начало > Общество > Какво е усещането да си циганин - евангелски християнин в България?

Какво е усещането да си циганин - евангелски християнин в България?

Публикувана: 07.04.2022
Автор: Емилия Данаилова
Прочетена: 1447
Коментари: 0

Сподели

Да си евангелски циганин в България - колко противоречия има в това изречение на пръв прочит. Християнството не се вписва в ромската култура, главно заради нейните традиции. В голяма част от общността е неписан закон момичетата да се омъжват, докато са малки. Като цяло жената няма думата в семейството. Християнството дава различен поглед за любовта, семейството и ценностите.

Да си циганин в България е трудна мисия като цяло. Още по-трудно е да си евангелски вярващ. А комбинацията между двете е само за смелите, особено ако те са жени.

Родена съм и съм израснала в консервативно семейство. Родителите ми са възпитани основно в традиции от мюсюлманската религия, както повечето хора от нашата общност. Сред нашата общност има много различия и на морално, религиозно и езиково ниво. Моето семейство винаги е знаело и говорило само на български език и да приема и призная моята различност сред близките ми приятели беше наистина трудно.

Обществото ми налагаше мнението си за мен като част от малцинство, което така и не разбирах. По някаква причина никога не съм усещала себе си на място сред ромите. Дори към част от тях изпитвах ненавист. Мразех да ме слагат под общ знаменател с шумните и нахалните, на които приличах, но само външно. Мразех представата, която благодарение на тях светът имаше за нас. За да постигна промяната, в която днес живея, първо трябваше да приема тях и себе си, каквито сме. Толкова различни в едно и толкова еднакви в друго.

Да изляза от рамката на това възприятие и да надрасна средата си беше за мен трудна крачка, свързана с много жертви, борби и усилия. В детството си бях трудно приета в училищната среда. Въпреки моя отличен успех и доброто ми възпитание, не бях приета като останалите деца и винаги на мен се гледаше през погледа на дискриминацията. Свикнах от малка да бъда различната и да се боря за всяка капка внимание и одобрение. На мен ми костваше много повече усилия да доказвам способностите си. Свикнах да живея с това усещане за малоценност, което ми пречеше да повярвам, че съм достойна за каквото и да било.

Когато бях на 12 години за първи път влязох в църква с майка ми. Никога няма да забравя този ден и момент, и това уникално чувство, което изпитах. Когато влязох, усетих с цялото си същество за първи път, че съм на правилното място. Още тогава първото, което разбрах за Бога беше, че за Него няма значение моят произход.

Осъзнах, че съм скъпоценна точно такава, каквато съм. За първи път усещах, че няма нужда да прикривам коя съм или да се преструвам на нещо, което не съм. Родителите ми посветиха живота си на Бога и станахме едно от малкото семейства, които излязоха от обществената рамка и се осмелиха да бъдат нещо различно от предците си. Моето посвещение на Христос беше години по-късно, но това, което ме превърна в човекът, който съм днес, е новата идентичност, която възприех в онзи ден, влизайки в църквата. Благодарение на нея осъзнах моята стойност извън етническата ми принадлежност.

Преди да позная Истината за Бога и себе си, мразех произхода си, криех го и се срамувах. Но срещнеш ли своя Създател, неминуемо разбираш първо кой си ти. Благодарна съм, че познах себе си в Неговото слово, че имах възможност да се обучавам в него, да го проповядвам и изследвам през живота ми дотук. За мен е чест и привилегия да хваля Бога с песните, стиховете и живота си. Дарбите, които ми Бог ми е дал, комбинирани с "циганската" ми чувствителност, характерна за общността ни, ми дават криле да бъда тази, която Бог е определил да бъда, независимо къде съм родена и как си израснала. Всеки има някаква ограниченост, рамка на семейната среда и малко или много всеки е повлиян от нея. Мирогледът ни за света се формира именно от тези ограничени възгледи.

Ако трябва с една дума да отговоря какво е да си евангелски циганин в България, бих казала - предизвикателство. Хората често имат "едно наум" за нас, често са преднамерени и с формирано мнение, преди да са ни опознали. Често ни се налага да се доказваме повече и да даваме много повече от себе си, дори в църковната среда.

За мен е удоволствие да бъда един от хората, които са прескочили преградите и са избрали трудния, но единствено верен път за реализиране на Божията съдба за моя живот. Благословена съм с всичко, от което се нуждая, за да изявявам славата Му сред хората, без да им слагам етикети! Моят път, всичко, през което съм преминала до момента, ми помогна да виждам хората отвъд външните фактори, които би трябвало да определят моята стойност. Посветила съм живота си да показвам на хората стойността им в Христос и това ме прави истински щастлива и пълноценна.

Сподели: