Експерт по биоетика: Случаите на пациенти в състояние на кома са урок по етика

Удивителният случай на белгиец, който е бил в съзнание в продължение на 23 години, докато лекарите са мислели, че е в мозъчна смърт, ще накара семействата да бъдат по-прозорливи и критични, когато техен близък получава подобна диагноза, твърди специалист по биоетика. Лекарите трябва да бъдат внимателни и да не скачат твърде бързо към диагноза „мозъчна смърт“, категоричен е Джон Килнър, завеждащ програмата по биоетика в Trinity International University в Илинойс, САЩ. От своя страна д-р Стивън Лорис – учен невролог, който открива, че белгиецът Ром Хубен е бил в пълно съзнание по време на комата – твърди, че при 4 от 10 подобни случаи се касае за грешна лекарска диагноза. Ром Хубен, днес 46-годишен, е студент по инженерни науки, когато през 1986 г. претърпява автомобилна катастрофа, която го приковава на легло. Парализата е толкова силна, че засяга всеки мускул по тялото, дори и клепачите му. Намалените жизнени функции и пълната парализа на Хубен дали основание на лекарите да диагностицират медицинския му статус като състояние на кома, макар в действителност да е имал нормална мозъчна функция. Неврологът д-р Лорис, който се занимава с изследвания на пациенти, които се намират в кома, сканирал мозъчната кора на Ром Хубен и установил, че мозъкът му функционира почти нормално. Откритието е било направено преди 3 години, но историята се прочу буквално преди дни, когато д-р Лорис с разрешението на Хубен публикува научен доклад по случая. „Аз крещях, но никой не ме чуваше“, разказва Хубен пред британския вестник „Дейли Мейл“. Ром Хубен усещал в болничната стая присъстващите около себе си, чувал разговорите на близките си и докторите. Не можел обаче да направи нищо – да кимне, да поклати глава, да помръдне с ръка или да пророни сълза. „През цялото това време аз буквално мечтаех за по-добър живот. Думата фрустрация е твърде слаба, за да опише какво наистина чувствах. Искам да чета, да говоря с приятелите си чрез компютъра и да се радвам на живота сега, когато вече всички знаят, че не съм мъртъв“, вълнува се Хубен. Защитниците на човешките права посочват примера с Хубен, за да насочат вниманието на лекарите към нуждата от по-хуманно отношение към всеки отделен пациент с диагноза „кома“, както и от по-внимателни изследвания върху състоянието на този тип пациенти, за да не се стига до подобни случаи.