Четвъртък, 11.08.2022

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

За Лазар, лазарките и безсмъртието

Main Pic
Публикувана: 16.04.2022
Автор: Петя Зарева
Прочетена: 594
Коментари: 0
Днес в България се празнува Лазаровден. Харесвам българския фолклор, красивите шевици и танци и уникалните празници, запазили българщината. Разбира се, неизбежно трябва да признаем, че фолклорът има и своите езически елементи.
 
Така например, Лазаруването, което се провежда днес, произхожда от славянските езически обреди, свързани с култа към нарастващото слънце, известно сред някои славянски народи като Ярило. Въпреки това този празник започва да се отбелязва още през ІV в. като общохристиянски. Много от раннохристиянските писатели и апологети на Източната и Западната църква посвещават част от своите творби на това събитие. 
 
„Денят на свети Лазар е разпространен по цялата етническа територия на България. Главнодействащи лица на този празник са девойките. Веднъж взела участие в лазаруването всяка девойка може вече да се омъжи. Поради това Лазаровден има важно значение за тях. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница. Мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи.“ (Съновник.бг)
 
Дотук с фолклора.
 
Да се вгледаме в Библията, Името Лазар е гръцки вариант на еврейското Елеазар, което означава „Бог е помощник“. За Лазар, приятеля на Исус, четем в евангелието от Лука 10:41-42 и в Йоан глава 11. Неслучайно Лука и Йоан избират гръцкия вариант на името, защото пишат за аудитория, която чете или говори гръцки език. 
 
От историята в Лука 10 научаваме, че сестрите на Лазар са гостоприемни и грижовни, и правят всичко възможно да покажат своята любов към Исус. На свой ред, разказът в Йоан глава 11:5, който е писан от следвъзкресенска перспектива, разкрива, че Лазар беше човек, възлюбен от Христос. Поне такова е определението, което му се дава в Йоан 11:3: „Ето, този, когото обичаш, е болен.“
 
Ако сме запознати със значението на името, което вече пояснихме, няма как да пропуснем играта на думи в тази случка. Лазар (Бог е мой помощник) е толкова зле, че не може сам да повика Исус, но неговите сестри вярват в Христовата сила и грижа, затова изпращат вест чрез друг приятел с надеждата Спасителят да пристигне навреме.
 
И ако до този момент вече сме решили, че приятел на Христос с подобно име и с доказано посвещение, заслужава да получи помощ навреме, следващите стихове, които четем в Йоан 11 глава, ни изненадват сериозно. Научаваме, че Исус Спасителят, Който освен това е Помазаник и Господ, съвсем съзнателно избира да не тръгне веднага за мястото, където Го очакват с такава надежда. Точно обратното. Бави се поне 4 и повече дни, докато ситуацията става по човешки невъзможна.
 
И така, който смята, че приятелите на Исус не умират, тук е моментът да си смени мнението и да приеме житейската реалност. Лазар не само умира, но е положен в гробница и тялото му започва да се разлага.
 
Какво да очаква читателят, който чете тази история за първи път? Какво стана с Божията милост, с Неговата навременна помощ и с любовта на Исус към Неговия приятел? Реални ли са? Измислени ли са? В какво да вярваме изобщо?
 
Запознатите с цялата 11 глава на Йоан добре знаят, че историята има щастлив край и в крайна сметка умрелият от 4 дни Лазар е върнат към временния си живот, за да трябва да преживее смъртта отново. За сметка на това пък присъствалите на това невероятно чудо религиозни водачи, от завист планират не само да убият Исус, но и самия Лазар, който току-що е бил възкресен.
 
Толкова за човешката емпатия и за необходимостта от чудеса и знамения, за да повярва някой. Завършекът на тази нелицеприятна история неизменно ни води към няколко неприятни извода, които никак не ни се иска да признаем, а именно:
 
Чудото на възкресението, извършено от любов и съчувствие към Лазар и сестрите му, не само че не кара тълпата да се поклони на Христос и да Го признае за Господ, но и става причина или претекст за убийството на Исус. Припомняме си, че макар и извършено от езичниците, то е планирано от еврейските религиозни лидери.
 
Хубавото на тази история е, че акцентът всъщност е върху безсмъртието и тази истина е разкрита още преди извършването на чудото. Исус казва на два пъти знаменателните думи, които можете да видите изписани на много гробища по света: „Аз СЪМ възкресението и животът. Който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее.“
 
Работата е там, че това не е краят. Следва въпрос, което е напълно типично за един еврейски равин. Исус пита: „Вярваш ли това?“
 
Без да се разпростирам върху детайлите къде се е намирала душата на Лазар във въпросните 4 дни, докато тялото му е било в гробницата и без по никакъв начин да подлагам на съмнение Божията любов в елемента на Христовото забавяне, след призива за помощ от страна на опечалените сестри, няколко въпроса не ми дават мира:
 
Ще вярвам ли, ако чудото, което очаквам, не се случи?
 
Ще се надявам ли до края, ако помощта не идва?
 
Ще продължа ли да обичам Бога, ако трагедия се случи?
 
Ще продължа ли да ГО изповядвам като ПОМОЩНИК, ако обстоятелствата отляво и отдясно крещят, че злото владее и не е възможно да съществува Бог, който се нарича Любов?
 
Знаете ли, ключовата дума в тази история е „безсмъртие“. Неслучайно тя е написана от престарелия Йоан, който беше изпратил по пътя на вечността всичките си близки и приятели. Почти всички бяха преминали в небесната слава като мъченици от ръката на насилници. Едва ли това го гнетеше най-много? Съмнявам се. По-скоро мисля, че душата му се терзаеше от факта, че само десетилетия след Христовото възкресение и процъфтяване на християнството, лъжливите учения вече никнеха като гъби и набираха сила. Така нареченото „възвишено знание“ гносис бързо трупаше почитатели, за да се конкурира с друго едно учение на „либертинците“. И едните, и другите тъпчеха Христовото учение на любов, подплатено с висок морал и защита на справедливостта в полза на угнетените, за да ширят идеите си за свобода на нравите с цел удоволствие и безгрижие.
 
Нима днес е по-различно? В така наречената ни християнска страна на Лазаровден ще се празнуват езически обичаи, а истината за Христос и Неговата божествена мощ, ще бъдат изтикани в ъгъла, така че никой да не се сети за тях.
 
Ще очакваме чудеса и знамения, защото си мислим, че ги заслужаваме, сякаш сме сторили нещо, за да имаме основание. Ще живеем както си искаме, но ще имаме претенции към Бога, както и да се нарича Той, защото не си е свършил работата, а ние ще сме вечно невинни.
Ще живеем така, сякаш всичко свършва с гроба и няма да носим отговорност за тайните си дела, защото ни познават като добри хора.
 
Сигурно вече има десетки възмутени, които очакват да завърша с положителна нотка, защото все пак е празник. Цветята ухаят, птиците пеят, щъркелите свиват гнезда, а момичетата със специални костюми на лазарки и красиви венци пеят своите прекрасни песни. 
 
Е, добре! Имам добра новина.
 
Исус Христос е същият вчера, днес и винаги!
 
Беше мъртъв, но е жив до вечни векове. И не само!
 
В момента седи от дясната страна на престола на Своя Отец и ходатайства за всеки един, който Го призовава с искреност и истина. 
 
Очакваме последната тръба, за да дойде отново като Победител над всяко зло, така че мракът да изчезне завинаги.
 
Ето и една мисъл на C.S.Lewis, свързана с темата:
“Цели се в небесното и ще добиеш и земното в добавка. Ако се целиш в земното, няма да получиш нито едното.“
 
“Аз СЪМ възкресението и вечният живот“, заявява Христос и днес. 
 
ВЯРВАШ ЛИ ТОВА?
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg