Четвъртък, 30.06.2022

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Плановете на лукавия

Main Pic
Публикувана: 03.04.2022
Автор: Младен Младенов
Прочетена: 504
Коментари: 0
Предишната част можете да си припомните тук.
 
През лятото на 1978 г. моята жена имаше видение. Видяла, че се намираме в църквата в гр. Пловдив. Тя станала и споделила пред всички, че сме свободни и благодаряла на Бог за всичко, което вече е отминало. 
 
Заключението ни беше, че нещо става в духовния и физически свят и трябва да го проверим. Eдин ден взехме багажа си и се преместихме в съседно село, разбира се продължих да работя. Никой от милицията не ни каза нищо. Там обаче моята жена получи притеснение от Святия Дух: „Вземи куфара, малката си дъщеря и направо в Пловдив. Казах ѝ да се покори, а аз ще остана сам в селото. „Умираме ли, живеем ли, Господни сме".
 
Тя приготви куфара си и детето и тръгна за Пловдив. Там е имала задължение да застане в пост и молитва 21 дни. Бог ѝ е говорил да се отнесе писмено до Тодор Живков.
 
Отговорът пристигна с учудването, че ние сме още интернирани след нашето освобождение. МВР крие заповедта 10 месеца. През февруари още имало съвещание; външните министри в Женева, където западни представители представят имената на интернираните вярата си в България. След завръщането си нашият външен министър, Петър Младенов, докладва в Министерски съвет и излиза Указ на Държавния Съвет за освобождението ми.
 
Трябваше да застанем пред двама полковника от Пловдив, които бяха категорични: „Никога няма да те приемем в Пловдив". Човекът, който ни придружаваше с Окръжния съвет, им каза: „Има Указ на Държавния Съвет. Тогава единият от полковниците отговори: „Щом има Указ, ще се покорим". 
 
Аз трябваше да се регистрирам в паспортна служба и след това да уредя нещата си по преместването. Семейството ни беше разпръснато на три 
места. Аз бях в селото, голямата ни дъщеря беше приета в английска гимназия в Бургас, а жена ми и малката ни дъщеря - в Пловдив.
 
Трябваше да замина веднага за Бургас да се видя с дъщеря си Лигия и да съобщя радостната вест. По време на пътуването в сърцето ми бликаше радост от предвкусването на свободата. Изведнъж както карах спокойно колата, кормилото силно зави в ляво, натиснах с все сила спирачка, нямаше  коли в насрещното движение. После завих силно в дясно, колата се увлече и стана неуправляема. Аз извиках: „Благодаря Ти, Господи, благодаря, благодаря".
 
Предните гуми почти увиснаха над пропастта. Когато слязох от колата, задната гума се беше пръснала на две. Смених я и продължих. Същата вечер имахме празник с дъщеря ми и близко на нас семейство в Бургас. Бях свободен и спасен от плана на врага.
 
Вярата успява да ни измъкне от всеки капан на дявола и на смъртта чрез своя стратегия. Тя - вярата, винаги има следваща стратегия - по това я познавам, че е вярата ми.
 
Следва продължение...
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg