начало > Християнски живот > Благосклонност или задължение

Благосклонност или задължение

Публикувана: 20.04.2022
Автор: Ружа Стойкова
Прочетена: 658
Коментари: 0

Сподели

Велики четвъртък е.

Обикновено в този ден се фокусираме върху Тайната вечеря и предателството, което беше осъществено. Това са ключови моменти в Страстната седмица. Те са предхождани от един много важен акт, който Исус ни остави. То е особено важно за бъдещето ни наставление. Четвъртъкът е денят, в който започна нечовешкото земно страдание на Исус, Който предузнавайки цената на жертвата, която щеше да направи, засвидетелства любовта Си към нас - съвършено. Часове преди залавяването Му, Той е верен да наставлява Своите ученици и осъзнавайки раздялата Си с тях проявява истинска благосклонност, изпълнявайки “задължението”, за което е дошъл.

Апостол Йоан Богослов пише: „А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби“ (Йоан‬ ‭13:1).‬

Любовта, която Той ни засвидетелства в края на земния Си път е нещо, което всеки от нас е добре да усети със сърцето си, за да може разумът да проумее силата на тази нечовешка жертва и отдаденост.

Когато изми краката на Своите ученици, Господ ясно и категорично ни показва къде стои всеки от нас спрямо другия, било то и грешник (в нашите очи).

Престоят ни на тази земя е свързан със служене, което ние да отдаваме на другите, както и да позволяваме/приемаме да бъде направено за нас. Никой не ни е длъжен, но всеки от нас има тази отговорност към своите ближни. Това, разбира се, трудно се проумява в този егоистичен свят, в който се надпреварваме да търсим правдата за себе си и да мислим, че ние сме “центърът” на истината в света. Обаче, надеждата ни е в това, че благосклонно ни е дадено достатъчно време, за да видим и разберем същността на личните си задължения и да направим своя избор.

„Исус стана от вечерята, сложи мантията Си, взе престилка и се препаса. После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.

…

И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас. Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате“ (Йоан‬ ‭13:4-5, 14-17‬).

Понякога си мисля, че когато избираме любовта за свой водител, ние може би избираме да носим кръста си. Така с едната ръка подпираме и нечии други кръстове, тези на хората, които обичаме.

Дали приемаме това като задължение или привилегия зависи от начина, по който сме прозрели божествената благосклонност към нас самите. Господ е щедър.

Сподели: