Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

За другата война - онази между нас

Main Pic
Публикувана: 24.03.2022
Автор: Йония Врачева
Прочетена: 524
Коментари: 0
Животът си върви и се случват всякакви неща – повече или по-малко драстични. Вълнуват ни разтърсващи, общочовешки трагедии или по-ежедневни проблеми. Всички ние си имаме някакво мнение. Някои от нас го изразяват шумно и ангажиращо, други – по-деликатно, а има и хора, които предпочитат да запазят мнението си за себе си по различни причини (може би и от страх да не бъдат нападнати). Варианти има всякакви и това е съвсем нормално. 
 
Обаче, забелязвам нещо, което ме притеснява и оставя трайно неприятно усещане в мен. Като че ли загубихме способността да бъдем търпеливи към хората с различно мнение. Вече не можем спокойно да обсъждаме различни гледни точки. Затваряме се, капсулираме се и край! И не, не говоря само по въпроса за войната, за политиката и пр. По всякакви въпроси хората вече не могат да обсъждат спокойно, дори вече не могат и да спорят, те просто не искат да чуват другото мнение. 
 
Според моите скромни наблюдения тази тенденция е отдавна, но се засили от пандемията. Дали понеже ни затвориха, озлобяхме? Дали страхът за животеца изкриви болезнено възприятията ни? Дали ограниченията, които ни наложиха, се оказаха непоносими? А не трябваше ли тази трудна ситуация да ни направи по-добри, по-съчувстващи? Точно обратното стана. Настроихме се един срещу друг и си намерихме удобни поводи, за да се делим – едните приветстваха строгите мерки, а другите – не признаваха, че изобщо има болест. После дойдоха ваксините и се разделихме на ваксъри и антиваксъри!
 
Като настъпи войната, нещата съвсем се задълбочиха. Шокирани, изтръпнали, ужасени – всички ние реагирахме според своите си разбирания. В същото време поляризацията продължи да се задълбочава. Аз самата бях (и все още съм) силно разочарована от свои познати с различно от моето мнение! Да, но си давам сметка, че най-вероятно и те са разочаровани от мен! И не, не искам да се фокусирам кой е прав или кой греши. Въпросът е, че дори не искаме да се изслушаме. Нападаме се. Затваряме се. И докога така? Докато свърши войната ли? Не вярвам. За съжаление, трайно сме изгубили толерантността към различното мнение не само по такива крайни теми като войната.
 
Един пример от ежедневието – вихри се спор в чат група на родители. Обсъждат дали контролът за недопускането на болни деца в детската градина е достатъчно сериозен.  Един татко изразява мнение, че сополите са част от живота... Да ама друг, убеден, че сополите са смъртоносна болест, го изравнява със земята, напада и обижда, и накрая гръмко завършва, че не желае отговор, понеже няма да го прочете! И това стълкновение се случва при положение, че и двамата са против воденето на болни деца. Само че какво е за единия болест и какво – за другия... Караницата е съизмерима с размяна на юмруци. Къде е проблемът всъщност – дали в сополите (които не се знае дали не са смъртоносни все пак!) или в невъзможността да се общува и обсъжда градивно?
 
Лошото е, че това разделяне отдалечава хора от хора, образува и задълбочава пропасти... Много жалко, че излязоха на повърхността най-нечовешките, най-егоистичните наклонности. Изваждат се оръжия, които са невидими, но много опасни за човечността. Помежду си водим войни, в които няма как да победим. Не можем да бъдем агресивни срещу агресията! Ако сме такива, войните по света никога няма да свършат (говоря за целия свят, не само за войната в Украйна!). Трябва да разкъсаме веригата на озлоблението някак си и да останем Хора.
 
Но си мисля, че първата мъничка стъпка е да опитаме да не заклеймяваме онзи с различното мнение, следвайки съвета на Свещеното Писание, което предупреждава "Който мисли, че стои, да внимава да не падне.." (1 Коринтяни 10:12).
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg