 
 
Предполагам, че на много от нас е позната тази незабравима мисъл на Едмънд Бърк: „Единственото, което е необходимо за триумфа на злото, е, добрите хора да не правят нищо.” 
 
Няма как да триумфира злото, защото добрите хора правят толкова много сега! 
 
 
Photo Credit: Иван Милев, “Бежанци” - 1925г.
 
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg